петък, 3 ноември 2017 г.

Из историята на патриаршеската църква „Възнесение Христово" на Царевец

Из общински вестник „Велико Търново“- от 31 май 1934г.

Великата патриаршеска църква „Възнесение Христово" се намира на най-високото място на Царевец. Майката на всички църкви в българското царство, заедно с почти квадратната кула — звънарница, с право се издигала в средата на най-високия връх в престолния град. Тя се виждала от по далечни места, особено при слънце блестяла с високия си купол и при нощни тържествени богослужения, когато била осветена с много свещи и кандила. По местоположението и величествеността си е правила дълбоко впечатление на всички. Височината, гдето се намират основите на църквата, (запазени на височина от 80см, — 1 м.) се нарича Чан-тепе (Камбанов връх). Църквата се състои от три напълно развити части: алтар, наос (същинска църква) и две предверия. Алтарът има развити и трите си части: пресбитерии (1), протезис (2) и дияконикон (3). Основите на трите отделения завършват на изток с полукръгли апсиди. В същинската църква се намират основите на четири централни стълба, вероятно те са поддържали купола и основите двата предапсидни, които са отделяли предапсидното пространство. Третата част на църквата има развити две предверия. Външното е строено във връзка със стръмното местоположение на постройката. То е подпомагало достъпа в църквата. От оцелелите основи, части на църквата и тяхното разположение се уверяваме, че последната е кръстовидна куполна църква. По своя си общ план прилича на църквите: Св. Четиридесет мъченици“ и "Св. Апостоли Петър и Павел" в старопрестолния град. „Пантократор“ и Св. Иван Алитургитос" в Месемврия и др. Общите размери на църквата са: дължина 26‘5 м., широчина 12 метра. Размерите на църквата свидетелствуват, че тя е една от най-големите църковни сгради от епохата на второто българско царство.
От запазените основи на църквата не може да се установи, дали тя е била украсена отвън с гледжосани цветни глинени тръбички подобно на църквите: "Св. Димитър Солунски", "Св. Четиридесет мъченици", "Св. Св. Апостоли Петър и Павел“ и др. През време на закрепването и почистване на църквата се намериха в насипа и около църквата глинени гледжосани цветни панички с дръжки (плитки чашки), с размери в диаметър от 6 — 8 см. Опашките, с които се закрепват в стената, са дебели 2—3 см. и дълги 12 — 15 см. Тези декоративни предмети изцяло приличат на тия от църквите в Асенова махала и Трапезица. На въпроса, през времето на кой от българските царе е издигната църквата "Възнесение Христово", може да се отговори въз основа на два стари документа: приложно (кратко) житие на Михаил воин, намиращо се в Охридския ръкопис № 196, български извод от XIV — XV век (4) и прибавката — Поменик — от XIV век (5). Според приложното житие на Михаил воин, великата патриаршеска църква е съградена през времето на Калояна, в която били положени мощите на светеца. Въз основа на прибавката — поменик — към Синодика на цар Борила, писана през XIV век, майката на всички църкви в българското царство е издигната през царуването на Иван Асен II. Може да се има предвид и следното обстоятелство. Мощите на Михаил воин да са били пренесени в Търново от Калояна, а по-после поставени във великата патриаршеска църква "Възнесение Христово", по заповед на Иван Асен II. В подкрепа на предположението ни може да се преведе следния пример: Според приложното житие на Св. Илариона Мъгленски, намиращо се в Зографски пролог № 88 под 21 октомврий, мощите на светеца били пренесени в престолния град от Калояна, а по сетне през царуването на Иван Асен II били поставени в новоиздигнатата от него църква "Св. Четиридесет мъченици"(6). Калоян или Иван Асен II, с цел да предадели по-голяма светост, важност и значение на църквата "Възнесение Христово", заповядали да се поставят останките на "Св. Михаил воин". През епохата на второто българско царство великата патриаршеска църква, майката на всички църкви в българското царство, е била свидетелка на много важни събития и тържества свързани с историята на второто българско царство. В нея са били посрещани и изпращани посолства от Византия и други държави и народи. Каква е била съдбата на църквата "Възнесение Христово" през епохата на турското робство, по липса на документи е трудно да се отговори. Дали тя е била ограбена и разрушена с превземането на Царевец през 1393 година, не може да се отговори положително. През септември 1640 година Петър Богдан Бакшич, родом от Чипровци, по-късно Софийски католически епископ, посетил старопрестолния град. Ето какво споменува за църквата "Възнесение Христово": "На най-високото място, гдето е била главната църква, се намерва половина на много висока звънарница и наоколо се вижда живопис, без да може нещо да се разбере. В зидовете се намерват мермерени и големи камъни, на които са изсечени на разни места образи на римски императори и латински надписи, но тези, които ги поставили в зидовете, ги турнали наопаки; мисля че те не са разбирали от латинско писмо или не са се грижили за старините(7)
