петък, 16 февруари 2018 г.

Из живописна България

(Вестникъ „Голосъ“, год. 1932 брой 402 от 10 юлий),„ . . . град с гълъбови кубета, с разцъфтяни жасминови градини. . . Н. Гумелев.
Влакът пристигна във Велико Търново 4 часа следобед. На гарата ме посрещнаха моите ученици — Жоро с баща си и Игор — качихме се в разкошен фаетон и потеглихме по шосе за гарата. От едната страна на пътя надвиснали стръмни скали, обрасли горе с боров лес, от другата, доле, съвсем низко — равнина. Когато минахме моста над жълтата след дъжд Янтра, пътят тъй се извива, че под краката ни се разкри страшна бездна, в която грамадните дървета ни се виждаха като шубраци. Озърнах се надясно и онемях: върху скали на планини, върху тераси се е разстлала амфитеатрално старата столица на България, Велико Търново, най-живописният град! Сърцето ми замря при гледката на хилядите разноцветни къщи и къщици, кацнали едни над други. Спомних си за Кавказ и за неговите градове аули, за Кавказ, дето прекарах своето юношество. Какво ли е сега там? Дали тъй патриархално си тече живота, както до така наречената голяма война, или обезличението под ярема на интернационала е засегнало вече и планините на Кавказ?...
Боже, какви страшни времена преживяваме! ... С тия впечатления ние влязохме в града.Настаних се във вила, посред милото и гостоприемно семейство на руския лекар доктор Ф. Трейман, корпусен лекар в Галиполи. Той поддържа тук и санаториум за гръдноболни руси и българи и дом за почивка на преуморени работници . . . По-нататък ще се спрем да кажем повечко за тях. Велико Търново е оживен и, може да се каже, самодоволен град. Има много търговски магазини, гостилници, кафенета, хубави кинотеатри и градско казино, които въртят добра търговия и се поминават добре. Много са също и големите разкошни сгради, в които се помещават държавни учреждения и учебни заведения. Почти всички тия здания са нови постройки. Изобщо, една трета от града е строена недавна и е строена с работната ръка на руснаци. Те живеят тук добре. Сега за сега се наброяват 117 руснаци, от които 45% са семейни, женени предимно за българки. Тук има: Руска колония, Войскова група Р. О. В. С. Отделение от съюза на инвалидите, Отделение от Съюза на народната младеж, Казашка станция на името на атаман Назаров . , 45% от руснаците са на постоянна работа — свещеници, лекари, фелдшери, служащи в частни предприятия и учреждения, инженери, фотографи, милосердни сестри и т.н. 15% са на своя работа — занаятчийски работилници, магазини, предприемачи на постройки и т. н. 30% живеят от случайна работа, която все-таки им дава възможност да живеят сносно; такива са например дърворезачи, зидари и т. н. Само 10% са безработни и то са такива, които не са могли, не са съумели или не са искали през десетгодишното си пребиваване да се заловят за някакъв занаят. Те копаят лозя, пренасят тежести или, за наш срам, просто гладуват и просят. Изобщо, русите тук са се приспособили и заживели с българите, както и българите с тях и поминуват живота си във взаимно доверие и труд. По особено внимание искам да отдам на крайно полезната дейност на тукашните руски лекари и инженери. Например, електричеството в града е прокарано от руските инженери П. Г. Трунов и В. Г. Григорьев.
От дейността на руските лекари искам да отбележа тая на Ф. Ф. Трейман. Отъ 1922 г. досега, значи повече от десет години, той завежда болница и санаториум за гръдноболни. През това време болницата и санаториума са дали лечение на повече от 5000 души. И болницата и санаториумът се намират в област на България, гдето има много руски и български работници (В.Търново, Г. Оряховица, Габрово, Севлиево и др.) и се явяват крайно необходими заведения, особено санаториума, защото в цялата страна се наброяват много малко санаториуми. За съжаление, служащата част от общественото мнение не винаги разбира тъй работите, често създава спънки, и така извънредно усложнява и без това трудната мисия на санаториумите. Печално, но и в случая имаме на лице лични подбуди, егоизъм — конкуренцията.
Градът не брои много жители, едва ли повече от 10,000, и все пак е многолюден, препълнен, из артериите му текат потоци люде, между които срещате много туристи. Ден след пристигането ми аз направих отлична разходка из древната част на града. Щом изминете целия град по главната улица,вие се отзовавате в предградието Асенова махала, която именно е и най-старата част на града Велико Търново. Намира се в котловина, заградена отвред с полузалесени хълмове. Върху един от хълмовете виждате около 15 църкви, строени преди повече от хиляда години. Днес тия църкви представляват само огради с каменни зидове, покрити още във времето на цар Фердинанд с керемидени покриви да се запазят от дъжда и слънцето. Голям мост отделя Асенова махала от циганската и турската махали. Над циганската махала стърчи в небесата квадратна кула от груб камък; както се говори, от нея турците хвърляли в Янтра политическите си врагове. В тая част почти всички хълмове наоколо са покрити с листопадни гори, а под тях Янтра прави живописна осморка, та отдето и да гледаш, все река виждаш.В Асенова махала има много стари здания. Някои църкви са строени в десетия век. Каква старинност! Минах по мост, засводен също над пропаст. Насреща ми се изпречи хижата на туристите — всъщност това е разкошен своеобразен дом с имущество за милиони. Тази хижа се завежда от дълги години от руснака П. А. Шибаев. Влязох в хижата, запознах се със завеждащия и той ми показа всички стаи, в които отведнъж могат да се настанят и прекарат повече от 200 туристи. Всички кревати греят от чистота, по стените картини от български художници и фотографи. Има стаи и за високи гости, приемна, музей, библиотека и т. н. В хижата отличен ресторант. Изкачихме се на кулата ѝ. Открива се гледка на целия град с всичките му предградия и монастири: Преображенски, св. Троица и далече село Арбанаси. Доле низко се точи пътят за Горна Оряховица и за Елена. Изгледът е поразително хубав, трогва душата! Неволно ще ахнеш: — Какъв простор! Небето е облачно, но слънцето си пробива път през облаците с такива светли вехтозаветни лъчи, та ти се чини, че не гледаш действителност, а никаква библейска картина от ръката на Густав Доре. От тук се вижда и Света Гора с паметника в чест на освобождението на българите от турското робство. Има няколко такива паметници в Търново: това са трите руски гробища — новите с параклис и две стари, в които са погребани около 20000 руски войници, паднали на бойното поле за свободата на братята ни славяни.
Беше се свечерило, когато си тръгнах обратно. Ето къщата, в която е живял Великият княз Николай Николаевич Старший; ето висотата, от която преди 54 години се е спуснала руската войска в града. Жива е още тука руската романтика, живо е още едно дело от делата на най-благородният руски император — рицаря император Александър II, който не е знаял мир и покой от желание да облекчи съдбата на всички страдащи и потиснати.
П. Д. Крусев: "Предавам дословно писаното от много уважаемия господин Александър Дехтерев за Търново, за да се прочете от всеки гражданин и да види как очите на чужденеца много по-добре схващат прелестите на неговото родно място и искрено се възхищават от тях...
Снимка из колекцията на Павел Енчев
http://starikartichki.jimdo.com
Грета Костова- Бабулкова
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Царският град В. Търново


Из "История на Общежителния монастир "Св. Преображение Господне"- 1927г.
Съществува следната легенда за основаването на В. Търново- Околността на Никюп е била покрита с девствени гори. Велико-Мизийското поле се е простирало до мястото, къдeто сега е с. Поликраище. Оттам се почвали непроходими гори към юг. Гънките на река Янтра са били леговища на цели стада диви глигани и зверове. Цар Траян основал Никюп в 106г. след Христа. Този град бил резиденция и на неговите приемници, както и на гръко-римските императори. Когато българите се настанили в този град, техните владетели имали за столица Никюп. Любимо занятие тогава било лова. Стада добитък на царя и велможите пасели наоколо. Едно такова стадо на царския двор се изгубило из вековните гори по течението на р. Янтра. Пастирите го намерили на местността „Трапезица“ под грамадните дъбове. Радостни те засвирили с кавали. Тем пригласяла дълбоководната Янтра и волните птици. Тогавашният български владетел, като излязъл на лов по бърдото, което сега е над монастиря „Св. Преображение Господне“, стигнал на „Орловец“ (Картала), надвесил се и като видял очарователната гледка пред себе си, решил да построи тук резиденцията си. Местата, които омаяли царя със своята дивна красота, получили после имена „Трапезица“, „Царевец“ и пр. Какво е било В. Търново при основанието му? Какви са били постройките, бележитите сгради и пътища? Сигурно такива, каквито са били в другите поселища по онова време. Бързо, обаче, новият престолен град на българските царе се разраствал, уреждал и разхубавявал и в края на второто българско царство заслужено е носил името „Царица на градовете“. Старото В. Търново е пленявало с чудното си местоположение, с хубостта на сградите си и с величието на своята панорама. Тия голи ридове, канари, урви, долове, обгръщани от няколко завои на Янтра, над които е бил разположен града, настръхнал с каменни стени, крепости, кули, множество църкви и монастири, палати и болярски домове, представлявали гледка непозната и чарующа. Чужденците са оставали поразени. В 1640год., когато по-голямата част на В. Търново е била в развалини, един чужденец, монах, като говори за местоположението на града, казва, че то е нещо, което не може да се опише. Ето защо, в българските паметници В. Търново носи доста заслужено още наименованията: „втори подир Цариград,“ „царствено-престолен град“, „Цариград Търново“ и пр. Впечатлението от града се е усилвало от мисълта за неговото голямо значение — тук са се разигравали съдбоносни за България събития, оттук се е направлявал държавния живот. Обществените постройки са били градени по подражание на тогавашната византийска архитектура преплитаща се с чисто български елементи, но величието на природата е придавало тем голяма красота. А В. Търновските постройки са увенчавали висоти и канари. В XIV век, когато В. Търново загубва свободата си, представлявало чудно хубава извънредно великолепна гледка. Трапезица, получила името си от своята форма, прилична на трапеза, както и днес се е издигала и, заобиколена на изток, юг и запад от р. Янтра, е представлявала полуостров, обграден наоколо с висок каменен зид, по който са стърчали кули. От тях две са били най-големи и яки, едната към северозапад, другата — към югоизток. Във вътрешността на каменната ограда са се издигали многобройни черкви и параклиси, които са били с каменни зидове, а вътре изписани с разкошни ярки зографии, представящи сцени от стария и новия завет, образи на светци, патриарси, царе, боляри, военноначалници, гербове и пр. По старините, които имаме, доскоро личаха хубавите български фрескови бои от онова време, разни битови елементи и украшения, разкошни орнаменти и всевъзможни мозаични позлатени стъклени парченца, които още се намират пръснати под развалините. Голямата небрежност към миналото и атмосферните влияния върху откритите фрески, заличиха всичко. Сега едва се очертават контурите на някои образи по полусрутените стени на малките църквици. На северната, по-издигнатата част на Трапезица е имало само един малък палат с две-три малки болярски къщи до него. Това са били едничките мирски къщи сред светините. Но в 1293 година и в тоя палат и в тия болярски къщи са живеели само монаси. Тогава цяла Трапезица е била покрита с църкви и населена с монаси. Множество къщи са покривали южните поли на Трапезица. Изтърканите подови тухли в най-голямата тук църква „Св. Иван“ и днес свидетелствуват колко хиляди богомолци — християни са обитавали и посещавали тези свети места. Тоже както днес, от юг, изток и север Янтра е обвивала скалистите подножия на Царевец, където са били палатите и правителствените учреждения. Няколко моста над р. Янтра са съединявали Трапезица, резиденция на българските царе и велможи със знаменитата тогава крепост Царевец. Българската патриаршия или българската черква, която е била избрана за патриаршия, се издигала, там, дето сега е митрополията или църквата Св. Петър и Павел, разрушена от катастрофалното земетресение през 1913год. Сега Н. В. Преосвещенство В.Търновски Митрополит Филип е взел похвалната инициатива да възобнови патриаршията, като запази и старината останала с няколко хубави фрески, които рисуват голямата свобода на тогавашния художник в движението — позите, хубавите бои, стилизираните коси-бради и особено образа на Св. Иван Рилски запазен и до днес в църквата св. Петър и Павел. Оттук е импулсиран духовния живот на българското племе, оттук е давана уредба на родната ни църква. В църквата се е помещавала ценната библиотека на българската патриаршия, която укрита, е оцеляла почти през цялото турско робство. Ето що пише Марин Дринов в исторически преглед за българската църква ст.113 през 1869 година. „Едно голямо събрание от тези паметници, които са се съхранявали в едно потайно място в древната патриаршеска църква „Святих Апостолов“ в Търново е изгорено преди 30 години от Търновския митрополит Иларион.. Разказва се, че той, като се научил за тези съкровища повелил да ги изнесат от това покойно място на двора. Те били били тъй много, щото с тях е могъл да се натовари един голямъ воз. И в сред пладне в присътствие на и няколко от Търновските граждани тази българска светиня е превърната в пепел. За това свидетелствували двама монаси. Патриаршията е била свързана чрез мост, какъвто и днес има с Трапезица; имало е съобщение и с Царевец където за тържествени случаи и при важни събития се е отправяла колесницата на българския патриарх. Близо до патриаршията е била и църквата Св. Иван Рилски, дето са пазени мощите на този български светец 255 години. Но на това място не е била само тази църква — от патриаршията до църквата св. 40 мъченици е било все църкви и монастири. В един от тях, цар Иван Александър заточил първата си жена Теодора. Църквата Св. Иван Рилски и всички други църкви са били опустошени и съсипани после от турците, както и бляскавите царски дворци и великолепните домове на болярите от които болярски къщи някои стояха до като катастрофалното земетресение доунищожи. Особено внимание е обръщала славната светиня — църквата Св. 40 мъченици, построена от българския цар Иван Асен II, в чест на победата му над Кир Тодора. На един от стълбовете в църквата е изобразен надписа: 




Надписът ясно изтъква не само важността на тази църква, но и въобще голямото значение, което най-висшата държавна власт е отдавала на божиите домове. Някой историци уверяват, че църквата Св. 40 мъченици е била Велика лавра, в която живял йеромонах Иоаникий, представител в събора, държан в В. Търново през 1360г. против богомилите. Църквата е имала великолепен изглед. Парадният ѝ вход, през който е влизал цар Иван Асен II и другите по-подирни царе и велможи е бил почти срещу олтаря. Църквата Св. 40 мъченици е била надарена от царя с големи имоти и приходи. Църквата Св. Димитрий, която се е намирала в подножието на Трапезица, съградена е от Петър и Асен, които освободиха България от гръцкото робство. В нея Асен е бил провъзгласен за български цар в 1218год. В много отношения църквата е важна за старата ни история. В 1906—1907г. когато изучавах фреските, църквата беше пълна със сено. Както отвън така и във вътрешността намираме елементи от чисто български произход. Тук виждаме орнаменти не само от тухли, а и от червени, зелени гледжосани грънци. Тук ясно личеше, че когато стария български майстор зидар искал да украси фасадата на някоя църква, той поръчвал на грънчаря да му приготви от чиста глина един вид кръстови розетки без никаква глеч. След изпичането розетките добиват червен цвят, подобен на тухления. Емайлите добиват нужната тъмнозелена лъскавина. Розетките имат форма на кръст с елипсообразни краища, а емайлите имат форма на плитки зелени панички. С тия украшения стария български майстор — зидар примесял геометрическите фигури от тухли по фасадите на църквата. С тях той образувал венец над полукръговете на вратата, прозорците и фиридите. Стените бяха изградени от дялани камъни и големи червени тухли, споени с хоросан, та представляваха широки каменни пластове опасани с тесни тухлени пояси от два реда. Въобще външната част на църквата беше много красива и даваше впечатление — нещо като шевиците от сокаите на старите българки. Живописта беше работена от български майстори. Хубави български бои и всевъзможни орнаменти — плетеници, украсяваха фресковите картини, които изобразяваха стария и новия завет. Гърците обаче замазали българската живопис с два пръста бяла мазилка, като изписали чисто гръцка живопис, която е черна, суха, грозна.Земетресението през 1913г. разсипа до основите тази българска светиня в която се е осветило първото българско знаме. Вторият акропол, след Трапезица, в столицата на второто българско царство, е Царевец, който е бил също великолепен. Неговата площ, по която сега има урви покрити с растителност е била обградена с каменни зидове над които са стърчали кули боядисани с хубави български бои, червена, синя, зелена, жълта, които по своята оригиналност в мекотата и съчетанието си, отдалеч привличали окото на посетителя. Под кулите е имало грамадни порти с железни врати. Една от тях, най-голямата — великата порта — е давала вход в Царевец от Царев друм. Въпреки светския си характер Царевец не е лишен и от църкви, които са били доста на брой — всички разрушени после ,от турците. За отбелязване е била тук църквата св. Петка (Параскева по гръцки) обърната от турците в джамия. Към североизток от църквата св. 40 мъченици се е намирала църквата „Успение Пресветия Богородици“, гдето са пазени мощите на св. Филотея, според разказа на Гриория Цамблак. В полите на Трапезица, от югоизточната ѝ страна, близо до десния бряг на Янтра, е била църквата Св. Георги, която в XVI столетие и по-късно е била поправена. Твърде близо до последната църква е имало малка църква св. Петка, в която се съхраняваше най-антична и красива резба, особено дверите, които сега се намират в народния музей. По това време около последните две черкви местността не е била заселена, а имало само няколко болярски къщи, подобен тип каменни постройки, каквито сега са на изчезване в с. Арбанаси. С това не се изчерпват бележитостите на старото Търново. Ние хвърляме поглед на него повече от религиозна гледна точка. И тъй както набързо отбелязахме местонахождението, вида и блясъка на божиите храмове тогава, ясно е за всекиго, че царския град В. Търново е бил огнище на духовния ни живот. Както се помена, в града освен църкви и параклиси е имало и монастири. Ето защо, пътниците които идели от другаде във В. Търново, като виждали боядисаните кули и многобройните църкви правели поклони на земята. Силното духовно влияние на старото В. Търново се чувствува още повече в околността на славния град, където са били непревземаемите твърдини на нацията и църквата — монастирите. Докато църквите и параклисите в града не са могли да устоят на „разрушението агарянско,“ монастирите като феникс изникваха над свойте пепелища. Достойни синове на племето ни, сгряни с учението на нашия Спасител отново въздигаха монастирите, колчем ръката на нечестивия завоевател посегнеше на тези скъпи светини. Монасите са били не само образи на вярата, но и най-здравите крепители на народните копнежи за национална независимост. Най-известната светиня монастир в околността на старата столица това е общежителния монастир „Св. Преображение Господне“ при  гр. В.Търново. 
Грета Костова- Бабулкова
Описание Сума
Дарение BGN

четвъртък, 15 февруари 2018 г.

ПЪРВИТЕ ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ за Велико Търново


През 1893г. излиза първият туристически пътеводител за Търново – “Упътване за града В. Търново и околността му” под съставителството на Христо П. Константинов. Непосредственият повод за отпечатването му е провеждането на IV ВНС (3-ти май 1893-17-ти май 1893г.) в Търново. Константинов пише: “Този град не бе честит да стане столица на подновената българска държава, ако и да е едничка по старините в цяла България, а по местоположението си в цяла Европа! Всеки българин би трябвало да съжалява за това, защото ако Търново бе определено за столица, сега щеше да прилича на Божий рай.” Акцентът в туристическото ръководство пада върху старините на града, новопостроената Градска градина, Света гора и др. Разказва се за дейността на двете Привременни комисии, създадени в Търново: едната, ангажирана с изграждането на царска резиденция, а другата – с подготовката за временни квартири на депутатите от Великото народно събрание.
През 1907г., е публикувано ново ценно издание с туристически напътствия – “Пътеводител на гр. В. Търново и околността му”, благодарение на усилията на туристическо дружество “Трапезица” и финансовото спомоществувателство в размер от 1000 лева на Търновския градски общински народен съвет. Изданието съдържа много важни данни от стопански характер. Числото на сградите в града към 1907г., е 3120. Броят на населението бележи постоянен прираст между 1880 до 1900г., след това между 1900 и 1905г. е регистриран малък спад, дължащ се на излезлите по време на преброяването в отпуск войници от местния гарнизон.
От печатните издания, предназначени да запознаят чужденците с красотите на България и в частност на Търново, и да предложат интересна информация от практическо естество, интерес представлява и издадената през 1931г., от Главна дирекция на железниците и пристанищата книга “Bulgarie”. В нея се пояснява се, че Търново е втората спирка след Горна Оряховица на Презбалканската железопътна линия на пътя Русе – Стара Загора. Железопътната линия е тържествено открита от цар Фердинанд I и министър Антон Франгя на 29-ти януари 1912г. С цел да се привлекат чуждестранни туристи, се съобщава, че Търново има несъмнено най-интересното и живописно разположение от всичките европейски градове. В същото време градският хълм Царевец разполага с къща за гости с достатъчно на брой легла и с ресторант, пригодена за наемане на разумна цена.
Големият интерес към старопрестолния град го издигат на висотата на национален символ на страната ни.
Старо Търново

вторник, 13 февруари 2018 г.

Хотел"Цар Борис III"

Построен е от известния майстор Стоян, бащата на бележития търновец Цаньо Герганов. Собственици на сградата са били братята Панайот и Янко Шопови. В спомените на майстора е записано: “С настъпването на строителния сезон през 1894 година започна се строежът на нов дюген и къща на братя Шопови на ул. “Дервенто” (днес “Опълченска”) в Търново”.   От 1980г. сградата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата. След завършването на зданието единият от братята (Панайот) почива. Янко Шопов бил известен с бохемския си нрав, почти пропил имуществото и заедно с наследниците на брат си продали хотела на “касапина” Станю Събев от Търново. Той от своя страна го продал през 1919 година срещу 140 000 лева на Стефан Мерджанов. С новия собственик започва нова ера в историята на този забележителен хотел, носещ първоначално името “Борис”, а по-късно – “Цар Борис III” . Тази внушителна за времето си сграда е по проект на майстор Стоян и носи датата 20 септември 1894 година. Планът е заверен от тогавашния градски инженер Егер и от окръжния инспектор Биласки на 6 октомври 1894 година.
При първоначалния си вид сградата е откъм река Янтра на три етажа, а от към улицата – на два. Дяланият камък, каменните колони и сводът, двата красиви балкона я правят интересна в архитектурно отношение сграда и до днес. По запазените сведения от 1903 година е доказан много добрият доход на хотела и ресторанта. В хотела са отсядали италианци и белгийци, които са били ангажирани в строежа на железопътната линия Русе – Велико Търново, завършена и открита в края на 1900 година. Доброто материално положение довело до разширение на сградата. Изграден е нов мансарден етаж, а покривът е облицован с неизвестната до тогава специална поцинкована ламарина. Предприемчивият Стефан Мерджанов прави още едно подобрение – изгражда прочутата просторна тераса откъм реката с изглед към вълшебната гледка към старинните Царевец и Трапезица. През 1938 година се прави допълнително железобетонно укрепление. С основание Мерджана се определя като основоположнищк на хотелиерството и ресторантьорството в Търново. В хотела работели 27-28 души – готвачи, сервитьори, камериерки за 40-те легла в хотела. Царяла безупречна хигиена и ред. Месото и основните продукти с голяма прецизност избирал и купувал само собственикът. В него на два пъти е посрещан маршал Толбухин, четем в “Споменъ за Търново”. Хотелът имал невероятна охрана. Из цялата сграда се кръстосвали кабели, на всеки ъгъл имало часовой, достъпът бил крайно ограничен. Ресторантът на хотел “Борис III” винаги разполагал с чудесно меню – постно и месно, прясно, изискано приготвено, затова никога не се оплаквал от липса на клиенти. Най-привлекателно било там на Нова година и на сватби. За доброто настроение свирел оркестър “Лира”. Оркестрантите имали специална униформа и свирели на закупените от Мерджанов саксофон, цигулка, ударни инструменти, чело и пиано. В репертоара била лежерна музика, изпълнявали и поръчки на клиентите. На Нова година, преди да “удари дванадесетият час”, се сервирали прочутите палачинки фламбе. Приготвяли се от дебел слой разбити яйца, пълни с домашно вишнево сладко. Загасвало се осветлението, черупки, пълни с ром, се запалвали и така се сервирал “патентованият” сладкиш фламбе заедно с шампанско. Американският пътешественик Феликс Кох през 1907г. публикува пътепис в списание „National Geografik” за старата българска столица, озаглавен „Търново – градът на висящите градини". В него за хотела пише: "Заобиколихме хълма - едното от двете стръмни възвишения, на които се издига Търново - и спряхме при Борис, търновския „Уолдорф-Астория"."
В пътеводителя на В. Търново от 1907г.  братя Шопови публикуват следната реклама на хотела: „Чудесно разположен в центъра на града (на главната улица към шосето Търново - Русе), с отворени над река Янтра балкони, от гдето има приятен от исторически интерес изглед, към единствените старини и околности на старата българска столица - Трапезица, Хисар (Чан - Тепе), Икак канара, Просечената скала и др., селото Арбанаси с двата девически манастира при него и железопътната линия до тунела Княз Борис”.
При голямото земетресение през 1913г. сградата е оцеляла, за да се превърне сега в съборетина. Обявена е за паметник на културата през 1980г. И в нея е имало живот до 1987-88г., последно е била младежки дом.
През 2013г. тексаският милионер Едмънд Бек купи след хана "Хаджи Николи" втора уникална сграда във Велико Търново-хотела "Цар Борис III" с намерение да го превърне в четиризвезден хотел. Г-н Едмънд Бек обеща за 4 години да възстанови хотела. Вече няколко години проектите за пълната реставрация се съгласуват в Института за недвижимо културно наследство, а преди това е извършено укрепване на покрива от новите собственици. Дано не стане късно, докато се чака тромавата държавна машина да се задейства.. Търновци, с нетърпение очакваме възстановяването на тази забележителна сграда.
Източници: книгата "Споменъ за Търново"- Катя Митова-Ганева, 
http://www.dnesbg.com

Грета Костова-Бабулкова
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Хотелите в старо Търново


През 1936г. кметът наредил стаите да са белосани, креватите и пружините да са стегнати и да не издават шум и скърцане. Умивалниците в стаите да бъдат или с текуща вода, или да имат добри, неръждясали и здрави легени и кофи, прислугата да е с чисто облекло.
В пътеводителя на Велико Търново и околностите му, издаден през 1907г. от Туристическото дружество “Трапезица”, като най-популярни хотели в Търново са посочени на първо място “Хотел Принц Борис” - “Хотелът е новопостроен с чисти стаи за нощуване. Има широки салони за беседване при чаша бира, кафе или чай, както и за ядене. Прислуга има чиста и бърза. За легла се плаща 1 и половина до 2 лева. Когато пътуват на групи, със съдържателя се прави споразумение върху цените. За обяд и вечеря се плаща по листа, с цени умерени (1 до 1 и половина лева обяд или вечеря). Хубава гледка към Хисара, Трапезица, Арбанаси, Дервенто, Зиналата стена”. В същия пътеводител собствениците братя Шопови са публикували голяма реклама - 

 “Пръв по големина, чистота, мебелировка, бърза и вежлива прислуга. Посещаван почти от всички Височайши и пр. чуждестранни и провинциални пътници. Чудесно разположен в центъра на града (на главната улица към шосето Търново - Русе), с отворени над р. Янтра балкони, от гдето има приятен и от исторически интерес изглед, към единствените старини и околности на старата българска столица - Трапезица, Хисар (Чан-тепе), Икак канара, Просечената скала и др., селото Арбанаси с двата девически монастири при него и железопътната линия до тунела “Княз Борис”. Хотелът има широко гостинно помещение (три отделни салони), с добре уредена кухня, най-добри иностранни и местни спиртни и др. напитки, винаги според нуждата студени. Тук се точи най-хубавата бира от фабриката на Никола х. Славчов и С-ие. Спалните на хотела са наредени с меки и чисти легла и най-модерни мебели. Въобще, заведението отлично отговаря на своето предназначение. В него всекой винаги ще прекара весело и доволно и по желание, да се занимава с четиво на разни чуждестранни и български вестници и списания. Хотела е най-економически. Поканваме, прочее, г-да пътниците, до и през града Търново, да ни посетят и тям ще се надеем на похвални отзиви”. И тогава собствениците са прозряли азбучната истина, че рекламата е от съществено значение за успеха на заведението им. 
На второ място в Пътеводителя се посочва хотел"Роял". "Също новопостроен хотел, с чисти стаи и салони. За легло се плаща от 1 до 3 лева. При голяма група пътници, по споразумение със съдържателя, прави се отстъпка. Обед и вечеря се плаща по листа. Цените са умерени (1-1,50 лева за обед или вечеря). Хубава гледка към означените по-горе местности. Двата тия хотела са в центъра на града, при чаршията „Баждарлък“, близо до всички държавни и общински учреждения. При тях се спират наемните градски фаетони." Хотел “Роял” се намирал в тогавашния център на града (на мястото на днешния хотел “Янтра”), с изглед към историческите местности Трапезица и Царевец. “Господа посетителите ще намерят освен удобно място за нощуване и почивки, но и бърза прислуга. В гостилницата ще намерят вкусни ястия и разни напитки. В локалът на хотела има кафене, гдето се точи прочутото Шуменски пиво” - информира пътеводителят." 

На трето място се споменава хотел „ Съединение“, който е на главната улица, има също чисти стаи с цена за легло 1 - 1,50 лева. И тука на група пътници се прави отстъпка. Има и гостилница, където човек може да се нахрани с 1 лев. Гледката от този хотел е твърде хубава: вижда се голяма част от града с цялата южна околност до върховете на Балкана. Хотел “Съединение” се намирал също в центъра на града, близо до пощата, срещу Света гора. “Прелестна картина - пише в рекламата. Превъзходна кухня по европейски образец с разни закуски. Владея всички европейски езици. Цени умерени. Умоляват се господа пътниците да посетят и се уверят” - казва “с почитание” собственикът на хотела Яни Терзиянчев. 
На четвърто място е споменат хотел „Янтра“, който е при началото на града откъм гарата. Посредствен хотел, за хора от средна ръка. Плаща се за място от 60 ст. до 1,50 лева. Има евтина гостилница, в която човек може да се нахрани с 60 ст. до 1 лев.
Хановете били: Върбановият, Троянският, Дряновският, Абаджийският, Търновският и Минчовият, които са на главната улица, по пътя за към центъра на града. Имат евтино легло и евтина вкусна храна. Тука обикновено слизат пътници, които търсят по-евтино. За фаетон от гарата Търново до града се плаща (за 1 или 2 души) 1 лв. 50 ст., за 3 души — 2 лева (децата не се броят). За един курс в чертите на града — 1 лв. Така още с идването на новия ХХ век великотърновци разполагали с хубави, удобни хотели, обслужвали гостите си “по европейски”, изискано и твърдели, че “удобствата за пътника са от най-съществено значение” за тях. Постепенно се появили нови форми на обслужване. Файтоните, които задължително били на разположение на хотелиерите, се заменили с първите “отомобили”. Не случайно през 1910г. е внесена първата кола в Търново марка “Форд” - собственост на една от много популярните личности в нашия град - Янко Шопов, притежателя на хотел “Борис Княз Търновски”. Заслуга затова имала съпругата му Хермина, която била австрийка и съдействала от Виена да се достави това “американско чудо”. 

През 20-те и 30-те години на ХХ век се появили и нови хотели “Америка”, “Царевец”, “Балкан”, “България”, “Добруджа” и др. Те разполагали и с привлекателни гостилници и ресторанти, с игрални зали и локали, въвели се телефонните услуги, запазването на железопътни и автобусни билети и какви ли не още “екстри”. Всичко това наложило да се въведат строги правила и ред при експлоатацията на тези заведения. Ето защо кметът на Търново Тодор Фъртунов през далечната 1936г. (28 януари) издал следната Заповед № 8 - “Чистотата на хотелите в гр. В. Търново да бъде образцова, стаите да са боядисани или белосани. Подовете да са боядисани с блажна боя, а ако не са боядисани, винаги да са добре измити. Креватите и пружините им да са стегнати и да не издават шум и скърцане при лежане. Умивалниците в стаите да бъдат или с текуща вода, или да имат добри, неръждясали и здрави легени и кофи. Особено строго да се следи за унищожаване на паразитите. Покривките, чаршафите, възглавниците и кърпите за лице да са здрави, винаги чисти и да се сменяват за всеки пътник. Коридорите да са покрити с пътеки. Нужниците да са снабдени с вода за проливане, а там, гдето липсват условия за това, да се поддържат в най-голяма чистота и да се отстраняват миризмите. В по-реномираните хотели да се въведат клозети със седалище, особено в ония хотели, гдето идват чужденци. Прислугата в хотелите да е с чисто облекло, спретната, редовно преглеждана от санитарен лекар”. Заповедта била възложена за изпълнение на санитарните и административни органи, като за констатирани нарушения съставяли актове и налагали съответните глоби. 
Източници: Пътеводител на В. Търново от 1907г., книгата "Споменъ за Търново" на Катя Митова-Ганева
Грета Костова-Бабулкова
Описание Сума
Дарение BGN

Страници из миналото на църквата „Св. св. Апостоли Петър и Павел“


Църквата "Св. св. Апостоли Петър и Павел" се намира при северните поли на Царевец срещу църквата св. Димитър Солунски, на левия бряг на река Янтра. Тя се издига непосредствено в обширния двор на Светата Търновска Митрополия. Старинната църква със своя живописен вътрешен изглед до земетресението през 1913год.. беше един от най-добре запазените средновековни паметници не само в Старопрестолния град, но изобщо в българските земи. Църковната постройка се състои от три главни части: алтар, наос (същинска църква) и притвор. По-късно към църквата били направени пристройки. Алтарното отделение има: алтар, две големи полукръгли ниши и две по-малки ниши. Алтарът (пресбитерият) се намира почти в средата на алтарното отделение, на изток завършва с голяма полукръгла апсида. Отвън по източната стена на юг от апсидата към средата върху един камък е издълбано името архимандрит Иосиф и годината 1831. В средата на последната има голям прозорец горе засводен. Северната голяма ниша изпълнявала службата на протезис (жертвеник) за приготвяне на светите дарове. Южната висока ниша отговаря на ризницата (диаконикон) за съхраняване на светите дарове и одежди. На северната стена в алтарното отделение има малка дълбока ниша, горе завършва с полукръгла арка. Близко до тая ниша има малка дълбока четвъртита ниша.
Наосът (същинската църква) има почти квадратна форма. Той чрез шест в два реда от по три в ред поставени ниски и дебели колони на различни разстояния едни от други, се разделя на три нефа (кораба), средният по-голям, а страничните по-малки. На трите кораба съответствуват алтарът, протезисът и диакониконът. Колоните са украсени с различни капители: два коринтски, два украсени с лозови листа (приличат изцяло с някои от преславските капители от X век, вероятно е да са донесени от Преслав), с тънката и съвършената си изработка представят голям интерес и привличат вниманието на посетителите, един ионийски и друг наподобаващ сирийско-египетски с неразвити лотосови пъпки. Вероятно тези капители са взети от стари постройки. Колоните са свързани с арки. Люнетите (най-горните части на арките) по-сетне били зазидани и по тоя начин се образували надлъжни стени, които разделяли корабите. Над първите четири колони в двата реда като се смята от преддверието, се издига висок тесен осмостранен купол (заличен от земетресението през 1913 год.). Страните на куполния барабан са били украсени с ниши, които горе завършват с полукръгли арки. По ъглите на куполния барабан няма колонки. През ниша има прозорец, който едвам достига до средата на нишата. Изобщо украсата на куполния барабан била скромна. Всички части на алтарното отделение и същинската църква били покрити с надлъжни цилиндрични сводове. По тоя път се развила едноапсидната кръстовидна куполна църква с подпорки по средата. Цилиндричните сводове на източното рамо и източните междурамия са се удължили в предапсидно пространство и двете колони към алтарното отделение отделят същинската църква от предапсидното пространство. Притворът е свързан с наоса чрез три входа, които горе завършват с полукръгли в различна големина арки. Трите входа отговарят на трите кораба. Той има правоъгълна форма и е бил покрит с напречен свод. С право църквата "Св. св. Апостоли Петър и Павел“ може да се смята като единствен пример в Търново с архитектурната си форма: Едноапсидна , трикорабна, кръстовидна, куполна с подпорки в средата, предапсидно пространство и преддверие постройка. Изобщо тя се е развила под Цариградско влияние. Старинната сграда е изградена с грижливо подреждане на варовникови ломени камъни, с изключение на северната стена. Последната е градена небрежно. Горните части на църквата: полуцилиндричните сводове, арки и целия купол са градени от добре изпечени тухли. Хоросанът е направен от вар със ситен и чист пясък. Западната стена на църквата е украсена с две ниши от двете страни на главния вход, които горе завършват с полукръгли арки, подобно на повече от църквите на Трапезица. Северната стена била разчленена чрез три ниши с полукръгли арки, които служили за украсителен мотив. Първата ниша съвпада с притвора. Южната стена също била украсена с четири ниши, които започват от цокъл 1м. висок. Първата ниша е почти на средата на преддверието, много висока с полукръгла арка. Последната стига до покрива. Третата ниша по-после била развита във врата, вероятно във връзка с галерията, която била строена по-късно. През XVI — XVII век към църквата била построена отворена аркова галерия (външен притвор) покрай западната и южната стена. На изток от нея и южно от алтара има малка стаичка с полукръгла апсида. Долните части на галерията са градени от сменяващи се пластове варовникови ломени камъни и тухли от два или три реда. Арките са градени от добре изпечени тухли и бял чист хоросан. Изобщо градежът е равномерен и грижлив. Пристройката (външният притвор) по лицевите страни е украсена с редица глинени гледжосани цветни чашки (плитки панички) с размери 7 — 8 см. в диаметър. Опашките (дръжките), с които се закрепват стените са дебели до 3 см., а дълги 12 — 15. По сетне отворената галерия била зазидана небрежно с ломени варовникови камъни. Общите размери на църквата: дължина 17*50 и широчина 10*80 м. Църквата "Св. св. Апостоли Петър и Павел" като архитектурен паметник има много допирни точки с църквата "Св. Четиридесет мъченици" и "Възнесение Христово" в Старопрестолния град, "Пантократор" и „Св. Иван Алитургитос" в Месемврия. Главната цел на търновските архитекти от епохата на второто българско царство се заключавала не толкова в създаването на мощни по своите размери постройки, колкото в тяхната по възможност по-богата външна и вътрешна декорация, същевременно и в грижливото изработване на подробностите.
Цялата вътрешност на старата църква подобно на всички църкви в престолния град, е била изписана с живопис. Стените, сводовете, куполът, арките, рамките, отворите на вратите и на прозорците са били изписани със стенопис. Изобщо в вътрешността на постройката не е оставало пространство без живопис. Поради това обстоятелство до земетресението е правила силно впечатление със своя вътрешен живописен изглед. С право трябва да се съжалява, че през време на земетресението пострадаха горните части на старинната сграда, гдето се намираха големите и ценни композиции, които същевременно принадлежаха към най-старите стенописи и представляваха сцени из живота на Исуса Христа и Божията майка или така наречените "Господски Празници" и "Страстите Христови". При това те се отличаваха от другите стенописи по добрата си техника и по своите художествени качества. Въз основа на палеографични данни, езиковни особености, сюжети, иконография, стил, изобщо по художествената анализа, може да се приеме, че църквата е била три пъти стенописвана през XIV, XVI и XVII век. Стенописването на църквата „Св. св. Апоетоли Петър и Павел“, подобно на повече църкви през средновековието, е в духа на традициония живописен обичай, изработен от официалната византийска църква, поддържан и до сега. За да могат живописците да приложат старите стенописни и художествени традиции преди стенописването разделяли цялата вътрешност на редица хоризонтални пояси чрез тънки ивици (линии) един над друг. Първият (най-долният) подобно на повечето църкви през средновековието е декоративен. Следващите по-горни пояси са фигурални. В тях са изобразени в цял ръст или медалиони с бюстове на отделни светии мъченици, патриарси, пустинници, пророци и др. В най-горните пояси, които съвпадат с най-високите части на стените, сводовете, арките са изобразени подбрани сцени от живота на отделни светии, сюжети и композиции от „Господски и Богородични Празници“, „Страстите Христови“ и др.
Първият пояс, наподобяващ цокъл или дълга подставка, върху която стоят образите на светии или сцени, обикаля по продължение на стените във всичките отделения на храма, е украсен с висящ бял плащ (драперия) на широко падащи правилни гънки, окачени чрез брънки на равни разстояния о хоризонтална тънка линия (тел). Бялата покривка е украсена с цветни шарки и геометрични мотиви.
Ето тук може да видите запазени досега стенописи

Стенописи в алтарното отделение.
В протезната (жертвената) ниша е представена т.нар. Pieta-снемане на Иисуса Христа от кръста. Последната по своето художествено изпълнение и качества е една от хубавите стенописни работи не само в църквата, но изобщо между стенописите от епохата на второто българско царство. На дясно от Pieta е св. Анастасий от Божиград в цял ръст държащ отворен свитък. Горе в средата на дълбоката аркова рамка на апсидния прозорец е изобразен бюста на Исуса Христа в медалион благославящ, от двете страни бюстовите образи на двама ангели в медалиони, държажи рипиди. Празното пространство между медалионите е украсено с растителни мотиви. В дясната половина от широката рамка на апсидния прозорец е представен св. Иоан Златоуст, прав в цял рст, с двете си ръце държи отворен свитък. В лявата половина срещу св. Иоан Златоуст е св. Василий Велики в цял ръст, с дясната си ръка благославя, а в лявата държи отворен свитък. В апсидата над първи декоративен пояс следва втори, на дясната страна в този пояс са изобразени св. Иоан Милостивий и св. Епифан Кипърски в цял ръст, държащи отворени свитъци. Срещу тях на лявата страна, св. Герман Велики и св. Григорий Богослов (стенна мазилка — стенопис — оргинал в Народния археологически музей София). Над тоя пояс следват два реда бюстове в медалиони на старозаветни патриарси: Симеон, Юда, Яков, Асир, Вениамин, Леви, Йосиф, Нафталим и Гад (две стенни мазилки, стенописи — оргинали също в Народния музей — София). Над тези медалиони идва друг пояс с голямата композиция — Тайнството Евхаристия. Сюжетът е разделен на две самостоятелни сцени: На северната страна е причастието на апостолите с хляб, на южната причастието на апостолите с вино. Рамката на апсидата е украсена със стилизирани растителни палмети. На дясноo от апсидата е св. Доротей в цял ръст, държащ отворен свитък. В дясната ниша — диакониконът (ризницата) е св. Игинатий Богоносец, прав в цял ръст, в лявата си ръка държи храм, а дясната е издигната за благославяне. Над диакониконът е сцената „Пророк Даниил в ямата между лъвовете“, запазена е само долната част. Този сюжет по-рядко е вдъхновявал живописците през средновековието. На северната стена в алтарното отделение са изобразени сюжетите: „Изворът на премъдростта на св. Иоан Златоуст“, запазени са малки части от тях. От сцената „Видението на Петър Александрийски“ е запазена горната половина.
Ето тук може да видите запазени досега стенописи
Стенописи в наоса (същинската църква).
На южната стена над първия декоративен пояс следва втори. В последния е представен сюжетът "Деисус" (Моление). На голям богато украсен трон е седнал Исус Христос в официално облекло. С лявата си ръка поддържа изправено отворено евангелие, поставено на лявото коляно, с дясната благославя по гръцки. Св. Богородица стои от ляво с молитвено наклонена глава и протегната лява ръка към Исуса Христа, а в дясната държи отворен свитък. От дясно стои св. Иоан Предтеча (Кръстител) в същото молитвено положение, както св. Богородица с отворен свитък в дясната ръка. Над трона има надпис: „Цар Царствующих Великий Архиерей“. От дясно на Деисус следват единичните фигури на св. Стефан Нови, св. Никола и св. Арсений Велики, в цял ръст с отворени свитъци в ръце. Над тоя пояс идва друг със св. Плакида, св. Евстратий, св. Авксентий и св. Евгений. Образи в цял ръст, пострадали само лицата. В югозападния ъгъл на южната стена на средния кораб е Рождество на св. Богородица (запазен е част от сюжета). Стенописите на северната стена са паднали при земетресението. Запазени са само няколко къса от тях. На западната стена горе е представен сюжета „Преображение Господне“. Исус Христос на два ниски върха в кръгъл ореол. От двете страни Илия и Мойсей с протегнати ръце. На предно място апостолите Петър, Иоан и Иаков Копие от последния сюжет се намира в Народния археологически музей. Под Преображение Господне е Успение на св. Богородица (част от голямата композиция). Стенописът оргинал се съхранява в Народния археологически музей. Над арката на средния вход от същинската църква в преддверието са изобразени: От ляво в цял ръст св. Козма „Творец“ (Козма Маюмски) в лявата ръка държи отворен свитък, а с дясната пише (твори) върху свитъка с паче перо. От дясно срещу св. Козма Маюмски е св. Иосиф „Творец“, в цял ръст, подобно на св. Козма твори върху отворен свитък. В горните пояси и по сводовете се намирали сцени и по-големи композиции от Господските и Богородични празници и „Страстите Христови". През време на земетресението почти всички паднали на малки части. От тези стенописи — оргинали се съхраняват в Народния археологически музей късове от два сюжета: "Полагането на Исуса Христа в гроба" (запазена дясната половина от композицията) и от "Умиването краката на апостолите". (Оцеляла е част от сцената). Последните заедно с другите заличени композиции бяха едни от най-старите стенописи в храма, а същевременно едни от най-хубавите работи в техническо и художествено отношение. По страните на четвъртитите дебели стълбове на арковите входове от преддверието в същинската църква са изобразени единични или по два образа в цял ръст светии. Така, по източната страна на десния стълб е представен св. Иван Рилски, старец в цял ръст. Подобно на другите светители — монаси е облечен в монашеско облекло, с напусната рошава коса, дълга брада и остър поглед. В дясната ръка държи мъченически кръст, а в лявата отворен свитък. Може да се приеме, че св. Иван Рилски е представен най-близко до онова схващане, което получаваме от старите писмени извори -многобройните жития посветени в чест на светеца. На северната страна св. св. Апостоли Петър и Павел" в цял ръст като образ на земната църква, държащи нейния земен символ — Иерусалимски храм. На западната страна ангел „Творец“, в цял ръст с паче перо твори върху отворен свитък. На южната страна св. Исак Сирин, старец в цял ръст, в монашеско облекло, в дясната ръка с мъченически кръст. По левия стълб на южната страна са представени св. Йаков брат Божий и св. Юда брат Божий, фигури в цял ръст. На източната страна св. Христофор с човешка глава и Исус Христос като дете на рамо. По северната страна св. Козма, образ в цял ръст, средна възраст, държи лъжица и кутийка с лекарство. На западната страна е запазена долната част от прав светец в цял ръст:
Върху арките на трите входа от притвора ѝ в същинската църква е изобразено пълното родословие дърво на Йесея, чрез бюстови образи в растителни завои. Над южния вход е женското разклонение. Последният сюжет много рядко е вдъхновявал живописците през средновековната епоха. Над северния вход е част от родословието дърво на Исуса Христа: бюстовете на Праведни Мелхиседек, Зар и Ровоам в растителни завои. В купола са били изобразени Вседержителят и Евангелистите: Йоан, Лука, Марко и Матей.
Ето тук може да видите запазени досега стенописи
Стенописи в притвора на църквата.
На южната стена над първия декоративен пояс следва втори по-висок, в който са представени образите на отделни светии. Св. Герман, старец в цял ръст, с отворен свитък в ръце. От ляво малка фигурка на лъв. Св. Симеон Стълпник, св. Харитон Изповедник, св. Варлаам, св. Йоасаф, син на индийския цар Явенир и св. Иоаникий велики, образи в цял ръст. Над тоя пояс има бюстове на светии в медалиони, украсени с растителни мотиви. Над левия арков вход от преддверието в същинската църква е изобразено заседание на Първия Вселенски съборъ в Никея, а над десния вход заседание на Седмия Вселенски съборъ в Цариград. По тоя начин цялата източна стена е заета от двата Вселенски събора. На западната стена е заседание на Третия Вселенски събор в Ефес, следва заседание на Четвъртия Вселенски събор в Халкедон и заседание на Шестия Вселенски събор Цариград. Отгоре над всички Вселенски събори има в няколко реда обяснителни надписи. През време на земетресението пострадаха всички Вселенски събори. От Първия, Третия, Четвъртия, Петия и Седмия Вселенски събори има копия в Народния археологически музей, а от Шестия Вселенски събор е стенопис — оргинал, също се съхранява в музея.
Ето тук може да видите запазени досега стенописи
Стенописи в галерията (външно преддверие).
По източната стена на галерията (външното преддверие) в горната част на нишата (люнета) над входа за в притвора на църквата до земетресението имало изображение, представящо интересна композия. В средата св. Богородица седнала на трон с младенеца на ръце, от дясната страна апостол Петър, от лявата апостол Павел и двамата в цял ръст. От дясно на апостол Петър ктитора — епископ, държащ в двете си ръце модела — храм, подпомогнат с една ръка от апостол Петър, поднасящи модела — храм на св. Богододица. Тази композиция е ценна поради обстоятелството, че модела храм напълно отговаря на външния вид на църквата с галерията. Сюжетът е бил придружен с надпис на гръцки език. Южната стена на галерията (външното преддверие)е разделена на няколко пояси; пръвият (най-долният) е декоративен (подобен на тоя в църквата). Над него следва втори висок пояс, разделен на правоъгълници. В последните са били изобразени единични прави в цял ръст светии (отшелници — пустиножители): св. Антоний, св. Атанасий, св. Нил, св. Иван, св. Симеон, св. Кирил Антиохийски и др. Всички светии са облечени в монашески облекла, дълги, бради и остри погледи. Над тоя висок пояс следват няколко един надъ друг по-ниски, но еднакво високи пояси, които чрез вертикални цветни ивици (линии), са разделени на правилни четвъртити полета (правоъгълници). В последните бил изобразен илюстрован стенописен календар. Във всеки правоъгълник е била илюстрована една сцена, заета от живота на светеца, чиято памет се чествувала през съответния ден. В повече случай е била представена мъченическата смърт на светеца. Календарът е заемал всички страни на галерията. През време на земетресението пострада по-голямата част от последния. От илюстрования календар са запазени и изкуствено заздравени само 20 правоъгълника. От оцелелите календарни дни можем да възпроизведем разположението на месеците през цялата година. Първият месец на годината септември е заемал най-горния пояс на западната стена и продължавал на южната. Месец октомври е продължавал реда до край, след което започвал втория пояс и т. н. Месеците били отделени един от друг с по-широка вертикална ивица (линия). В последната били написани месеца и името му. В горната част на правоъгълника е било отбелязано с букви числото на месеца, а непосредствено до него краткото съдържание на сцената. Имената на светиите са написани над главите им. От целия календар сега са запазени следните месеци и дни отъ тях: септември — 21, 22, 23 и 24, ноември — 17 18, 19, 20, 21 и 22 (част), декемрви — 23, 24, 25, 26 и 27 (част), януари 31 (само половината) и февруари 1, 2, 3, 4 и 5, тук календарът прекъсва, но на изток по същия ред личат още два полузапазени правоъгълника, вероятно продължение от месец февруари. Освен описаните по-горе стенописи в храма "Св. св. Апостоли Петър и Павел", повече от тях са запазени в църквата, а по-малко са по копия в Народния археологически музей. В последния се намират и следните стенописи — оригинали: Видение на апостол Павел по пътя за Дамаск (част от сюжета). Св. Димитриан, св. Роман певец и св. Филип, образи в цял ръст, намиращи се под аркада. Св. Сава, св. Иларион Велики и Теодосий, фигури в цял ръст (запазени до коленете), Св. Мардарий и неизвестен светец, поставени под аркада (запазени само до гърдите).
При художественото проучване на стенописите в храма "Св. св. Апостоли Петър и Павел“ се виждат значителни стилови различия. Последното обстоятелство доказва, че църквата е стенописвана на няколко пъти, през време на различни живописни школи. Към първите стенописи с ценни художествени качества могат да се смятат големите композиции, които се намираха в горните части на църквата. Последните представляваха сцени из живота и страданията на Исуса Христа. Стенописите се отличават по добрата си техника, строгост и ясност при изпълнението, по богатата украса на облеклата, по наситеност и разнообразие на боите. Изобщо те са изработени в широк декоративен стил, рязко отличаващи се от другите стенописи в църквата. Въпросните стенописи по теми, иконография, стил и палеографическия характер на надписите при композициите, могат да се отнесат към втората половина на XIV век. Повече от останалите стенописи в старинния храм по стилови палеографически особности и иконографски мотиви принадлежат на XV—XVII век. Те с право могат да служат за пример на иконописен стил. Имената на светиите, надписите при сцените, композициите и т. н. в църквата без галерията външния притвор) са на среднобългарски език. А тия в галерията са на гръцки език. На въпроса, кога е построена църквата "Св. св. Апостоли Петър и Павел“, по липса на писмени и други извори, трудно е да се отговори. Въз основа на архитектурни данни, елементи, особености, изобщо архитектурен анализ: тесен осмостенен барабан с купол, апсиди, големи алтарни ниши, кръстовидна форма, полуцилиндрични сводове, външна украса и т. н. от една страна, а от друга — сравнена с други подобни църковни постройки с по-определени и по-точни данни през срецновековието, с които има много общи архитектурни елементи и особености, може да се отговори, че храмът е строен през течение на XIV век. Църквата "Св. св Апостоли Петър и Павел“ е ценен паметник на българската старина, същевременно един от многото бисери в Старопрестолния град.
Т. Николов
Из Общински вестник "Велико Търново" от 1934г.
Грета Костова- Бабулкова  
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

