четвъртък, 6 април 2017 г.

За произхода на името на град Търново

Съществуват различни мнения относно етимологията на името Търново. Аз ще се спра само на тези, които според мен са по-правдиви. Тринов е името, с което св. Патриарх Евтимий Търновски нарича града в житията, които съставя. Във всички стари жития името на града е Трьнов и Трiнов, което неправилно е преведено на Търнов. В старите речници числото "три" се е пишело не „три”, а "трь", от там и Трьнов, а по-късно неправилно наречен Търнов. В ранни византийски извори, градът се споменава като Триновос или Тринавос- от лат. Тринавус- трите кораба. Най-вероятно от „трите кораба” идва и Тринов. Под кораби естествено трябва да подразбираме трите хълма, около реката Янтра. Езиковеди и траколози намират в етимологията на името Търново тракийски елементи. Знае се, че траки, готи са присъствали много преди римляни и ''византийци''. Следи от тракийско селище от края на ХIII в. пр. н. е. са разкрити при археологическото проучване на хълма Царевец, в Асенова махала и на Трапезица. Животът в него е прекратен малко след римското нашествие. Знае се, че под Патриаршеската църква на Царевец имало готска църква. Предполага се, че градът е създаден от готите на епископ Улфила (или Урфила), живял в Никополис ад Иструм (до днешното българско селище Никюп близо до град Велико Търново). Той създава азбука четири века преди официално приетото създаване на Кирилицата от свети Кирил и Методий и превежда Библията на готски език. Но още преди около 1 век българският историк проф. д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, обръща внимание, че теорията за германския произход на готите почива само на гореспоменатите митове и предания и не е потвърдена нито от древните историци, нито от фактите. В своя основополагащ труд „Готи или българи“ Ганчо Ценов се позовава на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги. Той доказва, че готите са наследници на траките-гети и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия, че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия". . И за Паисий Хилендарски готи и българи са един и същи народ. В своята история той пише: "Тъй писали за Уалент в неговите деяния:" Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях.“ Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия, а по онова време именували ги готи поради татарите. Така българите се вдигнали в това време и завладели много място от гърците – цялата Търновска, Видинска и Нишка епархия, – станали независими и се заселили нашироко по тия епархии." Също прави много важно уточнение:" По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари. Назовали много народи с това име; по-късно във времето на цар Теодосий разбрали и ги наричали болгари и воргари, защото гърците нямат буквата „б“, но пишат „в“ вместо „б“ и казват волгари, а не болгари." Професор Чилингиров пише (с.52): … наличието на често употребявани “славянски” думи и лични имена в “тракийския” език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основания да приемем, че така наречените “славяни” и “траки” са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език.” Като се има предвид, че името "славяни" се появява в руския панславизъм през 16 век. Дотогава никъде, в нито един документ или паметник не се споменава това име. Навсякъде в старите източници се споменава името склавини-гети. Склавините не са нов народ, склавини е само алтернативното название на тракийското племе гети, населяващо Балканите поне от времето на Неолита. А. Чилингиров поясни в “Готи и Гети”, че хилядите топоними оставени от склавините в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език, а не за руски, украински и т.н. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Селища с такова име съществуват на много места в т.нар. "славянски" страни: Малко Търново, с. Тарнава (две на брой), Търново Сеймен (дн. Симеоновград), с. Търново (днешна Македония), Терново (Украйна), Tirnau (Чехия), Tarnava (Словакия), Tarnów (две селища в Полша, укр. Тарнiв,), Tarnawa (Полша). Според изследователят Павел Серафимов изследвайки документи, летописи и карти езиковедите Ф. Малингудис и М. Фасмер са успели да намерят по земите на южните ни съседи доста селища с български названия. Особен интерес представляват следните: Τέρνοβα, Τούρνοβον, Τρίνοβον, Τύρναβος, Τέρνοβον, Τέρροβον, Τύρνοβον(Тернова, Турново, Триново, Терново, Терово, Тюрново). Учените предполагат, че имената са оставени между VI-ти -VII-ми век когато предците ни заливат като море цяла старата Елада и основават хиляди селища там (всъщност не се касае за нашествие, а за завръщане в свои земи). Безспорно десетината топонима, сродни на нашия Търново са нещо заслужаващо вниманието ни.
Източници: Готи и Гети - Изследвания, проф. д-р Асен Чилингиров, Берлин, 2005 г. http://www.artsloi.com , http://nauka.bg/forum , http://bg.wikipedia.org
Грета Костова- Бабулкова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кога българите са били езичници и кога християни според Паисий Хилендарски

В Паисиевата история ясно се описва отстъплението на българите от християнството и връщането им към езичеството. В Именника на българскит...