Т. И. Успенски през ноември 1900 година посетил старата столица, когато разкопките на Трапезица и Царевец били завършени. През време на разкопките били открити основите на църквата "Възнесение Христово". Руският учен свидетелствува за нея следното: "На Хисаря е разкопана стара църква. От намерените предмети запазени на самото място са: Мраморни късове, капители от колони. Открити са до стените на църковното здание няколко гробници, строени от камъни с погребения (8). Според увeренията на инженер К. Ябаджиев, който е изработил плановетe на Трапезица и Царевец, забелязал под запазените в земята стени на църквата стенописи. В насипа бил намeрен голям къс от стенопис — главата на Иисуса Христа (9). През 1928 година се заздравиха запазените основи на църквата и кулата — звънарница. В подкрепа на твърденията ми, че църквата "Възнесение Христово", е била велика патриаршеска църква и майка на всички църкви в българското царство; а също, че в нея били положени мощите на св. Михаил воин, от старата крепост Попук, превеждаме приложното (кратко) житие на св. Михаила воин и Прибавката — Поменик — от XIV век, към Синодика на цар Борила отъ XIV век.
Из Прибавката — Поменик — към Синодика на цар Борила, писана в XIV век)
"Преосвещений вселенски патриарх Герман, с благоволението Божие и поради многото желание на христолюбивия Иван Асена, великият цар, син на стария Асен, заедно с останалите негови братя: Атанасия, всеосвещений патриарх Иерусалимски на Христовите страсти и неговото възкресение, църква свети Сион, майка на всички църкви в цялата Палестиня; Симеон всеопросвещений патриарх Антиохийски, Божи град и на цялата Сирия; Николай, всеопросвещений патриарх Александрийски и на целия Египет — с тези, прочие, всеопросвещени патриарси, като прочели писмото до тях от благочестивия гръцки цар, дука, така писано: Самодържавното наше царство моли и силно желае вашето бащинство да не оставите непразно нашата молба към Вас; но като пратите вашето писмо до царствово ми за освещение, да наречете - да дарите с равна на вас патриаршеска степен търновската църква „Възнесение Христово“, майка на всички църкви в българското царство. Защото и христолюбивият български цар Иван Асен, брат на царството ми и сват, от моето царство и от вашето бащинство свето това желае най-вече иска да се дарува неговото царство.
Това, прочие, просветените патриарси като прочели, дали му добър съвет (отговор). И всеки от тях пратил свое писмо до Германа, пишат така: Германе, вселенски патриархо наш брат, радвай се. Приехме твоето послание и добрия съвет приехме. Това писмо да бъде наш свидетел за твоята любов каквато ни е угодно, както и на вашето бащинство, защото имаш власт да разрешиш". . .
1) Отделение за светия престол и богослужение.
2) Отделение за жертвените дарове
3) Отделение за алтарните съдове и одежди
4) Йорданъ Иванов, Български старини из Македония. Второ допълнено издание. София 1931 стр. 422 — 424.
5) М. Г; Полруженко, Синодик Царя Бориса. Одесса; 1899. Лист 28 — 28, стр. 64 — 66.
6) Йордан Иванов. Български старини из Македония. Второ допълнено издание. София 1931 стр. 418 — 420.
7) К. Шкорпил, План на старата българска столица Велико-Търново стр. 140. Известия на Българското археологическо дружество I. София 1910.
8) Т. И. Успенскаго, О древностях города Тырново стр, 22. Известия Русскаго археологическаго института в Константинополе VII випуск I. София 1901*
9) К. Абаджиев- Списание на инжинерно-архитектно дружество VII.
Т.Николов
Царевец - картина на Андриан Бекяров
Прочетете още: 
Из "Царският дворец и патриаршията на Царевец"- Никола Ангелов  
Защо мощите на св.Михаил воин са били положени в патриаршеския храм на Царевец Грета Костова-Бабулкова
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар