вторник, 16 май 2017 г.

Гробът на българския владетел Аспарух

Архимандрит Кирил Рилски в своята книга пише: "Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладнѣи от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.. Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ Първата християнска църква в Европа (Деяния на Апостолите, XVI глава).“ Малко по-нататък в книгата ни става ясно, че: "Подир смъртта на св. Григория Велики, папа римски, която се е случила в 604 г.,  българитe илирийски, които са населявали Стара България в Македония, са били завладени политически от византийците и изгубили вече своята политическа самостоятелност. Политическият център на българитe в Стара България в Македония е вече изгаснал. Тъкмо в това време, в седмия век, се основава нов политически център на илирийскитe древни българи в провинцията Горна Мизия. Една част от камскитe българи, единоплеменици на илирийскитe българи, които са се изселили из Стара България от Македония преди Христа като езичници от древното тяхно отечество Стара България и са отишли на север в Русия, където си основали своето Камско българско царство, под предводителството на Аспаруха, дохождат на Балканския полуостров и се заселяват в провинцията Горна Мизия, като основават новото българско царство на Балканския полуостров, като обединяват постепенно тexнитe единоплеменици иллирийски българи християни; така се тури основата на първото българско царство..
Камските българи езичници, които преди Христа са напуснали своето отечество в Стара България в Македония и са отишли на далечния север в Русия, които там са си основали своето камско българско царство, може да се предположи, че те не ще да са прекратили съвършено своите връзки с българите, които населявали Стара България в Македония в Илирия на Балканския полуостров. При всичко камските българи и да са били езичници, като са изповядвали езическата религия на своите прадеди илирийските древни българи преди те да са се изселили от Балканския полуостров на север в Русия, където са основали своето Камско българско царство, а останалите илирийски древни българи на бащините си огнища в Илирия в Стара България, когато е дошъл св. апостол Павел на Балканския полуостров в Македония в Илирия, ги е просветил с евангелското Христово учение. Националната връзка между българите-езичници (камскитe) и българите-християни (илирийскитe) е била толкова силна, че различното вярвание ни най-малко не им е препятствувало да си живеят задружно. Ето защо ние виждаме, подир смъртта на св. Григорий Велики, папа римски, която се е случила в 604 г., когато византийците съвършено са покорили древните илирийски българи вече християни, които населявали Стара България в Македония, то веднага камските българи езичници, единоплеменици на илирийските българи християни, под предводителството на Аспаруха, веднага се явяват на Балканския полуостров, в старото тяхно отечество, да помогнат на техните единоплеменици илирийските българи на Балканския полуостров. По такъв начин Камскитe българи езичници турят основата на първото българско царство на Балканския полуостров, но не в Стара България в Македония, а в Горня Мизия. От Горня Мизия започва обединението на древни българи и се туря вече на север в Горня Мизия началото на първото българско царство. Илирийскитe ославянени българи-християни не са били забравили своята древна история, че камскитe българи езичници са техни единоплеменици и техни братя, заради това така лесно ославяненитe илирийски българи са се присъединявали към основаното ново българско царство от Аcпapyxa и неговите приемници в Северна България, което постепенно се е увеличавало с присъединяването към него на ославяненитe илирийски българи и което така е станало силно и могъществено във времето на цар Симеон, щото е застрашавало Византийската империя. От племенната тяхна връзка се обяснява и този исторически факт, че камските българи езичници не са разрушили, като езичници, много древни християнски храмове, които са били построени в първитe векове на християнството от древнитe илирийски българи, когато са били просветени с евангелското Христово учение от св. апостола Павла в Илирия (Римл. XV, 19), които древни християнски храмове са оцелели и до наше време. Такива древни християнски храмове, които са били построени в първите вeкове на християнството от нашитe прадеди древнитe илирийски българи, има много по цялата Илирия на Балканския полуостров, а ние ще вземем за пример само два християнски храма, които са били построени в първитe векове на християнството от нашитe прадеди древнитe илирийски българи, които са оцелели и до наше време в древния илирийски град на Средиземна Дакия Сердика (София), а именно величествения древен храм "Св.София"в Сердика, който император Св. Константин Велики строи над гроба на любимата му покойна дъщеря София и софийския храм, който е бил обърнат така също в християнски храм Св. Георги Кападокийски, когато християнската религия е била провъзгласена за господствуваща в римската империя в 313 г. от Св. Константин Велики (Ръкописни лекции по църковната археология на професора при Киевската духовна академия г. А. Димитровски).
Какво ни казва Паисий в своята история: "Батоя/Аспарух/, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град. После светият крал Тривелия бил завзел цялата маджарска земя. И владели я българите много години, и имали маджарите за свои данъкоплатци. Сетне цар Крун и Михаил завзели от гърците епархиите Софиска, Филибелиска, Самоковска, Щипска, Струмичка и Едрене и заселили по тия страни и епархии български народ. След това Иоан Калиман, син на стария цар Асен, взел от гърците Драмска, Среска, Мелничка и Солунска епархия, изгонил оттам гръцкия народ и заселил българи. Така и в Едренелиската страна той заселил българи. Тия пет царе най-много разпространили и разширили земята на българите и ги заселили по тия епархии, както се каза. И до днес българите седят и живеят в тая земя... В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък... Крал Батоя отново имал голяма война с цар Юстиниан, Константинов син. Най-напред гърците победили, взели от България Илирик и го разорили целия, а когато цар Юстиниан се върнал, българите го обсадили в едни тесни места и съвършено разбили гръцката войска, та царят едва избягал с дружина в Цариград. Така и той отново обещал да дава данък на цар Батоя. След това Юстиниан имал война с арапите, но и от тях бил победен. На другата година пак събрал нова войска, нападнал България и разорил две местности, наричани Мизии, които неговия баща бил дал на българите, за да има мир с България. Но когато се връщал с много плячка в Тракия, българите го нападнали и разбили гръцката войска. Царят се върнал назад и така с молба сключил мир с българите. След тоя мир българския крал Батоя умрял. Като си сътворил незабравима памет, той направил свои данъкоплатци римските и гръцки кесари Константин, Ираклиев син, и Юстиниан ІІ. При своята смърт крал Батоя имал голяма жалост, че не умрял във война. Каел се и говорил: „Велика съдбо и нуждо, защо не ми даде още малко живот, за да умра юнашки на война с меч в ръцете си".
Паисий ясно посочва, че Тервел вече приема християнството, което може би и по Аспарухово време вече отчасти е било възприето:
“Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латински летописи показват в кое време българският крал свети Тривелий приел кръщенето със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години”... “Като нямали книги на своя език, чели и писали по латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на Петия събор самостоятелен епископ, защото цар Юстиниян бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. на Петия вселенски събор цар Юстиниян помолил светите отци и поставили самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И обградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение. И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години. После в 845 г. Муртагон или Михаил, а не Богарис, както пише Барон, приел светото кръщение с целия български народ. От ония времена и досега българският народ неотстъпно живее в благочестива вяра”.
Може би самият Аспарух усещайки приближаването на смъртта си, заповядал да го преместят в Търново и там се каел, че не умира в бой, както е писал Паисий, и може би там и умира. За което се и загатва в летописите от Волжка България. Там се казва, че Аспарух построил в Търново светилище, което станало главното в страната, където се провеждали и народни събори. По негово желание самия той бил погребан там. Около него възникнала крепостта Торнаба - Търновград, а по-късно и целият град получил името си от тази крепост. Мястото е свързано с владетелския род от самата зора на българската държава.  П. Славейков съобщава за изкопани гробове с “Джидови кости”/кости на гети-готи/, с извънмерна височина” край Болярската черква в Търново.  Църквата "Св. 40 мъченици", където може би е гроба на българския владетел Аспарух е била езическо светилище, което впоследствие е било превърнато в християнски храм-пантеон. На надписа на Иоан II Асен върху колона в същата църква, проф. Й.Андреев прави малко по-друг превод на думите на царя: не "издигнах из основи", а "издигнах върху основите", което трябва да се разбира като възстановяване или преустройство на старата, вероятно порутена църква. Прочутите колони с надписи на Крум, Мортагон /Омуртаг/ и Цар Иоан II Асен винаги са били на това място и не са били пренасяни от друго място, както твърдят историците.. Ясно е че "старият дом", за който пише Мортагон/Омуртаг/, в своя дълъг и важен надпис в църквата "Св.40 мъченици" се намира в Търново а не в Плиска или на друго място. За това свидетелства разстоянието до Дунава, което отговаря на дадените мерни единици на Омуртаг, единствено от Търново, и от никое друго място. Може да се окаже, че Престолната Църква “Св.40 Севастийски Мъченици” е свързана много векове назад със Свещена Гробница (Пантеон) на българските владетели.
Източници: "Българска самостоятелна църква в Илирия"1930г.,Паисиевата история, http://atil.blog.bg/
Грета Костова- Бабулкова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кога българите са били езичници и кога християни според Паисий Хилендарски

В Паисиевата история ясно се описва отстъплението на българите от християнството и връщането им към езичеството. В Именника на българскит...