Житие на Михаила воин

По Охридския ръкопис № 196, български извор от XIV — XV век.

   В този ден (22.11./ 05.12. ) е успението на свети и праведния Михаила воин. Този свети Божи Михаил бил през времето на благочестивия цар Михаил от град Потук, по произхождение българин, не от някой долен, но от всечестни и благороден род и пръв от първородни християни, когото нарекли родителите му и много други свето дете. През юношеството и младенчеството си чисто живеел и всякога имал пред очи Божия страх. Бил милостив, почтен и помагал на бедните, посещавал болните. Кротък и смирен и бил украсен с всички добродетели. Той бил войник и когато станал на 25 години бил избран свободно от войниците в чин примикюр над войниците. Повдигнали се срещу римския град, народ, християнска държава етиопляни и агаряни. Противопоставили се римляните в голямо множество и агаряните дошли, като били извънредно много. Когато римляните видели, че агарянци и етиопляни ще завземат (града им), скоро всички избягали в планината и се скрили на тайно място. Свети Михаил не се уплашил и своите люде, които непрестанно окуражавал. Като видел, че всички римляни избягали, скоро се просълзил и на колене се молил от името на християните, като казвал: "Господи Иисусе Христе, Вседержителю и прочие". След свършване на молитвата си излязъл със своите войници срещу чужденците и като бил всред неизброимо множество агаряни и етиопляни всички победил и се върнал сам с всичките си войници без един да пострада. И когато се връщал от това сражение, начело на шествието в своя дом, преспал до Тиранското място, с цел да си почине, на това място имало голямо езеро, от последното излизал змей и изяждал люде и животни. Когато неговият прислужник видял дим при езерото и след като се наскоро нахранил, отишъл там да види, от где излиза дим и намерил седнала девица, и прислужникът попитал девицата, какво прави. Тя му отговорила: за този змей съм. Веднъж прислужникът при възвръщането си влязъл в разговор с нея и закъснял с храната на господаря си. След това прислужникът донесъл храна на Божия Михаил. На въпроса му, защо закъснял с храната, той му разказал всичко, което узнал от девицата. След като изучил всичко Божият Михаил от прислужника си, убеждавал го да отиде с него. Прислужникът не се съгласявал. В най-скоро време блаженият се помолил и направил пред своето лице знамение на честния кръст, възседнал коня си и заедно с големия си прислужник дошъл до езерото, гдето била девицата. На въпроса, защо е дошла сама тук, тя му отговорила, че била изпратена да бъде изядена от змея. В този град било обичай да дават своите деца за храна на звяра. Заповядал на своя роб да отиде с коня и да стои далеч. Праведникът се помолил на колене на Бога. След молитвата станал и видял да се яви змея всред езерото с шум и де се издига високо над езерото двадесет сажена (шестдесет лакти). Опашката му биела по водата и се издигала четиридесет лакти, (като змеят) отворил три уста. Светецът взел щита, извадил меча си и отсякъл с хитрост трите глави. Змеят си свил опашката, ударил светеца в дясната буза и в дясната ръка и рана му направил. След малко в безсъзнание (светецът) пак скоро станал. Прислужникът като видял това чудо, отишъл в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли със свещи и кадила да посрещнат светеца, славящи Бога. Девойката била предадена на родителите ѝ. Светецът предприел пътешествие за да отиде в своя дом и след като живя малко дни предаде блажения своята душа на Бога, когото от малък обикна и отиде в Царството небесно. Знамения и чудеса много правеше. Изцеление даваше на притичащите се към него с вяра. И в царуването на великия цар Калоян след превземането на Потук, пренесе свети Михаила. Като се научи патриархът Василий, излезе с цялото си духовенство и боляри да посрещне светията със свещи и кадила. След като го приеха цар Калоян и патриарха, внесоха го в Богоспасния Цариград Търново и го поставиха във великата патриаршеска църква „Св. Възнесение“ в нов ковчег. Всякога с молитва към Господа Бога наш да ни сподоби в своето царство. Амин.
 Из Общински вестник „Велико Търново“- от 31 май 1934г.
Прочетете още:  Защо мощите на св. Михаил воин са били положени в патриаршеския храм на Царевец

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Царевец- основно градско ядро на Търново

Разкопките в Асенова махала край църквата «Св. Четиридесет мъченици» доведоха до нови открития, които изясниха вече истинското предназначение на т. нар. напречни стени. Двете напречни стени, започващи между втора и трета порта на главния вход, безспорно са съставки към отбраната на главния вход и те имат своя смисъл като предстение в неговата система. Установи се обаче, че близо до р. Янтра е имало друга крепостна стена, свързана с напречни, която затваря цялостен отбранителен пояс. От него са разкрити повече от 200м дължина. Всъщност хълмът Царевец е заобиколен от водно препятствие — р. Янтра, която през средните векове е била по-пълноводна. След тази природна преграда следва крепостна стена покрай реката. Тя включвала в ниското днешния квартал Асенов (тогава «Новия град»); в голямата извивка на реката квартала на чужденците Френкхисар и малък квартал южно от хълма между югоизточната, т. нар.. Балдуинова кула и главния вход на Царевец.
Тази стена е дебела 2,70—3,20м с бойни кули към реката. Досега са открити 6 бойни кули. От тях четири са кръгли, а две са четириъгълни. Те са кули-кладенци. Понеже реката е близо, в дълбочина се прониква до пясъчни пластове, през които се филтрират подпочвени води от Янтра и решават един много важен проблем за крепостта — водоснабдяването.
Разкритият кладенец южно от Балдуиновата кула също е бил защитен от тази крепостна стена. Вероятно покрай реката по трасето на този укрепителен пояс е имало редица такива кули-кладенци. Бойните кули в основата си са с плътен градеж, защото стената се миела от речните води. По този начин те били изградени като кули-бастиони. Във височина вероятно на еркер се разширявало бойното помещение. В сравнение с втория укрепителен пояс тази първа стена е по-силно оборудвана, с повече отбранителни съоръжения. Докато по скалния венец на Царевец са изградени кули предимно над портите и само в югоизточния ъгъл има издигната кула, стената, непосредствено на брега на Янтра, има на всеки 18—20м бойна кула.
Първият укрепителен пояс се свързва с втория посредством дебела крепостна стена, в основите на която е бил изграден тайник, вкопан в земята с дебели стени на север и юг. Южната стена е дебела 2,80м, северната 1,40м, а между тях на ширина 1,50м било изградено каменно стълбище. То водело до кула-кладенец и с повече от 150 стъпала се свързва с втората стена по скалния венец. По такъв начин стълбището и тайникът били използувани за безпрепятствено водоснабдяване на цялата крепост и по време на обсада. Освен това през стената и бойната пътека над стълбището се осигурявала връзка между двата укрепителни пояса на сложната отбранителна система на главното градско ядро на старопрестолния град.
Предстенията, напречните стени при главния вход към р. Янтра, също имали бойни кули. От северната страна се разкриха основи на две кули, а от юг — една. Кулите в северната напречна стена са разположени симетрично от двете страни на стената, а южната е издадена навън. Втори укрепителен пояс е била крепостната стена по скалния венец, който се издига над нивото на реката 40—50м, а някъде и до 70м. Скалният масив е насечен и разнообразно разчленен, прорязан от оврази, издига се отвесно, а при Лобната скала дори с обратен наклон.
Крепостната стена, изградена по скалния венец, следва своеобразието на конфигурацията на хълма и очертава фигура на триъгълник с върхове: в северна посока — Лобната скала, югоизток — кулата с кладенеца (т. нар. Балдуинова кула), югозапад — главният вход на крепостта. Страните, които свързват тези върхове, не са прави. Южната — от кулата с кладенеца до главния вход, и северозападната — от главния вход до Лобната скала, са вдлъбнати навътре, а източната е изпъкнала навън. Дебелината на стената е 2,40—3,60м.
Основата е положена непосредствено върху скала. Има части от нея, които са построени върху разрушената ранновизантийска крепостна стена от V—VI в. От проучването са разкрити отделни етапи в строителството ѝ. Голямата отбранителна система на главното градско ядро не е изградена изведнъж, а в продължение на време. Така са се оформяли съоръженията на главния вход с напречните стени, както и двата пояса на крепостта. Градежът на стената е от ломени камъни, споени с бях хоросан. Оформена е лицева зидария отвън и отвътре от по-едри камъни с добре обмазани фуги. Вътрешността на зида е пълнеж от малки камъни, нахвърляни в изобилна хоросанова маса. Навътре от лицевия градеж, на дълбочина 0,30м надлъжно в стената, са поставени дървени греди с размери 0,20/0,20м. Перпендикулярно на тях и свързани с гвоздеи са разположени напречни греди. По този начин се образува вътрешна мрежа от дървена конструкция, разположена хоризонтално в градежа на стената. Във височина тези греди се редуват на пояси на разстояние 1,20м един от друг. Обикновено започват на нивото на стената и малко над него и продължават до изграждането на каменната зидария. Предназначението им било да поддържат каменните зидове и ги запазят от разрушение до втвърдяване и калциране на хоросановата маса.
Крепостната стена по северозападната част на скалния венец се характеризира с различни чупки и издавания навън и навътре, с удебелявания и изграждане на контрафорси, които подсилват якостта ѝ. Вдаванията на стената са играли ролята на кули, защото от бойната платформа зад зъберите всъщност са били оформени особен вид бойници. Те позволявали да се обстрелва по-сигурно и от различен ъгъл пространството пред стената с бойни стрели и камъни. Това правело ненужно издигането на кули по стената. Кули били изградени само при входовете на външната крепостна стена и за охрана на водоизточника в югоизточния край на крепостта. Влизането в крепостта се осъществявало от три входа. Тъй като те са най-уязвимото място, било обърнато голямо внимание на тяхното укрепяване. От първостепенно значение било определянето на мястото за порти. В това отношение укрепяването на Царевец показва умелото решение на този проблем. Важно място имал главният вход. Той представлява сложна портална система, изградена с комуникативно и отбранително предназначение в единствената връзка на хълма, заобиколен от три страни от р. Янтра, и заема най-западната точка на Царевец. Първата порта като комплекс обхващала подвижен мост над пресечената скала и бойна кула над вратата. Оригиналният понижен мост, портата и кулата не са запазени. Леглата на гредите на подвижния мост е видял К. Шкорпил. В. Берон е заварил останки от неговите съоръжения — дебели синджири, заловени за двата края, и макарата, прилепена в дървена греда. Първата порта е възстановена през 1932—1934г., но оставена недовършена.
На разстояние 18м от първата порта били разположени втора порта и основи на четириъгълна кула, които личали до 1910г. Точно към стената при втората порта на север и на юг се осъществявало свързването с «крилата» на напречните зидове.
На изток от втората порта на главния вход на 45 м разстояние в посока север се издигала третата порта. До 1889 г. тя била запазена. Археологическото проучване установи, че на същото място е имало порта на крепостната стена от V—VI в. с две врати — едната, спускаща се отгоре по жлебове (катаракта),, и другата — двукрила. Между двете врати имало разстояние 6м. Северно от портата се издигала триъгълна кула. Върху тази по-стара порта след разрушаването и опожаряването ѝ е била изградена по-късната крепостна стена и порта от XII— XIV в. — всъщност трета порта на главния вход. Непосредствено до третата порта, на север от нея, има сграда, чието предназначение е свързано с охраната на входа и крепостта в този район. Сградата и кулата над нея представлявали едно защитно съоръжение — комплекс, осигуряващ третата порта, а и охраната на целия главен вход. Третата порта е реставрирана през 1971г. Главният вход, оформен като сложен портален комплекс, представлявал много добре решено отбранително съоръжение. То включвало тройно осигуряване. Портите били съчетани с бойни кули, а провлакът с високи странични стени.
В северозападната стена е изграден втори вход, известен под името Малка или Асенова порта. Тя отстои на 200 м в северна посока от главния вход. Предназначението й е да свързва града на хълма Царевец с квартала между Царевец и Трапезица, известен с името Новия град. Вече е открита и порта на крепостната стена на Новия град непосредствено до Янтра, през която се осъществявала връзката с града на хълма Трапезица. Асеновата порта е развита в чупка на крепостната стена, която образува коридор с размери 2,90/5,25м. В него е оформена вратата и над нея се издигала кула. Вратата била двукрила, поставена на външния край на коридора. Отворът на коридора в тази част е стеснен с два пиластъра, дебели 0,40м и издадени навън 0,35м. Височината на отвора на портата при пиластрите е 3м. Вратата на Малката порта била дървена, обкована с железни гвоздеи с полусферични глави. Така тя била солидно бронирана..
Кулата над входа имала три зидани стени, вероятно четвъртата е била от дърво или лека стена. Предназначението на тази кула било да отбранява входа и в същото време да осигурява пътя покрай стената. Тя е била на два етажа. На втория етаж били разположени, площадката и бойниците. От юг имало външно стълбище, долепено до крепостната стена. Това стълбище водело до първия етаж, а нагоре в кулата се отивало посредством вътрешно стълбище. Реставрацията на портата и кулата е извършена през 1975г. Посредством мост над р. Янтра се осъществявала връзката на Царевец с Трапезица. До 1907г. били запазени на десния бряг на реката останки от устоите на разрушения мост. От Малката порта до Лобната скала крепостната стена е дълга 500м. Тя се извива съобразно с конфигурацията на скалния венец,, като прави извивки, резки чупки и вдавания навън и навътре. Това строително конструктивно решение, обусловено от особеностите на скалния релеф на терена, изрязан от оврази и тераси с рязка денивелация, същевременно имало пряко отбранително значение. Издаванията на крепостния зид навън създавали възможности: за усилване на отбранителната способност на крепостната стена.. Тези чупки по същество реализирали функциите на кули за фронтален и флангов обстрел.
До северния край на северозападната стена, откъм Лобната. скала, имало малка порта, през която слизал каменен път в Асенов квартал и по-точно до църквата «Петър и Павел». Следи от този път личали до 1920г. Този малък вход бил потерна без кула, охранявана от зъберите и бойниците на самата стена. От скалния нос на Лобната скала се спущал напречен зид към Янтра, който археологически не е изследван, за да се види дали се свързва с външната. стена на Новия град.
Източната крепостна стена е в процес на проучване и разкопките не са приключени. От нея на много места личат останки от градежи. От север при Лобната скала и от юг при Френкхисарската порта са разкрити части от стената. Според надземните проучвания на К. Шкорпил на 200м от северния ѝ край има следи от потерна — малка порта. В най-южния край на 45м северно от югоизточната кула се намира т. нар. Френкхисарска порта. По начина на изграждане тя,, също както и Малката порта, е изградена в коридор, образуван от разширяване на стената от север и от юг. Образуван е отвор, широк 2,50м. Външно портата е стеснена едва пиластъра, широки 0,60м.. Вратата е била падаща. Отвътре се развивала отбранителна кула,, издигаща се над входа. До 1910г. пътят през портата за Френкхисар бил почти запазен с ширина 2,50м. В югоизточния ъгъл се издигала правоъгълна кула. В този участък крепостта била съединена с р. Янтра посредством две кули. Те били преустройвани, установено от археологическото проучване — запазени са следи от по-стари основи. Близо до реката в подножието на скалния масив била изградена голяма кула-кладенец с вътрешен диаметър 2м. Около югоизточната кула са разкрити останки от каменно стълбище, което водело* до кулата-кладенец. В двете му страни бил изграден парапет.
Намерените зидове, спускащи се по стръмния склон към реката с извивка на югозапад, са останки от външната стена, която била разположена покрай р. Янтра и при главния вход се е свързвала може би с напречната стена. По този начин кладенецът не е оставал извън укреплението. Тази част на стената, подобно на главния вход, е най-добре-укрепена. Ако на главния вход било обърнато специално внимание и били построени редуващи се порти, то югоизточната част на крепостта е най-ниското място и най-лесна за овладяване и затова била грижливо и солидно укрепена- Бойните кули пък осигурявали водоизточника до р. Янтра.

Южната крепостна стена е дълга 500м и е изградена по скалния венец, като прави на няколко места чупки. При проучването се разкри една потерна, която водела направо към реката. Тя отстои на 70м източно от главния вход. По на изток в стената са открити други отвори, които са иззидани по-късно. Със сигурност може да се твърди, че те са резервни изходи. Те не са свързани с пътни връзки, поради което предназначението им било при продължителна обсада да се избива пълнежът и през тях да се правят излази от крепостта.
Прави впечатление, че и южната крепостна стена няма кули освен при ъгъла, където се свързва с източната стена. Към крепостните стени, особено към северозападната, са долепени много жилищни, църковни и други сгради, на които една от стените е вътрешното лице на зида на самата крепост. Някои от тези сгради били предназначени за въоръжената охрана, обслужваща отбраната на Царевец, а други били обикновени жилища. В двойните околовръстни крепостни стени имало още две вътрешни крепости — царският дворец и патриаршията. Дворецът е бил укрепеното жилище на най-големия феодал — царя. Заедно с това той бил укрепената квартира на върховната власт. Обхващал 6000кв.м и представлявал част от сложната отбранителна система и градоустройство на Търново. Крепостната стена, която ограждала двореца, била градена с ломени камъни от пясъчник, споени с бял хоросан. При изграждането е използуване мрежа от напречни и надлъжни редове от дървени греди.
Археологическото проучване показва, че стената е преустройвана. Установени са три строителни периода. Преустройствата са засегнали главния вход и западната стена. Планировката не е променена много при тези преустройства с изключение на съоръженията на главния вход от север и тези по западната стена. Дебелината на стената не е еднаква навсякъде. Източният зид варира от 1,95м до 2,40м, от запад стената е дебела 1,80м. Съоръжаването на дворцовата крепостна стена се отличава с конструктивни елементи за подсилване и е съобразено с особеностите на терена: под една от кулите на северния зид са изградени два контрафорса, а източната стена била подсилена с десет контра-форса. Освен тези строително конструктивни решения крепостната стена имала изградени военноотбранителни съоръжения — кули и специално осигуряване на входовете.
Северната стена без кулите има дължина 45м. В източния ѝ край е главният вход. Над него се издигала кръгла кула. Пред кулата отвън допълнително бил изграден г-образен зид. Той оформял преддверие и врата, обърната на запад. По този начин главният вход на дворцовата крепост имал две порти — външна и вътрешна, разположена от северната страна на кръглата кула. Главният вход бил охраняван от четириъгълна кула, построена на фуга до северната стена. На запад от нея е изградена конструктивно свързана с крепостния зид друга четириъгълна кула, която отбранявала северозападния ъгъл на крепостната система на двореца. Западната крепостна стена е дълга 60м и е подсилена с два контрафорса. Изградена е четириъгълна кула-бастион, която почти преполовява дължината на стената. На 1,40м южно от северозападната кула и стената има вход, широк 1,55м.
Южната крепостна стена е преустройвана. Тя прави чупки. В нея също има контрафорси. В южната част на крепостта се намира южният вход, който се състои от четириъгълен вестибюл и две врати. За осигуряване на входа над вестибюла се издигала бойна кула. В по-ранен период на югоизточния ъгъл била изградена четириъгълна кула. След разрушаването ѝ южната крепостна стена е изградена през кулата. В двата последни строителни периода южната крепостна стена била подсилена с два контрафорса — единия след чупката и свързването със западната стена, а другия източно от кулата при южния вход. Общата дължина на южната крепостна стена е 80м.
Другата вътрешна крепост била патриаршията. Тя представлявала затворен архитектурен ансамбъл подобно на двореца. Построена е на най-високата част на хълма Царевец. Крепостната стена с вътрешното си лице служи за една от стените на сградите от южната страна. Оформени са два входа — единият от запад, а другият от юг. Изградени били две кръгли кули, конструктивно свързани със стената. Градежът на стената и кулите са от ломени камъни, споени с бял хоросан. Крепостната околовръстна стена е в зависимост от конфигурацията на терена и формата на малкото плато на върха Чантепе. Това име е свързано с кулата-камбанария, която се издигала най-високо, дори и в руините, за които споменават Петър Бакшев и Хаджи Калфа.
Един от най-значителните резултати от системните археологически проучвания е установяването на градоустройствения и архитектурния облик на града. Вниманието преди всичко е насочено към най-важната част на Търновград, разположена на хълма Царевец, известна в тогавашните български писмени сведения като «Цариград Търнов». Въпреки, че са разкрити само основи и съвсем малко надземни градежи, вече е изяснено много от градоустройствената структура на тази част, която била свързана с функционирането на върховната държавна власт, църковната организация и висшата администрация..
Археологическите разкопки установиха строителство на етапи и застъпване на сгради, което показва продължителна история в развитието на градоустройството и не едновременно съществуване на някои сгради. Строго установен план на това изграждане не може да се разкрие. Факт е обаче, че в цялостното градоустройство на хълма независимо от преустройствата и етапите на строителство са се запазили определени доминанти. Те дават облик на тази част от града и изграждането му във всички случаи се е съобразявало с тях. Тези доминанти са патриаршеският дом, царският дворец и укрепителната система на скалния венец. Конфигурацията на терена на хълма определено оказвала влияние върху изграждането на българската столица — природната защитеност на високите скали и красивият меандър на р. Янтра, която опасва двата хълма Царевец и Трапезица, имали решаващо значение за изграждане на една силно укрепена част на града, където била съсредоточена върховната държавна и църковна власт на средновековна България през XII—XIV в.
Средновековните градостроители постигнали много сполучливо обемно-пространствената композиция на Цариград Търнов. Изхождайки от теренните особености, те оформили отделни строителни масиви — всеки със своя физиономия и специфика. Постигната е хармония между урбанистичните елементи и природната среда. Всяка теренно обособена форма и пространство са намерили своеобразно архитектурно и градоустройствено решение.
Около патриаршията, северно от двореца, по целия западен склон и около югоизточната, т. нар. Балдуинова кула са разкрити основи на повече от 400 сгради, 21 църкви, градски улици. Установи се, че са изграждани затворени архитектурни ансамбли, каквито са патриаршията, царският дворец, болярското жилище северно от двореца, манастирите на Царевец и др. За съжаление архитектурните паметници са оцелели в лошо състояние, поради което дават ограничени възможности за установяване на плановете и функционалното предназначение на сградите.
Най-голям брой сгради има намерени по западния склон — 154, след това около патриаршията — 74, и северно от двореца— 22.. В това разположение на сградите на хълма Царевец безспорно има израз на взаимовръзката на ландшафта с градоустройството, но сигурно важно влияние са оказали и фактори от обществен характер. Това най-ярко се установява в застрояването северно от двореца. Там е оставено по-голямо свободно пространство. Макар че терасата е удобна за строителство, има сравнително най-малко сгради. Вероятно зоната около двореца е била контролирана и не се разрешавало да се строи с такава голяма гъстота, както е около патриаршията и по северозападния склон. Навярно тук били взети предвид сигурността на дворцовите обитатели и представителният характер на двореца.
Най-голяма гъстота на сгради има около патриаршията и по северозападния склон — между сградите е оставено съвсем малко пространство. Има случаи то да е 0,60—0,80м. Някъде това пространство е само един малък процеп за светлина и не е било ползувано за свързване, тъй като е непроходимо. Според плана на разкритите основи различаваме сгради с правоъгълна форма и с план, очертаващ неправилна фигура — трапец и многоъгълник. Прави впечатление, че най-много правоъгълни сгради има по западния склон — 120. На терена около патриаршията от 74 сгради само 8 са с правоъгълен план. Именно в този участък преобладава трапецовидният план. Всичко това много добре показва зависимостта на плановата схема на сградите от особеностите на терена. По-стръмният склон на височината около патриаршията е довел до създаването на сгради с по-разнообразен план.
При анализ на сградите според членението им се установява преобладаването на едноделните сгради — 78 на брой. Още нещо характерно за разпределението им: от трите места на застрояване — около патриаршията, северно от двореца и западния склон — най-много са двуделните сгради около патриаршията и след това северно пг двореца, т. е. на заможното столично население. Едноделните гради преобладават по западния склон. Вероятно тук се съчетали не толкова топографските особености, колкото социалната определеност. Силно впечатление правят мащабите на сградите северно от двореца и някои комплекси покрай Асеновата порта. Там са оформени сгради, които образуват самостоятелно вътрешно пространство. Сградите с верижен план са съвсем малко — 3—4 на брой. По предназначение сградите могат да бъдат групирани: жилищни, производствени, култови и административни. Много трудно е да бъдат определени с точност всички сгради, разкрити при археологическите разкопки. По общия вид на откритите археологически материали, взаимоотношението помежду им и по разположението им в градоустройствената система възможна е приблизителна категоризация и отнасяне на сградите към една или друга от посочените групи. Най-изяснено е функционалното предназначение на култовите сгради. Откриването им е от голямо значение, тъй като една част от църквите били квартални и обслужвали определена част от града, друга част са безспорно семейни църкви, а трета са били свързани с дейността на манастирски комплекси. Размерите им са различни. Дворцовата църква и патриаршеската са с големи размери, както и църквите северно от двореца. Всички останали са с малки размери. Сградите в двореца и патриаршията имали определено административно предназначение, макар че и там имало жилищни сгради за семейството на владетеля и постоянните обитатели. При входа до трета порта, а и на други места в двореца и покрай крепостната стена имало сгради за въоръжената охрана. Преобладаващият брой сгради са безспорно жилищните. Други сгради били свързани с производствена дейност — работилници, магазини, складове и пр. Засега според масовия материал от разкопките се приема, че със занаятчийско предназначение били някои сгради около патриаршията, вън от крепостните ѝ стени и по западния склон. Сградите към улицата по този склон вероятно били свързани с търговско-занаятчийска дейност. От досегашните разкопки на Царевец могат да се различат няколко квартала.
Между северозападната стена и средновековната улица от Малката порта до Лобната скала бил оформен един квартал. Сградите са ориентирани спрямо два градообразуващи елемента — крепостната стена и улицата. По планировка те са с правоъгълна форма, едноделни, двуделни и с верижно разположени помещения. Някои използуват крепостната стена за своя четвърта стена. В този квартал се намират основите на две църкви. Източно от средновековната улица по северозападния склон до платото е обособен друг квартал. Сградите са гъсто застроени по склона в редове, стъпаловидно, като че ли накацали една върху друга. В западния край на квартала сградите са ориентирани с фасадите си към улицата. Разстоянието между тях е много малко. Някъде то достига едва 0,60м и дори по-малко. По този начин е оформен характерен вид на квартала, без дворове или с малки задни дворове от изток. Сградите били на два етажа. Поради големия наклон от запад те били двуетажни, а от изток — едноетажни. Вероятно вторият етаж бил с дървени конструкции, тъй като при археологическите разкопки са разкрити големи количества железни гвоздеи. Може би фасадно ориентираните сгради към улицата били магазини и занаятчийски работилници, както се изтъкна във връзка с анализа на жилищната архитектура. В квартала са открити основите на шест църкви. Една от тях е претърпяла три строителни етапа. През последния, по времето на цар Иван-Александър (1331 —1371), става манастирски храм.
При Лобната скала бил образуван един вътрешно градски комплекс около църква, известна при проучването под № 21. Вероятно този малък квартал е манастир, обособено болярско жилище или сгради за въоръжената охрана. По време на проучването са намерени върхове за стрели, връх за копие, шпори и др. предмети. Северно и западно от двореца бил разположен квартал, който се характеризирал със сравнително големи сгради. В най-северната част е разкрит един жилищен ансамбъл от три части: жилищна сграда, стопанска сграда и двор. По своя архитектурен облик той е комплекс със завършен образ и по-сложно композиционно решение. В този квартал са разкрити основите на четири църкви. Една от тях е между най-големите по размери. Прави впечатление, че сградите в този квартал са по-големи и по-рядко разположени.
Около югоизточната кула се намирал квартал с манастирски комплекс, в който са разкрити основите на една църква. Най-типичен за Царевец бил кварталът около патриаршията. Сградите му са разположени стъпаловидно и венцеобразно. Те са с разнообразна планировка — правоъгълни, трапецовидни и дори триъгълни. Кварталът е гъсто застроен. Освен патриаршеския комплекс, в който се намирала църквата «Възнесение Господне», вън от стените на патриаршията са разкрити основите на три църкви. Материалите от археологическото проучване показват, че в квартала има много занаятчийски работилници.
Свързването между кварталите ставало чрез вътрешно градски комуникации — улици. Между тях изпъква по своето значение улицата, която свързвала главния вход на крепостта с царския дворец. Тя започвала от главния вход на запад. Водела през трите му порти, покрай голямата сграда за военната охрана при трета порта, завивала край северозападната крепостна стена и по склона се насочвала към двореца. От тази улица към Малката порта има отклонение за Новия град, манастира Великата лавра «Св. Четиридесет мъченици» и   църквите «Апостоли Петър и Павел» и «Св. Богородица Темнишка». Друго разклонение на север от главната улица отвеждало към Лобната скала. Тази улица обслужвала трите квартала от Малката порта към Лобната скала, намиращи се по северозападния склон.
Важна улица свързвала от изток южния вход на двореца и отвеждала движението покрай източната крепостна стена и сградите в югоизточния край на Царевец. От портите на главния вход се отклонявала голяма улица на юг покрай сградите, построени до южната крепостна стена. Тя свързвала квартала около Балдуиновата кула и отвеждала към Френк-хисарската порта в квартала на чуждестранните търговци. Имало е улица, свързваща западния вход на патриаршията с останалите градски връзки. Въпреки изключително голямата гъстота на сградите при проучванията се разкриха свободни пространства, площади. Един такъв площад се намира северно от двореца. Той е свързан с представителния характер на дворцовия комплекс, където ставали тържествени шествия. Друг площад, по-малък, имало източно от третата порта. От него се разклонявали отбелязаните улици на север и юг.
Археологическите проучвания вече дадоха възможност да се надникне в градоустройствената и архитектурната структура на най-важната част на старопрестолния Търновград, разположена на хълма Царевец.

Атанас Попов 

Из "Царствуващият град Търнов"
Вижте още: Царевец

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Балдуиновата кула

Снимка от 1929 г.

Югоизточната част на хълма Царевец е най-ниската. Затова, макар под нея да се е намирал защитения от река Янтра Френкхисар (квартал на франките), този участък е бил подсилен от кули. Югоизточната кула (т.нар. "Балдуинова кула") преди Освобождението е била с покрив, а след това при възстановяването ѝ през 1930г. по проект на арх. Александър Рашенов е била направена по подобие на една добре запазена крепостна кула в Червен. Тъй като се намира над Френкхисар, а и заради преданието, че е служела за затвор днес се нарича "Балдуинова", макар да няма категорични сведения, че точно там е бил затворен пленения през 1205г. пръв латински император Балдуин І Фландърски. По-рано е имало друга четириъгълна кула, която се е намирала малко по-ниско от Балдуиновата. На 45 м северно от югоизточната (Балдуиновата) кула се намира така наречената Френкхисарска порта. Тя е оформена, подобно на Малката порта, в коридор, образуван от разминаването на крепостната стена от север и от юг. В близост до югоизточната кула е било южното стълбище спускащо се към филтрационен кладенец. Стълбището е било широко 1,75 м., като е било затворено между два успоредни зида. Запазените му стъпала лежат върху масивен зид. Защитните зидове от двете страни на стълбището са дебели средно 0,85 м и изпълнявали ролята на парапети. Кладенецът се е намирал в четириъгълна кула намираща се в близост до крайречната ивица.  През 1919г. търновският окръжен инженер внася в Комисията за старините проект за реставрация на портите на Царевец. Резолюцията на комисията е ясна и недвусмилена: По този случай комисията … счита за необходимо да изтъкне, че в днешно време пълната реставрация на стари паметници, които съвършено са изчезнали, от научно гледище не се допуска. "Предвид на това Комисията реши реставрацията на вратата в Царевец засега да се изостави"... Отказът на Комисията за старините само отлага намеренията на търновци с 10 години. През 1930 г. тази идея е подновена и вече наложена на Народния музей. Ето как арх. Александър Рашенов, щатен архитект към музея, описва обстоятелствата и самата задача: "Инициативата за възстановяването на търновската крепост „Царевец” се взе през 1930год. от Министерството на благоустройството и то лично от министъра г-н проф. Данаилов. Желанието на г-н министъра да се възстанови „Балдуиновата" кула се посрещна с неодобрение от управата на Музея: при оскъдицата на средства за поддържане на старините, Музеят предпочита всяка определена за старините сума да се използува за заздравяването им, но не и за реставрация. Още по-малко може да се оправдае изразходването на големи суми за Търновската крепост, за възстановяването на която липсват положителни данни. Въпреки това становище на Музея, ... постави се за задача върху старите основи да се построи една средновековна кула"... Хипотетичните реконструкции реално водят до фалшифициране на паметника, тъй като той загубва стойността си на историческо свидетелство.

Източници:http://historicalcities.narod.ru , http://www.kultura.bg
 Прочетете още: Царевец

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

По въпроса за водоснабдяването на старите крепости Царевец и Трапезица

Из Общински вестник "Велико Търново"-1934г.

Безспорно е, че едно от главните условия за съществуването и напредването на един град или въобще на селищата, било в далечното минало, било по настоящем, е лесното и евтиното им водоснабдяване с чиста и изобилна вода, необходима за пиене, приготвяне храната на хората, поддържане чистотата на къщите, улиците, публичните места, частните и обществени бани, напълване на околовръстни ровове и пр. Ето защо, въпросът за водоснабдяването е бил и ще бъде една от първите грижи на ръководните фактори при устройството на селищата. Съвършенството на водоснабдителното дело у старите и настоящи народи е един от главните белези, по които съдим за степента на тяхната култура. Римляните са използвали по един съвършен начин за ония времена течащите, атмосферните и подпочвени води за водоснабдяването на градовете си. Със силно развитата си техника, изобилните средства и труд, те са преодолявали всички препятствия. Известни са техните грамадни цистерни, глинени и оловни тръби, зидани водопроводи и пр. от които и до днес има запазени в българските земи. На същото почти положение се е намирало водоснабдителното дело и във Византия и то в ранновизантийската епоха, макар и да е било повлияно до известна степен от това в Египет и Сирия. Откритите цистерни от това време в Цариград принадлежат към грамадните и съвършени произведения на византийската архитектура. Не е било така в по-късната епоха — средата и втората половина на Средновековието, епоха, когато човек, поради упадъка на техниката и изкуството, е гледал да използва направо даденото от природата, вместо да я подчини. Почти открит стои въпросът за водоснабдяването на многобройните крепости у нас от него време, строени по високите и недостъпни места, към които принадлежат и нашите Царевец и Трапезица, главни центрове на средновековно Търново. Много малко е направено за проучването не само въобще на крепостите у нас, но и за Царевец и Трапезица, които са били огнища на културата ни през второто българско царство. Тяхното всестранно проучване би запълнило много празнини от родната ни културна история. Тук аз ще се опитам да отговоря на въпроса за водоснабдяването на двете крепости, който досега не е засяган, дотолкова, доколкото позволяват досега запазените останки и направените разкопки, тъй като абсолютно никакви исторически сведения нямаме по него. Повечето може да се каже за водоснабдяването на Царевец, отколкото за това на Трапезица, понеже в първата имаме повече следи. Все таки от тях е ясно, че необходимата вода не е била довеждана отвън чрез водопровод, а е била използвана атмосферната и подпочвена вода на самите хълмове и около тях. Водоснабдяването на Царевец е ставало по два начина, положително установени досега. Първият начин е бил чрез тъй наричаните, срещащи се много и до днес, кладенци — герани, чрез които се използват подпочвените води, макар тия кладенци и да не са толкова удобни, поради застояването на водата в тях. Такива кладенци е имало вън и вътре в крепостта Царевец. Най-големия кладенец, от който е ставало почти напълно водоснабдяването на крепостта е бил този, чийто следи днес са запазени близо до р.Янтра, под югоизточната реставрирана кула, наричана от народа Балдуинова. Нека отбележа, че според последните по-обширни научни проучвания на Царевец от г. К. Шкорпил (1910), той ги е сметнал погрешно за следи на страничен преграден зид, такива, каквито е имало няколко в двете крепости и чиито следи днес са добре запазени. Заблуждението, разбира се, се дължи на това, че той не е имал възможност да направи разчиствания, за да открие отвора на кладенеца. Всеки ще си зададе въпроса защо най-големият кладенец се е намирал вън от крепостта и дали това е било удобно при обсадно положение. Вода отвън не е можело да се доведе с водопровод, защото при обсада неприятеля винаги би я прекъснал. Всяка крепост е трябвало да бъде осигурена във време на неприятелска опасност. Построяването на кладенеца вън от крепостта, но почти непосредствено до нея, се дължи на обстоятелството, че на самия хълм не е имало изворна вода, а малкото герани — кладенци, които се намират вътре, за които ще говоря по-долу, поради варовиковия терен, от който се състои целия хълм, не са давали необходимото количество вода. От друга страна е трябвало да се използва и особеното положение на р. Янтра, защото друг по-сигурен начин за водоснабдяване на крепостта не е имало. Кладенецът е бил близо до реката и това положение е давало възможност той да има постоянно вода без да пресъхва. От друга страна в тази част крепостта се е намирала най-близо до реката — на около 35 м., а това е давало възможност да се устрои по-лесно и удобно използването му и защитата.
Дим. Цончев
Снимка из колекцията на Павел Енчев
http://starikartichki.jimdo.com

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Първо и второ приложни (кратки) жития на св. Иван Рилски и приложното житие на св. Гавраил Лесновски от 1330г.

Приложно житие на св. Иван Рилски

 Из Общински вестник "Велико Търново"- бр.5 от 30 юни 1904 г.

Памет на преподобния отец наш Иван Рилски: Свети преподобни отец наш Иван велик в постницата. Прочие беше от пределите на славния град Средец. От село, което се нарича Скрино, в царството на христолюбивия Петър цар български, а гръцкия Константин Диоген. Имащ родители благочестиви и не много богати от българско племе. Родителите му умрели. Тази добродетел от младини възлюби. Всичкото останало бащино състояние раздал на бедните и немощните. Сам приел монашески образ и от своето родно село излезе. На своето тяло нищо друго не носеше освен една кожена риза. И като излезе на някоя висока и пуста планина и тук се подвизаваше на добродетел. Като се хранеше с диви треви (плодове). И малко време прекара. Дяволски дразнения и разбойнишки нападения нощем станали причина, за да бъде изгонен от тука. Той от тази планина излезе, като се засели в Рилската пустиня. И тук се подвизаваше крепко. И в хралупово дърво влезе и прекарваше с пост, молитва и сълзи и постоянно се молеше на Бога. От всичко, което беше около него, приемаше за телесна потреба. И человечески лица не виждаше. С диви зверове заедно прекарваше. Което велико търпение Бог виде. Той повеле да израсте на местото сланутък (лохут). И от него блаженият много време се хранеше. Беше видян от някои пастири и от тях навсякъде беше изказан. И много към него се притичаха. И своите болни пренасяха. И след приемането от светията молитва за здраве си отиваха. И разнесе се славата за преподобния по цялата тая земя. И много поревнуваха на добродетелния живот на светията. С тях и пожела да живее. И в удобна пещера църква направи и манастир основа. Имаха началник и пастир преподобния, той добре пасеше своето стадо и много към Господа приведе. И велики и преславни чудеса направи. И в дълбока старост дойде, спокойно прие края на живота си. Причисли се към неостаряващето се блаженство. И тук от своите ученици беше погребан. И не след много време се яви на своите ученици и заповяда да пренесат неговите мощи в град Средец. И те откриха неговия гроб и видяха цялото тяло на преподобния неразтлено. И изпущаше благовонна миризма. Прославейки Бога и така с чест го пренесоха в Средец. И го положиха в църквата на свети апостол евангелист Лука. След това създадоха прекрасна църква на негово име. И в нея положиха преподобния, който правеше дивни и преславни изцеления. И като се мина много време, дигна се унгарския крал с много войска и като дойде оплени гръцката земя. Даже достигна до Средец. И ковчега с тялото на преподобния взе. Защото беше чувал и сам кралят за чудесата на преподобния. И заповяда с голяма чест да занесат ковчега в своята страна и да го положат честно в църквата. В града наречен Остригом. И беше положен там светията. И не представеше да прави чудеса и знамения и много изцеления. От многото малко да кажем за него беше чувал прочие Остригомският архиепископ, че е велик пред Бога преподобният. И с много чудеса по всички страни е прославен, знам, но казваше, не съм чел аз това да се споменува в древните писания. И не искаше да дойде тук да се поклони на светията. И внезапно онеме. И позна, че това се случи поради тази причина. И коленичи, целувайки го, просеше прощение. И Божият угодник скоро него послуша. И в същия час развърза говора. И пак дойде ясно да говори. Тъй че той получи изцеление. И с плач своето прегрешение, което към светията направи на всички изповядваше, Бога славеше и преподобния величаеше. И още много и преславни (чудеса) направи светията в унгарските земи. И над всичките тях краят разсъждаваше и удиви се за преславните чудеса на светията, а най-вече, като беше обладан от велик ужас, украси ковчега на светинята със злато и сребро и целуваше мощите му. И с голяма чест ги върна пак в Средец. И тъй в светата своя църква беше пак положен, в година 6695 — 1187,5 нндикт. Мина се не много време. Бог благоволи да се въздигне тази паднала скиня и да се обнови българската власт. Прекъсна се гръцкото насилие. И веднага изсвири рогът на българското царство при христолюбивия цар Асен, чието име в светото кръщение беше Иван. Прочие той беше начело на своето царство. Падаха градове: Българските обнови и подтвърди и ходеше по всички страни, приемайки градове. Дойде до Средец и него покори. И като виде светия и преподобния отец и като чу преславата за него, поклони се на светията и неговия ковчег. И като целуна пречестните му мощи, заповяда на свещения патриарх Василий така и на неговия клир да вземе всеславния му ковчег. И с голяма чест да го носят пред тях до царския град Търново. И даде 300 избрани войници да придружават светията. И така патриарх Василий сложи на кола пречестния ковчег. И така всички тия, които бяха с него, с радост поеха пътя. И пътуваха с веселба, като славеха Бога. И с молитвите на светията били напътвани. С тях вървеха монаси от светия негов манастир, Игуменът Иоаникий и с него богобоязливи монаси. Сам благочестивият цар Иван Асен, като ускори и ги превари в царския град. Заповеда скоро да направят църква в града Трапезица за полагане светията. И като узна, че се приближава патриарх Василий и всичките ония с него, които носеха преподобния, излезе сам да го срещне на Окопа и с всичките си боляри, управители и с цяло множество люде. Радващи се телом и веселящи се духом. И като видеха, поклониха се на тези мощи на преподобния отец и се възрадваха с неизказана радост. И предстоя на Окопа ковчега на преподобния 7 дена докато беше съградена църквата. И свършена беше. И като пренесоха положиха светията с голяма чест. Осветиха църквата благолепно в годината (6703 — 1195). Където и до днескашния ден лежи чудотворното тяло на преподобния. От постоянен текущ източник изтича безвъзмездно изцеление. Защото дошлите слепи с вера прогледват. Глухи се поправят. Неми ясно и приятно беседват. С недъзи и от немощ в сила минават. Бесни се изцеряват и всички сакати от болести обвързани, като се притекат, здраве получават. И всички от различни болести заболели се притичаха здраве да получат. Но, о пречестна главо, изпълнена с благодатта на светия Дух, обиталище на спасението бащино. Престояща на престола на всичките царе. И ясно се наслаждавай със светлината на единосущната Троица, с херувимските и ангелите пеят трисветата песен. Имаше велика и неизследвана смелост да моли за всички милостивия Владика да спаси твоите сродници и еднородните по език българи и сърби и да помогне на държавния наш цар. И да покори всепротивните му врагове под неговите крака. С непорочна вера ни запази. Нашите градове закрепи. С мир всички да умири. От глад и погиване избави. И от нападение на чуждоплеменните ни запази. Старите утеши. Младите поучи. Безумните вразуми. Вдовиците помилвай. За старците се застъпи. Младенците възпитай. И всички свои люде запази от всички неприятности. И в деня страшния съд с чест от лево ни избави. С молитвите ни сподоби да бъдем с десните овце и да слушаме блажения глас от Владиката Христа. Елате, благословени, от моя отец наследете приготвеното за вас царство и от началото на мира. Защото за него подобава слава, чест и държава в безконечните векове, Амин. (1) 1. Йордан Иванов, Български старини из Македония, София 1908г. стр.110-114

Приложно житие на Св. Иван Рилски (1)

В този ден на преподобния наш отец Иван Рилски. Преподобният наш отец Иван беше по произход българин, роден и възпитан в село наречено Скрино. И като оставил света и каквото е в света, възлюби ангелския живот (монашеския живот). И раздаде цялото си бащино богатство на бедните. Отиде и се засели в Рилската пустиня. Както е писано, голяма скръб остави Отче Иване. И като се притекъл в Божествения крайъгълен Христов камък. Много се подвизава в пост и молитва неуморно. Отецът в пустинята понасял студ и без всяка храна. Със сланутък (лохут) се хранял. Свободно върху себе си наложи скръб. Много обиди претърпял от бесове. И се подвизаваше в годините на цар Петра. И като го намериха някои (пратеници) от благочестивия цар Петър, пренесоха с чест и с велики словословия и с "псалми и духовни песни всечестното му тяло в Средец. И след няколко време с Божие съгласие бил покорен Средец от унгарците и били пренесени (останките) в Унгария. Услепял някой си епископ поради неверие (към светеца), понеже не бил се споменувал (светецът) в старите писания. След много молитви и сълзи на колене пак прогледа. След проглеждането възвърнаха мощите (на св. Ивана Рилски) унгарците в Средец. И след много време по желанието на Бога се въздигна падналата скиня, българското царство наново се възроди. Иван Асен обнови българския род. И дойде цар Иван Асен в Средец и намери свети Ивана, великия пустинник и по примера на старите царе, великият цар Константин и цар Петър, заповяда да вземат тялото на всечестния и преподобния Отец Ивана и пренесат в Търново. И (мощите) бяха поставени в създадения от него манастир на Трапезица, гдето и до днес лежи тялото и прави чудеса за тези, които сега вярват и дохождат до неговата рака (ковчег). 1. (Службата се намира в Драгановия Миней, български извод отъ XIII век. Той се съхранява в Зографския манастир. Йордан Иванов, Български старини из Македония. Второ допълнено издание. София 1931. стр. 359.

Кратко Гаврилово житие от 1330 година. Първото приложно (кратко) житие на Св. Гаврил е писано в Лесновския манастир през 1330 година от българина Станислава. То се намира в един пергамент синаксар № 51 в библиотеката на Белградската академия на науките.

В тоя ден е паметта на преподобния наш пустинножител Гавраил Лесновски. Тоя преподобен наш отец Гаврил беше син на благородни и богати родители и даден без негово съгласие и изпратен на книжовно учение. Като дошъл на възраст, оженили го за невяста от добър род, но той, като не се съедини с нея, отиде в манастир и стана монах като взе много богатство, замина, и по желанието на великия архистратег Михаила, отиде в Лесновската планина и създаде храм в името на светаго архистратега и игумен постави и монаси събра и тук остави всичкото свое богатство. И като отишъл в планината, мълчеше в бдение, молитва без сън прекарвал ден и нощ и много мъчение прие от бесовете (и там) прекара 30 години. И като се върнал в манастира, починал и стоя тялото му в земята 30 години и явил се (на сън) на някой русин от град Средец и който дошъл, и го взел, направил ковчег и тук положил мощите му. Правящи много чудеса, слепи проглеждаха и куци оздравяха, поразени от нечестив дух, всички получаваха изцеления допирайки се светите мощи, и подир много години бяха пренесени неговите мощи в град Търново български и положени бяха в Трапезица в църквата „Св. Апостоли“, дето и до сега лежат, даващи изцеление и до тоя ден. *) 

Йордан Иванов, Български старини из Македония. Второ, допълнено издание. София 1931 стр. 395.

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Из историята на българската светиня „Трапезица“

Из Общински вестник "Велико Търново"- бр.5 от 30 юни 1904 г.

Българските царе от второто българско царство, подпомогнати от боляри, висшето духовенство и народа, за да придадат по-голяма светост, значение и важност на Търново като на нов престолен град след освобождението на българския народ от византийското робство, се стремели да пренесат в столицата мощите на повечето светци и светици. С тая дейност най-много се отличил Асен I, Калоян и Иван Асен II.

1. Мощите на св. Иван Рилски, чутовният пустиножител, най-великият патрон и светец на българския народ, били пренесени от Средец (София) в престолния град през 1195 год., по заповед на Асен I (1).

2. Мощите на преподобния Иларион, епископ Мъгленски били пренесени от град Мъглен в Търново, по заповед на Калоян. По после през времето на Иван Асен II били поставени в църквата "Св. Четиридесет мъченици" (2).

3. Мощите на свети и праведен българин Михаил воин, от някогашната крепост Потук били пренесени в престолния град, по желанието на Калоян. През царуването на Калоян или Иван Асен II били поставени във великата патриаршеска църква „Възнесение Христово“, майка на всички църкви в българското царство. (3)

4. Мощите на преподобна Филотея били пренесени в столицата през времето на Калоян. По после били поставени в църквата на пречистата Богородица истинска Божия майка и приснодева Мария, наречена Темниска, при девическия манастир „Св. Богородица“. (4)

5. Мощите на св. Гавриил Лесновски, пренесени от Лесновския манастир в престолния град през XIII век, вероятно от Калоян или Иван Асен II и поставени в църквата св. Апостоли на Трапезица. (5)

6. Мощите на св. Петка (св. Параскева) били пренесени от Епиват(сегашният малък рибарски градец Боядос на Мраморно море между Силиврия и Цариград) в столицата, по заповед на Иван Асен II и със съгласието на латинския император Балдуин II и неговите съветници през 1237 год. По-после поставени в новосъградената църква „св. Петка на Царевец. (6)

7. Мощите (или част от тях) на преподобната царица Теофана, вероятно са били пренесени от Цариград в Търново през царуването на Иван Асен II. Мощите на царица Теофана са били поставени в църквата „св. Петка", заедно с тия на св. Параскева. Така можем да си обясним, че службите на тези две светици са се намирали в един ръкопис. (7)

Така, престолният град се издига като свещен град за източно православния свят, предимно български свещен град (Български Йерусалим), подобно на свещените градове: Рим, Цариград, Антиохия, Иерусалим, Александрия и др., в които се намирали мощите на много светици и светци. В памет на някои от светиите били съградени нови и великолепни църкви и манастири в престолния град. Например, в чест на св. Иван Рилски, Асен I издигнал манастир с църква на Трапезица. Иван Асен I, в памет на св. Параскева построил църквата „Св. Петка" на Царевец и т. н. За най-голяма светиня от престолния град се смятала Трапезица. Първо, защото тук били поставени мощите на чутовния пустиножител, най-големият патрон и светец на българския народ — св. Иван Рилски и останките на св. Гавраил Лесновски. Второ с многото си църкви. Имената на повече от църквите не са известни, поради липса на данни. Благодарение само на житията на св. Иван Рилски и на св. Гавраил Лесновски се знаят имената на две църкви, в които били поставени останките на двамата светци. Според първото приложно житие на св. Иван Рилски църквата, в която било поставено тялото на светеца била построена през 1195 г.. по заповед на Асен I и посветена на името на св. Иван Рилски. Във второто приложно житие на светеца се споменава, че Асен I съградил на Трапезица не обикновена църква, а манастир в чест на св. Ивана Рилски и там били поставени мощите на светеца. Вероятно останките на светеца са били на Трапезица от 1195 до 1393 година— до началото на турското робство. Каква е била съдбата на църквата „Св. Иван Рилски след падане на столицата под турска власт, по липса на исторически данни не може да се отговори. Според повестта за възобновлението на Рилския манастир и за пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир от Владислав Граматик, мощите на светеца се съхранявали в Търново до 1469 година. Димитър Кантакузин в краткото житие и похвала на св. Иван Рилски, посветени по случай тържественото пренасяне мощите на светеца от Търново в Рилския манастир споменува, че мощите на светеца се намирали не в самия град Търново, но в съседния му славен град Трапезица. (8)

От житията на св. Гавраил Лесновски се уверяваме, че една от църквите на Трапезица се наричала св. Апостоли в нея били положени останките на светеца. На въпроса, кои са били тези две църкви в които лежали мощите на двамата светци от шестнадесетте (сега основите им са запазени от 1—3 м. височина) не може да се отговори. В житията на двамата светци не се известява местоположението на тези две църкви. В подкрепа на твърденията ми, че останкитe на двамата светии били пренесени в престолния град и поставени в две от многото църкви на Трапезица от една страна, а от друга, че църквата, в която били положени мощите на св. Иван Рилски била не обикновена църква, а манастир; превеждаме първо и второ приложни (кратки) жития на св. Иван Рилски и приложното житие на св. Гавраил Лесновски от 1330 г. -http://starotarnovo.blogspot.bg/2017/10/1330.html

Приложено към статията:

1. (Срв. Първо приложно житие на св. Иван Рилски, намиращо се в два зографски пролога №47 и № 48 отъ XV в. Второ приложно житие поместено след шестата песен на канона, в службата на св. Иван Рилски на 19 октомврий. Службата се намира в Драгановия миней, български извод от XII век. Живот и подвизи на нашия преподобен Иван Рилски. Написано от господина Евтимия, патриарх Търновски. Житието се помества в листове 93-та -104-та, на зографския препис от XIV в. Йордан Иванов, Български старини из Македония София 1908 стр. 110 — 114 и стр. 116 — 133, Йордан Иванов, Български старини из Македония. Второ, допълнено издание София 1931 стр. 365.

2. (Срв. Кратко (приложно) житие на св. Илариона Мъгленски, намиращо се в Зографския пролог №88. Последният се съхранява в Зографската манастирска библиотека. Йордан Иванов, Български старини из Мекедония, София 1908 страници 142 — 143. Е. Спространов, Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир София 1902 стр. 39 — 2/19 и стр. 42 — 2/21, ръкописи от XVI век. Живот и подвизи на преподобния наш отец Илариона, епископ Мъгленски, чиито (мощи) бяха пренесени в преславния град Търново. — Написано от Евтимий патриарх Търновски. Проф. Емилиан Калужняцки, „Съчиненията на българския патриарх Евтимий". Виена 1901 (Prof. Emil. Kaluzniacki, Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthimius, Wien. 1901). Евтимий патриарх Търновски, житие на св. Илариона Мъгленски. Запазено в сборниците на Владислава Граматика, ръкопис 4/8 (61) от 1479 г. Е. Спространов, Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. София 1902 стр. 104.

3. (Срв. Житие на Михаила воина, по охридския ръкопис № 196, български извод отъ XIV — XV в. Йордан Иванов, Български старини из Македония. Второ, допълнително издание София 1931 стр» 422 — 424. Е. Спространов, Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир 2/20 (24) пролог за цяла година от XII в. стр. 41. Похвално слово на св. Михаила воин. — Написано от св. Евтимий, патриарх Търновски. Словото се намира в ръкописната сбирка при св. Паваловския манастир в св. Гора (Атон). То е издадено въ Tpyды Kieв. дух. Якадемiи 1870 октябр стр. 220 — 229. Хр. Ив. Попов, Евтимий последен Търновски и Трапезицки патриарх Пловдив 1901 стр. 178.

4. (Срв. живот и подвизи на преподобната наша Филотея. — Проф. Емилиан Калужняцкий, съчиненията на българския патриарх Евтимий. Виена 1901. — Prof. Emil Kalurniacki, Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthimius, Wien 1901. Похвално слово и отчасти чудесата на нашата преподобна и преблаженна майка Филотея. — Написано от господин Иосифа, митрополит Видински. Запазено в сборниците на Владислава Граматика, ръкопис 5/8 (61) от 1479 г. Е. Спространов, Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир стр. 108.

5. (Срв. Кратко Гавриилово житие от 1330 год., написано от известния български книжовник Станислав през 1330 год. в Лесновския манастир. Намира се в пергаментния синаксар, № 51, в Белградската академия на науките. По-нов препис от пространното житие на Гавриил Лесновски в руска редакция, въз основа на по-старо пространно житие, занесено в Сърбия от поп Христа в 1862 год. Преписът е направил Иван Поп Христов, син на поп Христа в 1868 г. — Йордан Иванов, Северна-Македония исторически издирвания. София 1906 стр. 100—105. Препис от второ пространно житие направил даскал Стефчето, Ефрем Каранов, Материали по етнографията на някои местности в Северна Македония, които са смежни с България и Сърбия. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга IV стр. 308—309.

6. (Срв. живот и подвизи на нашата преподобна майка св. Петка (Параскева,) и как били пренесени (мощите) в преславния град Търново. Написано от господина Евтимия, патриарх Търновски. Проф. Емилиан Калужняцкий, съчиненията на българския патриарх Евтимий. Виена 1901. (Prof. Emil Kalurniacki, Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthimius, Wien 1901. Служба на св. Петка Епиватска или Търновска в ръкописния минеи 2/9 (90) отт XVI в. Проложно житие в ръкописните минеи 2/18 (27), 2/9 (90) и ръкописния пролог 2/21 отъ XVI в. Е. Спространов, Опис на ръкописните в библиотеката при Рилския манастир стр. 35 и стр. 42. Евтимий патриарх Търновски житие на св. Петка, запазено в сборника на Владислава Граматика, ръкопис 4/5 от 1483 г. Григорий Цамблак, Слово за пренасянето на св. Петка от Търново във Видин и в Сърбия, запазено в Владислава Граматикова сборник, ръкопис 4/5 от 1483 год. Е- Спространов, Опис на ркописите в библиотеката при Рилския манастир. София 1902 стр. 86.

7. (Срв. Сырку Евтимiя пaтpiapxa Терновскаго, служба преподобной царице Теофане. С. Н. Б. 1901. Хр. Из. Попов, Евтимий последен Търновски и Трапезицки патриарх. Пловдивъ 1901 стр. 221 — 225.

8. Владислав Граматик „Сборници — панегерици, ръкопис 4/8 (61) от 1479 год. и ръкопис 4/5 отъ 1484 г. Е Спространов, опис на ръкописите в библиотеката при Рилския монастир. София 1902 Стр. 84 и стр. 104.

Владиславъ Граматик, сборник — панегирик, ръкопис 4/8 (61) от 1479 год. Е. Спространов. Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. София 1902 стр. 107, Неофит Рилски, Описание болгарскаго священнаго монастыря Рылскаго. София, 1879, Стр, 33—34. Т. Николов

Грета Костова- Бабулкова​
Прочетете още: ТРАПЕЗИЦА

 

​ ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

ЦАРЕВЕЦ

Хълмът Царевец след Освобождението

 

В статия от 8 май 1928 г. четем: "Погрешно е да се нарича Хисарят Царевец. Старобългарското име на тази местност е било крепостта. Така изобщо са се наричали онези укрепени места, на които са живели царете, или владетелите изобщо. Българите са ги наричали „градове” от думата „градя” - оградено място, запазено с яки стени против неприятелите. Населението от околните на Търново места наричат Търново град. Рядко старите хора ще кажат Търново. Между старите арбанасчани Търново се наричал Кастрон – крепост. Като дошли турците в Търново, превели думата „крепост” на арабски и почнали да наричат това място Хисар, което значи пак крепост, укрепено място. След нашето освобождение менихме името му и почнахме да го наричаме Царевец съвсем неоправдано.” Името Хисар било в употреба до Освобождението, пък и по-късно, когато благодарение на известния ни възрожденец Цани Гинчев, хълмът получи новото си име „Царювец” или „Царевец”, като означение, че някога е бил престолнината на древните български царе. Названието „Царевец” бе възприето от чеха К. Иречек в неговата „История на българите” и оттам то получи широката си популярност.” Господстващото положение на хълма Царевец и естествената му непристъпност са предопределили избора тук да бъде центърът на върховно управление на държавата. Ето как се описва в Пътеводителя на града от 1907г.: "И Хисарът, и Трапезица са били оградени с дебели хорусанлии зидове, остатъците на които личат и днес. Насред Хисара върху най-възвишеното място — на Чан-тепе/от турски- Камбанен връх/, се е издигала патриаршеската църква „Св. Спас“ или „Възнесение Господне“— "Матер всех болгарских церквей". Тая църква е имала висока звънарница (камбанария), от която се наблюдавала цялата околност на града. Тя се е виждала от далече и със своето блещене на слънцето правела е силно впечатление, като е извиквала трепет в сърцата на българите. На север от нея се е намирала царската църква „Св. Петка“, а между тия две църкви — царските палати, украсени с равни видове мозайки, остатъци от които наоколо се намират и днес. В тази крепост се намирали разните правителствени учреждения и къщите на знатните родове, както и на членовете от царския род. Тук се е намирал и затворът, който и днес стърчи на Хисаря, известен под името Балдуинова кула. До тази кула е бил изходът за онази покрита каменна стълба, по която се е доставяло за крепостта вода от кладенеца при реката Янтра. Следи от тази стълба има и сега, а стари турци по предание от бащите си са ни разказвали за нея. Крепостта е била, па и сега е, природно недостъпна от всички страни, освен откъм „Кая-баш“; но и от тука тя е била направена недостъпна, като са изсекли скалите на около 2 метра по протежението им и по този начин е бил образуван един прелез, в сегашно време наричан „Дупката“ или „Сечената канара“. Над така образуваната пропаст бил поставен подвижен мост, който във време на външна опасност се е дигал. Този мост е бил заменен от турците с камък, сводообразно съзидан. През „Сечената канара“ гражданите от Асеновата махала са се свързвали с ония от махалата, разположена на югозапад от Хисара. Крепостта се затваряла с пет врати, за които споменува и турския географ Хаджи Калфа: две врати са водили за Асеновата махала, и едната от тях сега е най-запазена (на първата скица), а другата, която не съществува вече, е била над самата сегашна митрополия. Третата врата е водела към Френк-хисар и полусрутена се вижда и днес.

Четвъртата е била главната входна врата и тя съществуваше до скоро време, като един най-голям и най-важен остатък от крепостта (на втората скица). Понеже грозяла уж опасност, тази врата бе срутена, вместо да бъде ремонтирана. Според други е била съборена, за да влезе Фердинанд с каляската си. Отстрани и над нея се надигаше яка сграда, която, по всяка вероятност, е била един вид казарма на войниците, които са пазили входа. Подобна сграда, само че по-малка, е имало и при вратата, водеща за Френк-хисар. Петата врата е била зад подвижния мост върху „Сечената канара“. Тази врата е била унищожена от турците наскоро до освобождението ни. Тези пет входа се затваряли с яки врати, отвътре подпирани с дебели напречни железни лостове, заключвани с големи куфари (катинари), както това се види при най-запазената днес врата, водеща от Хисара за Асеновата махала.

Сред народа има предание, че направо от Хисара е имало мост, по който се отивало за крепостта Трапезица и обратно; обаче няма никакви признаци, по които може да се съди за прекарването му. Монастирите около града и многото църкви в града са давали право да бъде Търново наричано „Богоспасаем Цариград“. Освен евреи, латинци и дубровчани, в града са живели малко гърци и арменци, мнозина от които са успели да влязат и в роднински връзки с българския двор. Един от евреите, види се, доверено лице на двора, е успял да влезе в сношение с турците и да им предаде крепостта Хисар. На 17 юли 1393 година градът бил превзет от турците и опожарен, както ни показват това разкритите развалини. След това видните граждани били избити или изселени в Мала Азия." Това събитие покъртително описва Г. Цамблак: "Изгониха от църквите свещениците, а на тяхно място поставиха безсрамни хора; в ръцете на чужденците попадна кивотът на Завета, а тайнствата хвърлиха на кучетата.” Патриаршата черква „Възнесение Христово” била преобърната в джамия; останалите пък черкви претърпели същата участ или били обърнати на бани и конюшни. Мощите на светците били изхвърлени и изгорени. Всички дворци и черкви на Трапезица били опожарени и срутени до основи. Същата участ постигнала и царските дворци на Царевец, обаче стените и кулите им стърчали чак до XVII в." Сведения за Царевец по време на турското робство ни дава отново Пътеводителят на града от 1907 г.: "След превземането на града и ограбването на крепостите Трапезица и Хисара последните били изгорени от турците и сринати до основи. Трапезица, оголена от постройки, със слаби остатъци от последните, обрасла в тръни и бурени, представляваше само жалък спомен от минало величие. По нея пасяха коне, крави, овци и др. добитъци. Рядко биваше посещавана от българи, защото турците на подобни посещения не гледаха с добро око. — Върху развалините на Хисара възникна цял квартал от турски къщи, много от които бяха съзидани върху основите на стари български сгради и върху дворците на българските царе. Къщите, които възлизаха на брой от 100 — 150, бяха малки и с градинки от плодоносни дървета. Те бяха разположени на северо-западната и юго-западната страна на Хисара, околовръст Чан-тепе, което като гол конус обрасъл в трева, се издигаше над къщите, без да напомня с нещо за съществуването върху него на сега откритата църква и пристройките към нея. Върху основите на царската църква „Св. Петка“ е била издигната в 1435год. джамия с високо минаре (викало), която без викалото и днес съществува и служи на войската за склад на амониции. По източния склон на Хисара къщи нямаше,— там бяха гробищата на турците от тази махала. Хисарът през цялото владичествуване на турците бе недостъпен за българин." 
25-31 май 1964 г. - По иронично съвпадение, в годината на приемане на Венецианската международна харта за консервация и реставрация на паметниците, в България е прието Постановление на Министерския съвет за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Поставена е задачата за цялостно възстановяване на Царевец и тя е подкрепена от интелектуалци – неспециалисти по опазване на културното наследство. Един от най-големите инициатори е Емилиян Станев. На възражението на археолозите да се консервира само запазеното, Ем. Станев реагира недвусмислено, че трябва да се построи Патриаршията и Двореца. По този въпрос той пише статията „Възстановете Двореца и Патриаршията!“. Този текст е всъщност обръщението му към българския народ за възстановяването на старините във В. Търново. Прочетете повече.. Въпреки принадлежността ни към световната научна общност в сферата на културното наследство, на експертната общност е поставена задачата да се реставрират средновековните паметници на Царевец. Партийното разпореждане не подлежи на коментар - патриаршеската църква в Търново да се възстанови не каквато е била, а каквато трябва да бъде. Специалистите са принудени да разберат, че възстановяването на паметниците на Царевец не е дискусионен въпрос – той е вече решен със самото партийно и правителствено постановление. Обясняват им, че социалистическата държава не е длъжна да се съобразява с Венецианската харта, а в. Пулс направо я обявява за идеологическа диверсия. На националното съвещание от 1969, водено от Пенчо Кубадински, те са принудени да приемат наложеното хипотетично възстановяване на крепостни стени и порти. А колкото до Патриаршията – нейната хипотетична реконструкция и дори изписване се осъществява след директно нареждане на Пенчо Кубадински… Все пак, идеята за цялостно възстановяване на Царевец не се осъществява. Редица автентични археологически ценности са реставрирани в съответствие с международните принципи; работата на опитни специалисти по възстановените обекти носи печата на техния професионализъм. Въпреки това, извършените хипотетични реконструкции на Царевец изключват завинаги шансовете му за включване в Световното наследство.

Обективът на фотографа Панайот Бърнев е запечатал интересни кадри от мащабното строителство за възстановяване на Царевец, което стартира към края на 60-те години.. Фотографският архив на Панайот Бърнев е от 1967 г. и е качен в https://visualarchive.bg, дарител е неговата дъщеря Милена Николова.

Единствено в църквата „Св. Параскева“ в град Роман, Румъния, е съхранена фреска от 1550 г., която представя посрещането на мощите на Св. Петка в Търновград през 1238 г. Ето как е изглеждал Царевец, изобразен на нея.

За повече информация- http://www.kultura.bg/bg/article/view/22251 

Източници: "Пътеводител на В. Търново" от 1907г. http://www.kultura.bg

Прочетете още: Васил Берон за Царевец
В полите на Царевец- Любомир Владикин
Моско Москов разказва за Хисаря /Царевец/ и за неговите тайни

Тодор Янков за Трапезица и Царевец

Как търновските първенци в миналото подаряват хълма Царевец

Съборената църква "Св. Параскева- Петка Търновска" и вярата на търновци
Римски артефакти на Царевец 

По въпроса за водоснабдяването на старите крепости Царевец и Трапезица, 

За Балдуиновата кула, Царевец- основно градско ядро на Търново

Из историята на патриаршеската църква „Възнесение Христово" на Царевец

Патриаршията- из "Царският дворец и патриаршията на Царевец"- Никола Ангелов

 

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

Археологически находки на Трапезица

Из Общински вестник „Велико Търново“ 1935г.

II. Просфорник (вула).
Втората археологическа находка е един просфорник (вула), направен от добре изпечена глина. Това е уред с който се украсява нафора (просфора) или жертвените хлябове на задушница. Сега такива се срещат, направени от дърво, четвъртити и с буквите И. X. N. К., което значи — Иисус Христос Ника (Победител). Намерената вула има кръгла форма с диаметър 10 см.(дебелина 2 см.). На горната страна имало малка призматична дръжка, с височина около 2 см. и която е счупена и изгубена. Интересна е долната лицевата страна. Тук се изобразява най-първо един кръг от маслинени листи, разположени в края на кръжилото. На някои листи личат и дръжките, които са обърнати навън. Вътре в кръга се вижда една комбинация от следните плодове и цветя:
В ляво житен клас, а в дясно — грозд. Това са две растения, които показват не само най-главното национално богатство на българите, но още имат и символично значение. Житото (хлябът) е символ на тялото Иисусово, а гроздето(виното) — на кръвта Христова. Между тях се изправя клонче от роза, едно от най-разпространените растения в България. От двете му страни се разклоняват два стилизирани розови цвята. Те имат по четири венечни листи. Над тях са изправени два дъбови желъда, които приличат и на неразтворени розови цветове. Дъбът, подобно на житото, розата и гроздето, се среща твърде често в нашето старо резбарско изкуство. Той е символ на трайността, на дълголетието. Клончето завършва с други три плода, които по всичко изглежда да са също желъди, само че средното е малко, а страничните по-големи. Тук-таме по клончето се забелязват розови тръне или розови листа. До грозда е поставена четирилъчеста звезда. В случая розата е символ на чистотата в Христовото учение.
Находката е намерена на Трапезица през 1913 година от търновския гражданин Марин Чоканов. Открита била в една ниша (позюл в църква № 6.) Вулата представлява вдлъбнат негатив на тези растения, който, като се натисне о тестото или пепела, дава хубави изображения на посочените предмети. Тя, макар и от глина, има значение не само за българската етнография, но частно и за българското изкуство.
Притежание е на Търновския археологически музей.
Със сигурност можем да твърдим, че тази находка е от края на XIV век.
Ив. Йорданов
Вижте още: Археологически находки на "Трапезица"-първа част
 Из историята на българската светиня „Трапезица“

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