събота, 5 август 2017 г.

Темнишкият девически манастир и мощите на св. Филотея


В житието на св. Филотея св. патриарх Евтимий Търновски пише: "И веднага взеха тялото и го пренесоха в славния град Търново, и го положиха в църквата на пречистата Богородица Мария, наричана Темнишка, гдето дори до днес лежи и върши дивни чудеса безброй на всички, които пристъпват към нея с вяра и любов."
В околностите на Търново има старо селище Темниско (сега част от с. Първомайци) със средновековни руини до него. Средновековното селище според някои се наричало Темни град. Съществува мнение, че манастирът „Св. Богородица Темнишка” е бил до това село, но само евентуални разкопки биха изяснили този въпрос. Единствената приемлива хипотеза за епитета „Темнишка” би била, че той идва от чудотворна икона на Св. Богородица, която се намирала в близкия манастир край с. Темниско. Но не само тази икона, а и св. Филотея, чийто мощи са пренесени от цар Калоян в старата столица също се наричала Темнишка.. Това ни води до предположението, че мощите са обитавали точно този Темнишки манастир.
Според легендата също през 12 век по тези места, в днешното село Първомайци, образувано от обединението на две села — Темниско и Сергювец се е намирала конюшнята на Асеневци от Старопрестолния Търновград. В конюшнята освен, че местните са отглеждали конете на царя, са съхранявали и технически поддържали богатата, пищно украсена царска колесница. За тази каляска легендата разказва, че е скрита някъде по тези именно места, но никой не знае точното място. А легендата е препредавана само от уста на уста, няма никакъв ръкопис или пък карта. Тук беше намерено и острието на стрела от онова време. В околностите на село Темниско по посока на гр. Горна Оряховица се е намирал манастирът "Света Богородица Темнишка" - името на село Темниско идва от тъмно и ниско, дори в преданието се казва, че е имало тъмница и може би затова се е казвало Темниско... Та там в посока Г. Оряховица, в полите на билото на Стара Планина в месността "БЪРДОТО" е имало манастир "Света Богородица Темнишка", който бил опожарен от турците през османското нашествие, но от който манастир местните са спасили и запазили иконите и черковни книги и до днес. Тези стари икони са именно в местната църква "Свето Възнесение Господне", намираща се в гр. Първомайци. Може да се предположи, че старата икона на св. Богородица, запазена и до днес в тази църквата е именно чудотворната Темнишка икона.. Първата църква "Възнесение Христово" ("Св. Спас") е строена в 1837 г. при която е имало училище открито в 1846 г. Сега тези постройки не съществуват. Новата църква със същото име е строена в 1880 г.
Според Росица БОНЕВА /Народна библиотека "Кирил и Методий" - София/
За наименованието на селото има две предположения:
а). На юг от сегашното селище, в хълмистата местност "Св. Петка", там където е минавал стар римски път, е имало чисто славянско селище наречено Теменград (Тъмен град). Неизвестно кога, навярно след турското нашествие, за да се запазят от золумствата на отоманците или привличани от полето, теменградското население се заселило северно от р. Янтра в местността "Селището" - сегашният северен нов квартал на селото. Тук са живели близо 200 години, като постепенно са се заселили на сегашното си местоположение близо до р. Янтра преди около три века. Тези хора се наричали теменисци и оттам - Темниско.
б.) Други мислят, че когато Теменградци се преселили в равнината, останалите горе казвали за долните: "Там е низко", който израз езиковото благозвучие изменя в Темниско.В южната хълмиста част на землището на селото на около 1 км от селото има една височина, остра и скалиста, наречена "Средно бърдо". Тук са развалините на "Рахова крепост". Старите хора я наричат "Калето", а някои - Цар Константиново кале. Зидовете и наподобяват тия на "Царевец" във Велико Търново. Вероятно крепостта е строена през II българско царство за предохрана и наблюдателница на престолния град. В крепостта е вземана вода от местността "Св. Петка", сега чешма, посредством глинени кюнци - водата е идела от по-висок хълм. Преданието гласи, че при обсадата на "Калето" от турците, последните искали да прекъснат водата и за да намерят тръбите си послужили с един катър. Катърът разхождали около водоснабдителните съоръжения и той с крак ритнал три пъти там, където в земята били тръбите. В източните склонове на "Средно бърдо" живущите сега старци са запомнили зидовете на старинната черква "Света Богородица Темнишка". И сега си личат темелите на този, според историята, девически манастир. Навярно манастирът е строен през царуването на Асеновци - началото на XIII век и е имал важна просветителна роля по времето на патриарсите Теодосия Търновски и Евтимия и се е включвал в техните просветни школи. Не ще да е била друга, освен тази черква "Света Богородица Темнишка", за която се говори в житието на патриарх Евтимия за преподобна мати Филотея. В него се казва, че монахините от тази черква молили Калояна да пренесе мощите на мати Филотея от Памфилия (Гърция) в Търново.
Някои будни синове на Темниско дори мислят, че тук е прекарала заточението си и починалата Теодора, в монашество Теофана- първата жена на Иван Александър. Той я оставя, за да се ожени за еврейката Сара, покръстена като Теодора ІІ и това е една от големите му грешки, която води до тежки последствия за България. Тук може да прочетете за благочестивата царица Теодора, Теофана-https://www.facebook.com/starotarnovo/posts/1165484103540340:0
Според източници "в този манастир мощите били запазени до 1395 година, когато мощите на преподобна Филотея, заедно с мощите на вечнопомнимата и всесветата преподобна Петка и тия на триблажената Теофана били пренесени от Търново във Видин от княз Константин и митрополит Иоасаф)."
Из книгата на ИВАНКА ГЕРГОВА "ЧУДЕСАТА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА В КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ", Из историята на родния край ТЕМНИСКО И СЕРГЮВЕЦ (ПЪРВОМАЙЦИ)- Росица БОНЕВА, Народна библиотека "Кирил и Методий" - София
На снимката: църквата "Възнесение Господне"- с. Първомайци
 Грета Костова- Бабулкова
 Старо Търново

събота, 29 юли 2017 г.

Джамията на Феруз бей на Царевец, построена върху останките на църквата "Св. Параскева- Петка Търновска"

В търновския пътеводител от 1907г. се казва: "Почти цели 484 години Търново е било във владение на турците. След превземането на града и ограбването на крепостите Трапезица и Хисара/Царевец/ последните били изгорени от турците и сринати до основи. Трапезица, оголена от постройки, със слаби остатъци от последните, обрасла в тръни и бурени, представляваше само жалък спомен от минало величие. По нея пасяха коне, крави, овци и др. добитъци. Рядко биваше посещавана от българи, защото турците на подобни посещения не гледаха с добро око. — Върху развалините на Хисара възникна цял квартал от турски къщи, много от които бяха съзидани върху основите на стари български сгради и върху дворците на българските царе. Къщите, които възлизаха на брой от 100 — 150, бяха малки и с градинки от плодоносни дървета. Те бяха разположени на северо-западната и юго-западната страна на Хисара, околовръст Чан-тепе/Камбанен връх, където е била Камбанарията/, което като гол конус обрасъл в трева, се издигаше над къщите, без да напомня с нещо за съществуването върху него на сега откритата църква и пристройките към нея. Върху основите на царската църква "Св. Петка" е била издигната в 1435 год. джамия с високо минаре, която без викалото и днес съществува и служи на войската за склад на амониции. По източния склон на Хисара къщи нямаше,— там бяха гробищата на турците от тази махала. Хисарът през цялото владичествуване на турците бе недостъпен за българин. Джамията на Хисаря, наричана от българите джамията Св. Петка, е една от забележителностите на града. Тя обръща вниманието на всеки българин по своята хубост в архитектурно отношение и по своето историческо значение. Тази джамия бе единствена на цялата турска махала Хисар. Между българите за нея се приказваше, че била царската църква „Св. Петка“, в която се покоили мощите на Св. Параскева (Петка) от Епиват, пренесени с голяма тържественост в Търново от Ивана Асеня II. Тук тези мощи се пазели, поставени в ракла, и всеки болен, който се е доближавал с вяра до тях, получавал е изцеряване. След превземането на града от турците мощите били изпросени от Страцимира, Видинският владетел, занесени във Видин, а от там в Сърбия, и най-после, в гр. Яш, където и сега се намират. До самата джамия се надигаше сравнително високо минаре, което не се отличаваше с голяма устойчивост: то често се събаряше, навярно, под влиянието на земните трусове. В това срутване на минарето българите виждаха протест на Светицата, която не желае да се издига минаре там, където са лежали нейните мощи, както и признак, че скоро ще падне турското царство (вечното тяхно бленуване). Под влиянието на това народно вярване минарето бе сринато след освобождението на града от турците. И кубето, и минарето на джамията бяха покрити с куршум и отгоре се свършваха с позлатени полумесеца, поставени на металически пръти. В турско време българин не можеше да се доближи до тази джамия; обаче тя, като сложена на високо място, отдалече се виждаше, както от всичките краища на града, тъй и от всички пътища за града. Гледането на тая църква—джамия подигаше омразата във всяка българска душа против вековния тиранин, като караше всекиго да иска да се освободи от положението на „турски рая“. Днес тази джамия е малко попреправена от военните власти, на които служи за склад на амониции. " Славейков ни разказва в спомените си: " Трябва да е изгоряла черквата или джамията, която се казва по български „Св. Петка”, макар да казва Т.И.Шишков, че я правил Гази Феруз бей в 839 от Хежра хаджи, и Калфа споменува, че я правил Завне Ватал Чит Ферис бег. Аз, според разказа на д-ра Васила Хаджистоянов Берон, като съм гледал черквата, превърната на джамия, забелязал съм, че е наедно правена: или така, да е изгоряла, че е правена и доизкарана така, или е съсипана по-отнапред, а че после е събирана тъй." В книгата "Археологически и исторически изследвания" на д-р Васил Стоянов - Берон /изд. Търново, 1887 г./, стр. 75 е написано: "Църквата на Света Петка била превърната в джамия. Тъй например минарето /викалото ѝ/ се е много пъти събаряло от буйните дъждове и ветрове; и отпосле се е подновявало и според вярването на населението: това било знак на падането на турското владичество." Д-р В. Берон пише: "Разказваше се при това между българите, че Света Петка ходатайствала пред Бога за да накаже немилостивите разрушители /разорители на храм ней посветен и дето в него почивали светите ѝ мощи. Разказваше се, че при това, че е имало близо до джамията /църквата на Света Петка/ едно черно дърво, което уверяваха и турци, и българи. И щом се раззелени, ще падне и без друго и турското владичество. Дори във времето на въстанието в 1876г. и преди войната, наскоро се шепнеше измежду българите, че това дърво взело да се раззеленява." Ф. Каниц пише: " Така стигнахме до най-високо разположената джамия на Търново „Хисар джамеси“, построена преди 450 години в чест на Аллаха и на неговия голям султан-войн Баязид. Ето го здраво скрепеното куполно здание сред обвити със зеленина и чалми надгробни камъни на усърдни гази (герои на вярата), занесли някога полумесеца в сърцето на Европа. В пъстра безредица са пръснати до тях останки от изчезнали укрепления, увенчавали вероятно по-рано тези места, между тях - изветрели тела на колони и капители; те говорят за по-добри дни, за времената на император Траян. Един почти заличен латински надпис, разчетен по моето копие от проф. Момзен: „Внукът на Тит Октавиан... постави на Пьопийския Силванус...“ е видял бурни набези на народи, няколко византийски корнизи, един метър висок римски профилиран осмоъгълен каменен постамент с височина един метър, служил - както се твърди - за кръщелен купел, са красили някога старобългарската постройка, на чието място по-късно е била издигната джамията...Край тези и други монументални останки от царския дворец на Иван Александър, в който той свикал събор против богомилите и евреите в 1355 година, от „патриаршията“, наричана „Майка на църквите на българската държава“, от църквата „Св. Петка“, въздигната от Цар Иван Асен II на Царевец за съхранение на костите на светицата, запътилият се към Хисар-джамия мюсюлманин минава безразличен като край „ески шелер“ (стари неща)."
Днес, на Царевец може да се види надпис на арабски, от самото начало на османската власт. Преведен е от Maya Tzenova и Aziz Nazmi Shakir и гласи: "В името на Бог, Всемилостивия, Милосърдния, построи тази благословена джамия великият емир Фируз Бек син на Абдуллах, дано Бог приеме молитвите му и го опрости, и беше завършено на дата година осемстотин тридесет и девета" (от Хиджра, което отговаря на 1435/1436 от Хр.) Известно е , че още от времето на Мохамед новоприелите исляма лица получавали личното име Абдуллах (роб, слуга на Бога) или по-често бащиното име-син на Абдуллах. Точно това потвърждава българския произход на Фируз-бей, който построил джамията на Хисаря /Царевец/, вероятно на мястото на едновремешната църква "Св. Петка", вероятно точно, за да запази спомена за тази църква и това личи и от думите в надписа "дано Бог приеме молитвите му и го опрости". От една тухла с надпис на български език, намерена в основите на храма, става ясно, че строителите са били българи /Венедикова 2013г./ Шукри-бей, един от двамата последни потомци на Фируз-бея, обичал да говори пред селяните, особено когато попийвал, за своя български произход. Той споменувал и за някакво кандилце, което семейството строго пазело. На хълма Царевец са живеели българомохамеданите Ферузбееви, изчезнали безследно след Освобождението...
 Би било добре да се обърне повече внимание на този исторически артефакт и да се съхрани подобаващо, въпреки, че е свързан с османското владичество. Да не забравяме, че когато градът се превзема от руските войски в 1877г. , помещението на библиотеката при "Куршум-джамия" се разбива и книгите били разграбени и разхвърлени по улицата. По разказите на турци, част от тези книги са били с религиозно съдържание, част са били с историческо. В Пътеводителят от 1907г. пише: "Не се намери ни един българин или русин, който да тури ръка на тази ценна за историята ни библиотека, и да я запази! Няколко седмици под ред се изнасяха книги из това съкровище и като турски, късаха се по улицата или се продаваха на бакалите за увиване на пипер, маслини и др. Улицата от тази джамия до конака беше постлана с хартии, изпъстрени с черни, червени и сини турски писмена." Тъй че със сигурност са били унищожени ценни сведения за миналото на Търново и тогава заслугата за това е била на българите.
Грета Костова- Бабулкова
Старо Търново

вторник, 4 юли 2017 г.

Търново е третият град, построен от Иллирик


Ето какво е написал Иеросхимонах Спиридон Габровски в лето 1792 в своята "История во кратце о болгарском народе славенском": "Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 /986 преди Христa/ и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния. Първият, който се постави за крал бе по име Иллирик, и този Иллирик първи се би с тракийския крал Ираклий и го победи и го прогони зад морето. Беше Иллирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море дето се влива Дунав, към запад от двете страни на Дунава, даже до река Слава или Сава, дето сега е Белград. И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимехв лято господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Иллирик - иллирици."
В предговора си, представящ “История во кратце...” на Спиридон Габровски доц. Яруллина анализира пространно и задълбочено този изключително съдържателен и ценен исторически и литературен паметник, създаден през 1792 г. Тя обръща внимание на многобройните исторически извори, ползвани от отец Спиридон, спира се на повлияването му от всеотдайния и вдъхновен негов съвременник отец Паисий Хилендарски. Авторката обръща внимание и на това, че отец Спиридон Габровски е убеден в трако-илирийския произход на българите. Впрочем според него този кръг балкански народи е покръстен от първовърховните апостоли Петър и Павел. В монографичния си предговор тя припомня, че такава е и теорията на Ганчо Ценов за произхода на нашия народ. Доц. Татяна Яруллина разглежда основно аргументите на отец Спиридон за неговата илирийска теория. Този неин изследователски ракурс, насочен към разгадаване кодовете на българската прародина, придава новаторски характер на монографията ѝ.
Четете историята: https://www.scribd.com/…/%D0%98%D1%81%D1%82-%D0%B2%D0%BE-%D…
Грета Костова- Бабулкова
Старо Търново

петък, 19 май 2017 г.

Кога българите са били езичници и кога християни според Паисий Хилендарски

В Паисиевата история ясно се описва отстъплението на българите от християнството и връщането им към езичеството. В Именника на българските владетели/т.нар.ханове/, признат от официалната история точно за този период има пропуски, което ме навежда на мисълта, че те са направени с цел. Питам се защо ли никой досега не обърна внимание на Паисиевите думи? " В Охрид светият крал Тривелия/Тервел/приел светото кръщение със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години...И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие/Преслав/, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години."
От Паисиевата история разбираме, че след Тривелий, който станал монах и бил известен и под името Теоктист първо се възкачил големият му син на престола.Той обаче следвал християнската вяра за малко и отново се обърнал към езичеството. Баща му го ослепил, задето върнал народа към езичество и предал царството на по-младия си син, но и той го предава като бил развратен във вярата и непоносим за българите. Затова го изгонили от кралския престол и поставили за свой крал Асен Велики.Този Асен Първи бил пръв български цар и е превзел Персия, помагайки на гръцкия цар Лъв, който пък му обещава с клетва, че ще му даде царска титла. Написано е:" Така и Асен, първият български цар, бил знаменит, славен и благополучен в битките, както се казва. Победил и разбил толкова хиляди арапи, покорил толкова земя от гръцкото царство и получил венец (корона) и царска титла. Преживял щастливо и спокойно много години на българския престол в град Охрид и починал в мир."
След него е бил цар Добрица, за който Паисий казва:"И вторият български цар Добрица бил славен и непобедим в битките. Произхождал от дунавските страни, затова пренесъл българския престол от Охрид в Преслав, обградил Преслав със стени и поставил тук българския престол и крепост. Затова охридските българи го възневидели, понеже пренесъл престола от Охрид в своята дунавска страна, въстанали срещу него и го убили с всички князе и господари, които управлявали българското царство." Виждаме, че това е направо преврат, който се прави явно от езичниците, които поставят техен цар- Телезвий/Телец от именника на българските владетели/. Трябва да отбележа, че цар Добрица е споменат само от Паисий и го няма в Именника на българските владетели, т.нар.ханове.
Паисий пък не споменава следващите четирима владетели/ Телезвий, Сабин, Таган и Телерик/в главата от своята история, именуваща се "Колко знаменити били българските крале и царе". Но в началото на историята си за Телезвий казва, че бил на тридесет години, но нямал сполука. Вижда се от Именника, че е царувал само три години. След него се възкачва Сабин, който също царува три години. Явно обаче се уплашва и избягва при византийския император иконоборец Копроним, като Паисий отбелязва, че там престава да се покланя на иконите. След това на престола се възкачва Таган, а в именника е наречен Паган, който царува една година. Поради таен съюз с Копроним, българите го изгонили и възкачили на престола Телерик. За него Паисий казва: "Телерик разбрал, че българите искали да поставят друг цар, писал на цар Копроним, заявил, че иска да избяга в Цариград, и го молел да му прати хора тайно да го заведат до Цариград... Паисий ясно посочва, че връщането към езичество в България става по времето на император Копроним иконоборец. Неговата политика на враждебност и насилие към част от Църквата му спечелва ругателното прозвище „Копроним“ (от kopros „фекалии“, и onoma „име“; букв. „Лайнозвани“) измислено от религиозните му противници. Ето какво казва Паисий: "В 777 година умрял Копроним, окаяният иконоборец. Царувал 35 години и избил много светци заради светите икони и бил много жесток и за гърците, и за българите. През неговото царуване българите пак отстъпили от християнството и се обърнали към предишното езичество, защото нямало в това време славянско писмо, но българите четели и пишели по латински.Затова слабо разбирали християнския закон, който преди това държели 78 години. А в това време Телерик бил неверник. Гърците покръстили и Телерика." От книгата на архимандрит Кирил Рилски разбираме, че "църковният език в древната българска църква е бил латинския богослужебен език. Той е бил и писмен език на старите илирийски българи, които считали себе си за Римляни. Тази древна българска църква в Илирия е била подчинена на църковната власт до 535 година на Римския папа. Цели 10 години Римският папа е протестирал и не е искал да признае самостоятелността на тази древна Българска църква, която отсетне е била наречена с името на Първа Юстиниания от V Всел. Събор по името на византийския император Юстиниан Великий. Древната Българска църква, която е била основана в Илирия непосредствено от св. апостола Павла от древните коренни жители на Балканския полуостров илирийските българи под църковната власт на Римския папа до 535 г., тя се уважавала много за нейната древност и апостолско достойнство, както на запад, така и на изток. Една част от камскитe българи, единоплеменици на илирийскитe българи, които са се изселили из Стара България от Македония преди Христа като езичници от древното тяхно отечество Стара България и са отишли на север в Русия, където си основали своето Камско българско царство, под предводителството на Аспаруха, дохождат на Балканския полуостров и се заселяват в провинцията Горна Мизия, като основават новото българско царство на Балканския полуостров, като обединяват постепенно тexнитe единоплеменици илирийски българи християни; така се тури основата на първото българско царство.."
За Кардам, който се възкачва след Телерик в Паисиевата история се казва: "С какво бил знаменит цар Кардам? Понеже преди него четирима царе били неблагополучни и през тяхното време гърците за малко не покорили под своя власт българското царство, но тоя Кардам бил храбър и благополучен, имал много войни с гърците, разбил много техни войски и поробил много генерали. Гърците не могли по никакъв начин да го победят във война."
След него на престола се възкачва Крум, за който Паисий казва:"С какво бил знаменит цар Крун? Понеже и той бил много славен и благополучен във войните, отнел от гърците град София, Самоков, Филибе, Щип, Струмица, Едрене и заселил по тия земи българско население. Пленил много гърци и ги избил заради християнската им вяра. Бил езичник, но по божията воля вършел много пакости на гърците, убил цар Никифора, както се каза. Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол." Може би Крум като езичник преместил престола си в Търново, защото именно там от Аспарухово време се намирало явно старо езическо светилище, както пише във волжските ръкописи. Той бил много жесток езичник и неговото име се свързва с много убийства на християни. Паисий казва, че "той убил епископ Маноил с много християнски народ, със свещениците, клириците и монасите – всички, защото не се отказвали от Христа. В пролога пише това за месец [юни]. Един гръцки свещеник знаел български език, помолил цар Круна да го освободи. Той заповядал да го убият. Свещеникът го проклел пред всички." И така стигаме до Мортагон/Омуртаг/, неговият брат. За него Паисий казва: "Вторият търновския цар, блаженият и достопаметен Михаил или Иоан. Така се наричал – Михаил-Иоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Иоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било името, след това Иоан, т.е. Иоанович. Така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Иоан, от който имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало. После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия. В 845 г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил България от големия божи гняв, както се пише за него у Бароний във втората част, на лист 950. Преживял щастливо и мирно на българския престол 45 години и преминал във вечния живот."
И ето какво казва конкретно за преминаването от езичество към християнство: "Когато по едно време дунавските българи пак отстъпили от православието в езичеството, Бог изпратил на българския народ тоя блажен цар Михаил, просветил го със свето кръщение, показал чудеса със светия кръст в неговата ръка и скоро чул неговата молитва, както се казва в началото. И тоя втори просветител на българския народ свършил своя свет и богоугоден живот в голям мир и благочестие, наречен Иоан-Михаил, праотец на всички български царе. Ония, които царували след него, поддържали неговото благочестие, били от неговото племе и род и се подписвали с неговата титла. В зографските грамоти го наричат: Иоан-Михаил, наш велик праотец между българските царе, не можем да пристъпим неговата заповед; което е изпърво заповядал, и ние го потвърждаваме. Така българските царе имали на велика почит тоя блажен цар Иоан-Михаил."
Накрая Паисий завършва: "За този цар Михаил има несъгласие в летописите. Маврибур пише: "Мургатон прие кръщението." А Барон пише: "Богарис, но това име по гръцки е Воргарос." Не отгатнали как било името му преди кръщението, но просто писали Богарис. Затова в летописите стои различно." В “Зографска българска история”е написано:“По Круна наста брат его Муртагон, что зоват греци Вулгарис, а латини – Богарис и Борис." Навсякъде в летописите Покръстителят е написан Михаил. В съчиненията на А. Библиотекар е написано : "...Dominus Michael princeps Bulgarius...". Разчетено от М. Соколов в съчинението му " Изъ древней истории болгаръ" като: "Господин наш Михаил, прежде Борис..." В посланието на патриарх Фотий е казано:„Отъ посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България, - Кое е работа на един князъ.” Български Старини, книга V. От заглавието до последна страница на паметника, име БОРИС няма в текста. Липсата на такова, се компенсира от преводача Митрополит Симеон, явно под въздействието на историка Златарски, като шеф на катедра по това време. В „Похвалното слово” на папа Климент също е упоменат княз Михаил. Колкото до Балшенския надпис той е една от генералните измами в Българската история, свързан с едни и същи имена на историци, манипулирали българската история още след Освобождението. Няма да изброявам всичките манипулации, защото са много, а целта винаги е била една- да се изкара, че българите сме били езичници, дошли от степите и приели късно християнството. И ето какво казва пак Паисий: "Между гърците и римляните имало голяма разпра и прение поради българите, кой да ги има под своя власт. И затова гърците и римляните съвсем се проклели и разделили и българите останали няколко време под Цариградската патриаршия. Но гърците искали от търновските царе много злато и дарове за назначава не на търновски архиепископ. Но Симеон Лабас/син на Михаил-Иоан/ водил голяма борба и жестока война с гърците дълго време за това светопекунство, което взимали за поставяне на архиерей. И поради друг гняв, който имал към гърците, той отстъпил от Цариградската патриаршия и искал да се присъедини към римляните. Ето защо всички четирима гръцки патриарси, едно, за да създадат с българите мир и съгласие, и друго, да не ги изоставят в римската ерес благословили и поставили в Търново самостоятелен патриарх на българите."
Трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура. Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и това даваше основание да се твърди, че днешните българи (в това число и македонците) нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров. И така траките изчезват дори и от учебниците на българските деца, които не знаят, че те първи са приели християнството на Балканите и са били първите мъченици за вярата, а най-важното, че са били нашите предци. А народ, който не познава миналото си, няма бъдеще! И народ без история не е народ!
Източници: Паисиева история, Книги на архимандрит Кирил Рилски
На изображението -Паисий, рисуван от Цанко Лавренов в края на 20-те години
Грета Костова- Бабулкова

четвъртък, 18 май 2017 г.

Охрид - древната българска столица

До 30-те години на 7 век областта е изцяло колонизирана от българското племе берзити. Името Охрид се появява тогава за пръв път. Буквално означаващо - Червен или Красив. Най-интересни за нас и в този случай, са малко известните засега сведения от сборника с исторически летописи на волжките българи. За родословието на рода Билиг от който е осиновеният брат на Аспарух - Кубер, Кызил - Кубар. Сын Билига. Получил от Аспаруха в качестве удела область Турун(Македония), главная река которой получила его имя - Кубардара("Река Кубара", современая река Вардар)..." Джагфар тарихи,том 3,1997 г., стр.99.  "Кизил" означава - червен, хубав, така българите са наричали Охрид. Така се наричал и братът на Аспарух Кубер- Кызил, чийто гроб бил в Охрид. Като едноименник на Охрид възниква гр.Червен в Североизточна България на р. Р. Лом около замъка "Червен", който си построил Петър Делян там..
Не само Северната, но и Западната част на Балканите е влязла в състава на новосъздадената българска държава, както пише и Паисий в своята история, а Охрид станал главен град: "Батоя/Аспарух/, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град... В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък....Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латински летописи показват в кое време българският крал свети Тривелий приел кръщенето със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години... Като нямали книги на своя език, чели и писали по латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на Петия събор самостоятелен епископ, защото цар Юстиниян бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания, на Петия вселенски събор цар Юстиниян помолил светите отци и поставили самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И обградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение. И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години."
В "История на България" от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. в глава 3-та /"За по-достойните за споменаване градове на Българи"/, пише: "Измежду всички градове на царство България заслужено първо място се отдава на Охрид, както поради изключителната похвала от страна на географите, която се отдава на тоя град поради това, че е бил престолнина на българското царство в продължение на много години, така също и затова, че някога е бил за гърците най-страшният измежду другите градове на царството. Наричал се е някога този град Пребелис и Юстиниана, по името на родения в него император Юстиниан, от чието рождение [градът] е започнал да се слави с това име."
В историята на Петър Богдан Бакшев- български политик и историк от XVII век пише: " Град Акрида, наричан на славянски Окрида или Охрид, е (разположен) до езерото наречено Лихнида, на славянски блато Охридско. Построен е от император Юстиниан и е наречен от него Юстиниана Прима – тя (е) негов роден град. /Новела 119, книга 108/. Мнозина казват, че е в провинция Македония, Епир и Дардания, но в Свещената география (е поставен) в Източен Илирик, /на фолио 200/, понеже Никифор разполага споменатото Лихнидско езеро в Нови Епир, според Зонара е при Дардан в България, а (според) Юстиниан във втора Панония, но с това име (Юстиниан) постоянно нарича Далмация, понеже Панония в широк смисъл без съмнение включва тази (област Превалитания, която е част от Далмация). Аз съм чел за споменатата Превалитания в стар ръкопис на кралската библиотека. В същата Свещена География на абат Фулий в Източен Илирик, по-точно при разделянето на Провинциите, фолио 210, (четем): “Провинция Превалитана Акрида; в новела IX на император Юстиниан е наречена Превалис; в един много стар гръцки кодекс на кралската библиотека се чете: “първо беше епископия, след това митрополия”. Но днес е в царство България и е негова столица, днес всички, които живеят в града, са българи и управляват и обслужват сами този град – това им е позволено от турчина, когато превзел гореспоменатия град."
Дори македонският проф.д-р Иван Микулчич в своята книга „Средновековни градове и твърдини в Македония казва, че първите заселници в Македония били прабългарите на Кубер – брат на Аспарух. „Това прабългарско племе“, заселило Битолското и Прилепското поле, създало полунезависима държава и след време – твърди Микулчич – заело територията до Корча и Елбасан /днес в Албания/. Това означава, че с прабългари били населени и полетата на Ресен и Охрид, т.е. около 1/3 от днешна Македония. Тезите на проф. д-р Микулчич са закономерен резултат от изключително прецизното изследване на наличните до момента извори и са в пълно противоречие с официалните македонски възгледи. Това означава, че ние, българите не знаем истинската българска история, която започва именно от Охрид, най-българският град. Като отидете в Охрид първото нещо, което ще ви направи впечатление, е че много си прилича с Търново, което явно е наследило архитектурата на древната ни столица.
Източници: Паисиева история, "История на България" от Блазиус Клайнер, Историята на Петър Богдан Бакшев, http://atil.blog.
Стари снимки на Охрид- http://whereismacedonia.org/…/…/637-old-ohrid-photo-gallery…
Грета Костова- Бабулкова

вторник, 16 май 2017 г.

Първият български цар Асен според Паисий Хилендарски

Първият пробив в преосмислянето на историческите сведения на Паисий са относно първият български светец - цар Тервел. Особено по отношение приноса на войските му при спиране превземането на Византия от арабите в началото на VIII век. Но нещата не са само дотук относно историческите загадки, които все още крие Паисиевата история. Необходимо е да бъде внимателно проучено още едно негово важно историческо сведение. Паисий е единственият до днес български историк, който твърди, че е съществувал „пръв български владетел”, който е превзел Персия. „Армения и Мидия”, според Паисий, били първо две страни, а после станали една. Тоест, Паисий визира времето след 387 г., когато Византия и Персия си поделят Армения. „Персоармения” (Армения) и „Персия” (Мидия) са една държава и тя действително през 484 г., когато персийски цар е Пероз (457-484), е превзета. През 1762 г. в Хилендарския манастир в Атон българският монах Паисий написва своята история. През това време Балканският полуостров е вече няколко века в пределите на Османската империя на турците. В Атон са събрани и съхранени най-важните и ценни икони и ръкописи от старата Византийска империя (IV-ХV в.). Освен религиозно средище на християните от различните етноси, които изповядват православната догма, Атон е и уникална библиотека, с летописите, които се съхраняват в архивите на около десет стари манастира. За да съчини трактат за миналото на българите Паисий ползва различни печатни, но и ръкописни книги. Явно в Атон Паисий попада на един ръкопис за този владетел за който има сведения и в книгата на Мавро Орбиний, която Паисий също ползва като източник. Известието от 1601 г. на Мавро Орбини за български владетел „Касан”, който завоювал „Армения и Медия”, произхожда очевидно от гр. Пезаро в Равенския Пентаполис. Основателно можем да допуснем, че това сведение е свързано като произход с легенди на алцековите българи в Италия. Следите от тези българи там са значими. В Италия има град Чилле ди Булгария, планина Булгaриа, област бургария и много много други. Според изследователя Д-р Д'Амико става дума за над 700 имена на селища.Тези сведения все още не са проучени от българските историци. Но според Паисий, който те така подценяват, първи български цар е: "Асен Първи- български цар, а гърците от завист го нарекли Хасан Касан. Лъв Исавър имал голяма война с арапския цар Кафила, но не можал никак да го победи. Затова повикал на помощ крал Асен и обещал да му даде венец [корона] с надпис царска титла, което Юстиниан бил обещал по-рано да даде на Тривелия, а след това, когато получил царската власт, неблагодарният излъгал, както се и рече по-горе. Лъв с клетва обещал да даде, ако отиде в помощ на гърците и победи арапите. Асен Велики събрал българската войска, отишъл срещу арапския цар Кафила и го разбил. Убил 90 000 арапи, българите ги съсекли на малки части, и взел от тях Армения и Мидия. Те били отначало две царства – армени и миди; цялата тази земя покорил под гръцкото царство. Когато Асен Велики се върнал от арапската война, гръцкият крал Лъв го срещнал с голяма почест като победител. Така с царска воля в светския и духовен съвет му дали царска титла и венец, нарекли го Асен Велики, пръв български цар. Така той бил първия български цар, бил знаменит, славен и благополучен в битките, както се казва. Победил и разбил толкова хиляди арапи, покорил толкова земя от гръцкото царство и получил венец (корона) и царска титла. Преживял щастливо и спокойно много години на българския престол в град Охрид и починал в мир."
Изображение: Медалион с релефно изображение от съкровището от Наг Сент Миклош (Големият свети Миклош), Румъния. IX век. Художествено-исторически музей –Виена. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 22). Фантастичното животно (антропоид) наподобява подобни фигури от ранното месопотамско изкуство и изкуството на Персия.

 Източници: Паисиева история, http://bls.blog.bg/
Грета Костова- Бабулкова

Гробът на българския владетел Аспарух

Архимандрит Кирил Рилски в своята книга пише: "Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладнѣи от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.. Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ Първата християнска църква в Европа (Деяния на Апостолите, XVI глава).“ Малко по-нататък в книгата ни става ясно, че: "Подир смъртта на св. Григория Велики, папа римски, която се е случила в 604 г.,  българитe илирийски, които са населявали Стара България в Македония, са били завладени политически от византийците и изгубили вече своята политическа самостоятелност. Политическият център на българитe в Стара България в Македония е вече изгаснал. Тъкмо в това време, в седмия век, се основава нов политически център на илирийскитe древни българи в провинцията Горна Мизия. Една част от камскитe българи, единоплеменици на илирийскитe българи, които са се изселили из Стара България от Македония преди Христа като езичници от древното тяхно отечество Стара България и са отишли на север в Русия, където си основали своето Камско българско царство, под предводителството на Аспаруха, дохождат на Балканския полуостров и се заселяват в провинцията Горна Мизия, като основават новото българско царство на Балканския полуостров, като обединяват постепенно тexнитe единоплеменици иллирийски българи християни; така се тури основата на първото българско царство..
Камските българи езичници, които преди Христа са напуснали своето отечество в Стара България в Македония и са отишли на далечния север в Русия, които там са си основали своето камско българско царство, може да се предположи, че те не ще да са прекратили съвършено своите връзки с българите, които населявали Стара България в Македония в Илирия на Балканския полуостров. При всичко камските българи и да са били езичници, като са изповядвали езическата религия на своите прадеди илирийските древни българи преди те да са се изселили от Балканския полуостров на север в Русия, където са основали своето Камско българско царство, а останалите илирийски древни българи на бащините си огнища в Илирия в Стара България, когато е дошъл св. апостол Павел на Балканския полуостров в Македония в Илирия, ги е просветил с евангелското Христово учение. Националната връзка между българите-езичници (камскитe) и българите-християни (илирийскитe) е била толкова силна, че различното вярвание ни най-малко не им е препятствувало да си живеят задружно. Ето защо ние виждаме, подир смъртта на св. Григорий Велики, папа римски, която се е случила в 604 г., когато византийците съвършено са покорили древните илирийски българи вече християни, които населявали Стара България в Македония, то веднага камските българи езичници, единоплеменици на илирийските българи християни, под предводителството на Аспаруха, веднага се явяват на Балканския полуостров, в старото тяхно отечество, да помогнат на техните единоплеменици илирийските българи на Балканския полуостров. По такъв начин Камскитe българи езичници турят основата на първото българско царство на Балканския полуостров, но не в Стара България в Македония, а в Горня Мизия. От Горня Мизия започва обединението на древни българи и се туря вече на север в Горня Мизия началото на първото българско царство. Илирийскитe ославянени българи-християни не са били забравили своята древна история, че камскитe българи езичници са техни единоплеменици и техни братя, заради това така лесно ославяненитe илирийски българи са се присъединявали към основаното ново българско царство от Аcпapyxa и неговите приемници в Северна България, което постепенно се е увеличавало с присъединяването към него на ославяненитe илирийски българи и което така е станало силно и могъществено във времето на цар Симеон, щото е застрашавало Византийската империя. От племенната тяхна връзка се обяснява и този исторически факт, че камските българи езичници не са разрушили, като езичници, много древни християнски храмове, които са били построени в първитe векове на християнството от древнитe илирийски българи, когато са били просветени с евангелското Христово учение от св. апостола Павла в Илирия (Римл. XV, 19), които древни християнски храмове са оцелели и до наше време. Такива древни християнски храмове, които са били построени в първите вeкове на християнството от нашитe прадеди древнитe илирийски българи, има много по цялата Илирия на Балканския полуостров, а ние ще вземем за пример само два християнски храма, които са били построени в първитe векове на християнството от нашитe прадеди древнитe илирийски българи, които са оцелели и до наше време в древния илирийски град на Средиземна Дакия Сердика (София), а именно величествения древен храм "Св.София"в Сердика, който император Св. Константин Велики строи над гроба на любимата му покойна дъщеря София и софийския храм, който е бил обърнат така също в християнски храм Св. Георги Кападокийски, когато християнската религия е била провъзгласена за господствуваща в римската империя в 313 г. от Св. Константин Велики (Ръкописни лекции по църковната археология на професора при Киевската духовна академия г. А. Димитровски).
Какво ни казва Паисий в своята история: "Батоя/Аспарух/, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град. После светият крал Тривелия бил завзел цялата маджарска земя. И владели я българите много години, и имали маджарите за свои данъкоплатци. Сетне цар Крун и Михаил завзели от гърците епархиите Софиска, Филибелиска, Самоковска, Щипска, Струмичка и Едрене и заселили по тия страни и епархии български народ. След това Иоан Калиман, син на стария цар Асен, взел от гърците Драмска, Среска, Мелничка и Солунска епархия, изгонил оттам гръцкия народ и заселил българи. Така и в Едренелиската страна той заселил българи. Тия пет царе най-много разпространили и разширили земята на българите и ги заселили по тия епархии, както се каза. И до днес българите седят и живеят в тая земя... В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък... Крал Батоя отново имал голяма война с цар Юстиниан, Константинов син. Най-напред гърците победили, взели от България Илирик и го разорили целия, а когато цар Юстиниан се върнал, българите го обсадили в едни тесни места и съвършено разбили гръцката войска, та царят едва избягал с дружина в Цариград. Така и той отново обещал да дава данък на цар Батоя. След това Юстиниан имал война с арапите, но и от тях бил победен. На другата година пак събрал нова войска, нападнал България и разорил две местности, наричани Мизии, които неговия баща бил дал на българите, за да има мир с България. Но когато се връщал с много плячка в Тракия, българите го нападнали и разбили гръцката войска. Царят се върнал назад и така с молба сключил мир с българите. След тоя мир българския крал Батоя умрял. Като си сътворил незабравима памет, той направил свои данъкоплатци римските и гръцки кесари Константин, Ираклиев син, и Юстиниан ІІ. При своята смърт крал Батоя имал голяма жалост, че не умрял във война. Каел се и говорил: „Велика съдбо и нуждо, защо не ми даде още малко живот, за да умра юнашки на война с меч в ръцете си".
Паисий ясно посочва, че Тервел вече приема християнството, което може би и по Аспарухово време вече отчасти е било възприето:
“Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латински летописи показват в кое време българският крал свети Тривелий приел кръщенето със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години”... “Като нямали книги на своя език, чели и писали по латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на Петия събор самостоятелен епископ, защото цар Юстиниян бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. на Петия вселенски събор цар Юстиниян помолил светите отци и поставили самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И обградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение. И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години. После в 845 г. Муртагон или Михаил, а не Богарис, както пише Барон, приел светото кръщение с целия български народ. От ония времена и досега българският народ неотстъпно живее в благочестива вяра”.
Може би самият Аспарух усещайки приближаването на смъртта си, заповядал да го преместят в Търново и там се каел, че не умира в бой, както е писал Паисий, и може би там и умира. За което се и загатва в летописите от Волжка България. Там се казва, че Аспарух построил в Търново светилище, което станало главното в страната, където се провеждали и народни събори. По негово желание самия той бил погребан там. Около него възникнала крепостта Торнаба - Търновград, а по-късно и целият град получил името си от тази крепост. Мястото е свързано с владетелския род от самата зора на българската държава.  П. Славейков съобщава за изкопани гробове с “Джидови кости”/кости на гети-готи/, с извънмерна височина” край Болярската черква в Търново.  Църквата "Св. 40 мъченици", където може би е гроба на българския владетел Аспарух е била езическо светилище, което впоследствие е било превърнато в християнски храм-пантеон. На надписа на Иоан II Асен върху колона в същата църква, проф. Й.Андреев прави малко по-друг превод на думите на царя: не "издигнах из основи", а "издигнах върху основите", което трябва да се разбира като възстановяване или преустройство на старата, вероятно порутена църква. Прочутите колони с надписи на Крум, Мортагон /Омуртаг/ и Цар Иоан II Асен винаги са били на това място и не са били пренасяни от друго място, както твърдят историците.. Ясно е че "старият дом", за който пише Мортагон/Омуртаг/, в своя дълъг и важен надпис в църквата "Св.40 мъченици" се намира в Търново а не в Плиска или на друго място. За това свидетелства разстоянието до Дунава, което отговаря на дадените мерни единици на Омуртаг, единствено от Търново, и от никое друго място. Може да се окаже, че Престолната Църква “Св.40 Севастийски Мъченици” е свързана много векове назад със Свещена Гробница (Пантеон) на българските владетели.
Източници: "Българска самостоятелна църква в Илирия"1930г.,Паисиевата история, http://atil.blog.bg/
Грета Костова- Бабулкова

Темнишкият девически манастир и мощите на св. Филотея

В житието на св. Филотея св. патриарх Евтимий Търновски пише: "И веднага взеха тялото и го пренесоха в славния град Търново, и го по...