понеделник, 12 февруари 2018 г.

Българите са потомци на старите мизи, а Търново е било наричано Мисиния


Има достатъчно чужди исторически  извори, които наричат българите мизи. Византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин, съобщавайки за разгрома на византийците при реката Ахелой в 917г. от цар Симеон и злобно пишат: “..не българинът, а МИЗИЕЦЪТ СИМЕОН РАЗГРОМИ ВОЙСКАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (РОМЕИТЕ) СЪС СВОЙСТВЕНОТО МУ СКИТСКО БЕЗУМИЕ".
Лъв Дякон (византийски историк от 10 век) упорито нарича българите мизи във връзка с победата на цар Самуил над ромейската войска при прохода Траянови врата: "Армията пресичаше една гора и пълна с големи дупки долина. Армията тъкмо я премина, когато МИЗИТЕ атакуваха ромеите и като убиха много войници, взеха императорската палатка, взеха съкровището и обраха всичко."
Римският историк от 6 век Касиодор пише, че българите са стар мизийски или илирийски народ. Енодий Тицийски също пише че българите са стар мизийски или илирийски народ. И двамата учени - Касиодор и Енодий - живеят преди Аспарух.
Затова и някои автори /Теофан, Йоан Антиохийски/, когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - защото етнонимът "българи" явно е ползван сред народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго име – мизи. Видяхме, че гръцките и латински хронографи и летописци упорито ни наричат мизи. А ето и българските източници какво казват..  Тук може да прочетете какво пише в първата българска история на Христаки Павлович- "Царственик или история болгарская"
За това свидетелствуват и древните летописи: "Буефир, френски георграф, говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето се зовеше Иллирик, сега се зове Славония. Има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика, сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарски посред Болгария."
Йеросимонах Спиридон в своята история пише: "И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа. А в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава. В друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагитите в лято от сътворение мира 4522 /986 преди Христa/ и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая /земя/ Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик. А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мира 4785 /723 преди Христа/, се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са иллирически."
През I-ви век предците ни са покорени от римляните. Макар една част от мизите да мигрира на север от Дунав, в свободните територии,  доста остават в старата си земя. Някои дори постъпват на римска служба. През IV-ти век Св. Йероним посещава нашите земи и прави карта, на която пише Moesia hec et Vulgaria- Мизия също и България. Тъй като преди IV-ти век няма абсолютно никакви сведения за идване на нов етнос на име българи, то логичното заключение е, че българи е само алтернативното название на древното тракийско племе мизи. Поради тази причина от IV-ти до XIV- ти век имената българи и мизи се употребяват като синоними. Ето какво пише и в първата българска история на Христаки Павлович- "Царственик или история болгарская"
Д. Хоматиян в "КРАТКО ЖИТИЕ НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" също е пределно ясен твърдейки, че българите са били в контакт с Александър Велики. Когато пише за св. Климент казва: “...Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия... За град Охрид пък пише: Най-често пребивавал в илирийския град Лихнида, който е център на околните градове и който сега на езика на мизите се нарича Охрид, и в Кефалиния, преведено на български език Главиница, където е оставил и паметници. Ето пак откъс от първата българска история на Христаки Павлович- "Царственик или история болгарская"


Разказът „За славянските учители” е добавен към т. нар „Чирпанска (Герова) преправка” на Паисиевата история, чието преписване е направено от трима писари със средствата на чирпанския учител монаха Харитон. Дело на този Харитон са и още две преправки на Паисиевата история известни като „Втора Змеевска” (1831г.) и „Харитонова” (1832г.). Съдържанието на текста на места почти дословно възпроизвежда едноименния разказ на Паисий Хилендарски, но на места се отклонява: добавено е, че Методий е имал светското име Михаил и е споменато името на майка му Мария. Там също пишело, че Търново се наричало Мисиния, че българските митрополити не са 4 както е в историята, а 5 като е добавен този в град Роман, а също в синхрон с разказа за второто разорение на България завладяването на страната е отнесено към времето на султан Селим ІІ. 
Иеросхимонах Спиридон Габровски като говори за Иллирик пише: "И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимехв лято господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Иллирик - иллирици."

В предговора си, представящ “История во кратце...” на Спиридон Габровски доц. Яруллина анализира пространно и задълбочено този изключително съдържателен и ценен исторически и литературен паметник, създаден през 1792г. Тя обръща внимание на многобройните исторически извори, ползвани от отец Спиридон, спира се на повлияването му от всеотдайния и вдъхновен негов съвременник отец Паисий Хилендарски. Авторката обръща внимание и на това, че отец Спиридон Габровски е убеден в трако-илирийския произход на българите. Впрочем според него този кръг балкански народи е покръстен от първовърховните апостоли Петър и Павел. В монографичния си предговор тя припомня, че такава е и теорията на Ганчо Ценов за произхода на нашия народ.  
Архимандрит Кирил Рилски през 1930г., написва малка, но изключително важна книга. Нейното заглавие боде очите на враговете на истината и поради това интересното произведение е останало скрито от нас за дълго време. Става дума за публикуваната през 1930 година книга “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”. В тази книга с прости думи е казана една неудобна за определени хора истина – “ Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладнѣи от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.Споменат е един изключително важен факт, а именно това, че първата християнска църква в Европа е била тази на дедите ни – “ Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ Първата християнска църква в Европа (Деяния на Апостолите, XVI глава) - “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.3. Прочетете в оригинал.
За същото това твърдение, за истината, че дедите ни са най-древните обитатели на Тракия, Илирия и т.н. проф. Ганчо Ценов бе охулен яростно. Срещу Архимандрит Кирил Рилски няма критики, защото противниците на истината не са имали смелостта да нападнат уважавано духовно лице.
Не мога да не си задам въпроса защо тази първа българска история „Царственик или История Болгарская“, с автор Христаки Павлович, от 1844г. не е преиздавана.  Та тази книга навремето е била  учена наизуст, за да се разкаже на тези, които не могат да четат и всъщност е първата печатна българска история.  Всички тези възрожденски истории, Паисиевата, Зографската, на йеромонах Спиридон, на Христаки Павлович, трябва да се разпространяват днес, защото те отразяват истинската българска история.
Източници: Първата българска история на Христаки Павлович- "Царственик или история болгарская" 
Историята на йероманах Спиридон- „История во кратце о болгарском народе славенском“
 http://www.promacedonia.org
http://ald-bg.narod.ru
http://didanov.blog.bg

Грета Костова-Бабулкова
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN