четвъртък, 6 април 2017 г.

За произхода на името на град Търново


Съществуват различни мнения относно етимологията на името Търново. Аз ще се спра само на тези, които според мен са по-правдиви. Тринов е името, с което св. Патриарх Евтимий Търновски нарича града в житията, които съставя. Във всички стари жития името на града е Трьнов и Трiнов, което неправилно е преведено на Търнов. В старите речници числото "три" се е пишело не „три”, а "трь", от там и Трьнов, а по-късно неправилно наречен Търнов. В ранни византийски извори, градът се споменава като Триновос или Тринавос- от лат. Тринавус- трите кораба. Любомир Владикин пише в книгата си "Между Царевец и Трапезица" от 1931г. :"Три полуострова, но тъй силно издадени напред, чрез толкова тясна ивица свързани с планински масив, че изглеждат на острови, или на три исполински кораби, с отвесни стени, потънали в дълбоките процепи на Янтра. Тъй силна е илюзията, щото човек е готов да повярва, че името на града произлиза от латинските думи tri-navis — три кораба..."
"Търновските хълмове са привлекли вниманието още на най-старите жители на земята ни — траките. По тях мъдрите прадеди са строили оброчища, крепости и жилища. Намерените по Къзхисар (Момина крепост) монети от Филипа Македонски и син му Александър Великий са неопровержими доказателства за това. До неотдавна, селяни са изравяли по тези места мраморни плочки с изображения на тракийски конници, които считали за икони с ликът на св. Георги. И днес още личат следите на водопроводи, резервоари и крепостни зидове, които не са научно изследвани, но предполага се да са от римско време, особено като се съди по латинските и гръцки надписи върху някои плочи, жертвеници, постаменти и др."
Древният произход на Търновград обаче в официалната историята не се свързва с българите, а с траките, но още преди около един век българският историк проф. д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, обръща внимание, в своя основополагащ труд „Готи или българи“, че готите са наследници на траките-гети и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия, че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия"... Той се позовава на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги. И за Паисий Хилендарски- готи и българи са един и същи народ. В своята история той пише: "Тъй писали за Уалент в неговите деяния:" Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях.“ Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия, а по онова време именували ги готи поради татарите. Така българите се вдигнали в това време и завладели много място от гърците – цялата Търновска, Видинска и Нишка епархия, – станали независими и се заселили нашироко по тия епархии." Също прави много важно уточнение:" По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни. Те наричали готи всички народи, които произхождали от север, както днес ги наричат татари." 
 Професор Чилингиров пише (с.52): … наличието на често употребявани “славянски” думи и лични имена в “тракийския” език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основания да приемем, че така наречените “славяни” и “траки” са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език.” Като се има предвид, че името "славяни" се появява в руския панславизъм през 16 век. Дотогава никъде, в нито един документ или паметник не се споменава това име. Навсякъде в старите източници се споменава името склавини-гети. Склавините не са нов народ, склавини е само алтернативното название на тракийското племе гети, населяващо Балканите поне от времето на Неолита. А. Чилингиров поясни в “Готи и Гети”, че хилядите топоними оставени от склавините в Гърция (а и в Тракия) са типични за българския език, а не за руски, украински и т.н. Това е наистина така, названията Българец, Търново, Кожани, Трън, Чернозем са си чисто български. Селища с такова име съществуват на много места в т.нар. "славянски" страни: Малко Търново, с. Тарнава (две на брой), Търново Сеймен (дн. Симеоновград), с. Търново (днешна Македония), Терново (Украйна), Tirnau (Чехия), Tarnava (Словакия), Tarnów (две селища в Полша, укр. Тарнiв,), Tarnawa (Полша). Според изследователя Павел Серафимов изследвайки документи, летописи и карти езиковедите Ф. Малингудис и М. Фасмер са успели да намерят по земите на южните ни съседи доста селища с български названия. Особен интерес представляват следните: Τέρνοβα, Τούρνοβον, Τρίνοβον, Τύρναβος, Τέρνοβον, Τέρροβον, Τύρνοβον(Тернова, Турново, Триново, Терново, Терово, Тюрново). Учените предполагат, че имената са оставени между VI-ти -VII-ми век когато предците ни заливат като море цяла старата Елада и основават хиляди селища там (всъщност не се касае за нашествие, а за завръщане в свои земи). Безспорно десетината топонима, сродни на нашия Търново са нещо заслужаващо вниманието ни.
Източници: Готи и Гети - Изследвания, проф. д-р Асен Чилингиров, Берлин, 2005 г. http://www.artsloi.com , http://nauka.bg/forum , http://bg.wikipedia.org
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар