вторник, 15 май 2018 г.

Освобождението на Търново

Търновци посрещали освободителите цели три пъти. През юли 1877г. търновци били щастливи да посрещнат руските освободители на три пъти с цветя и знамена. Най-напред на 7 юли Драгунската бригада и 16-а конна батарея, водени от ген. Гурко, превземат старата българска столица, прогонват турските войски и пленяват огромен обоз с турски снаряжения. По този случай е пратена специална телеграма до главнокомандващия княз Николай Николаевич. На следващия ден в Търново пристигат отрядите на българските опълченци, а след четири дни тържествено влиза и самият главнокомандващ. Първият път, когато пристига отрядът на ген. Гурко, пред къщата на известната Евгения Кисимова – председателка на тогавашната женска община, се събират много граждани и тя произнася кратка прочувствена реч. После поднася хляб със сол и червен пипер и заедно с други жени го раздава на щабните офицери и на войниците. На другия ден по подобен начин са посрещнати и опълченците. Най-знаменателният момент настъпил на 12 юли 1877г. В чест на знаменития висок гост – княз Николаевич, жителите на Търново се подготвили по-добре. Те направили специални знамена, с които украсили прозорците на къщите по цялата главна улица чак до турския конак. Това не остава незабелязано от руските кореспонденти, както и от български автори, които написали в книгите си: „Когато Търново среща на 30 юни (12 юли нов стил) 1877г. главнокомандващия, всички къщи били украсени с флагове, руски и български знамена, венци от разни цветя украсявали всеки един дом и всяко здание...” Едно от тези знамена е запазено и до днес (мисля, че се съхранява в Регионалния исторически музей във Велико Търново). Знамето е нарисувано с блажни бои върху бял памучен плат и е с размери 79/100 см. В горната му част е изрисувана владишка корона – митра. Тя завършва с руски християнски кръст. Короната – митра е поддържана от двете страни от ангели на благовестието, държащи в ръцете си клонки от крем (градинска лилия). Под короната е разположен текст, заемащ по-голямата част на знамето. Той е изписан на седем реда в два цвята – охра и зелено, и гласи: „Да живее императорско величие Александър Николаев и всем царствующим освободитель болгарского народа. Търново, юний 25, 1877 года”. Под този надпис е нарисувана панделка в син цвят. От двете й страни излизат маслинови клонки, изписани със зелена боя. Знамето е подгънато от двете страни и подшито на ръка. От горната страна ръбът е също подгънат, на места скъсан. Вероятно на него пряпорецът е бил закрепян и спускан... Някои автори смятат, че идеята градът да се украси със знамена е на Евгения Кисимова и Георги Кабакчиев. Но интересното е, че при първото посрещане на ген. Гурко не е имало флагове. Навярно затова, защото търновци не са били сигурни дали ще бъдат освободени и не са могли да се подготвят за съответното триумфално посрещане на руските войски.За това как е станало руският офицер Всеволод Крестовски описва следната картина: „Мъже, жени, девойки и деца с насълзени от радост очи прегръщаха всеки срещнат войник. Щом влезе в града Великият княз, духовенството излезе да го посрещне с кръстове и хоругви. Цялото християнско население в града беше се стекло тук. Руски и български знамена, украсени с миртови и маслинени клонки, се развяваха над къщите...” Автор : Маргарита Атанасова – Арачийска 
Картина- „Влизането на великия княз Николай Николаевич в Търново на 30 юни 1877г.”, художник Николай Дмитриев – Оренбургски, 1885г.
Старо Търново
РАЗГЛЕДАЙТЕ АЛБУМА

Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар