В Пътеводителя на В. Търново от 1907 г. за този манастир пише: "Манастирът Св. Троица, се намира в Дервенето, на дясната страна от р. Янтра, в скалите, всред една дълга равнина, запазена на север и на североизток с високи скали от ветровете. Изгледът от тука е живописен. В оградата на манастира и вън от нея, на равни височини, се виждат кръгли или елиптични дупки (пещери), които са трудно достъпни за човека: по тях може да се качи само със стълба. В една от тия дупки, на височина 10 метра, вън от оградата на манастира, според преданието, живял е св. Теодосий Търновски след напускането му на Килифарския монастир. В тия дупки са се криели калугерите, когато манастирът е бивал нападан от башибозуци, кърджалии и др. турски орди. Този манастир е основан в 1070 год. януари 27, като скит (отшелническо място).
Това се потвърждава от един каменен надпис, намерен в основите
на олтара на старата църква, когато започнала работата по
възобновяването на обителта през 1847г. Надписът гласи: "Тази църква
"Света Троица" е създадена в 6578 (1070) година януари 27 ден от
епитропъ Георги Приложникъ и синъ му Калинъ".
Скоро около св. Теодосий Търновски се събират много отшелници и
създават голяма монашеска общност, която построява манастира "Св.
Троица", а за пръв негов игумен е избран Теодосий Търновски. Не след
дълго тук пристига и бъдещият патриарх Евтимий, който благодарение на
своите изключителни способности, знания и умения поема управлението на
духовната обител, а след смъртта на св. Теодосий е избран и за игумен на
манастира. През тези години манастирът бил известен още като
"Евтимиев". Най-вероятно по инициатива на св. патриарх Евтимий и с
активната помощ на цар Иван Шишман става изграждането на обителта,
откъдето идва и името “Патриаршески” или “Шишманов” манастир.
“Теодосиевата” пещера е запазена и досега и се намира на 5м височина, а
влизането в нея се осъществява сега, както и навремето най-вероятно по
въжена стълба. Недалеч от тази пещера има друга по-голяма, в която могат
да се съберат 50-60 души. Тези пещери служели като убежище за монасите,
предпазвайки ги при нападение от разбойници. Входовете им се затварят с
тежки заскобени в скалата врати.
Българските царе Иван Александър и Иван Шишман били чести гости на
манастира, и вероятно, отдавайки се на отдих и почивка, те често са
събеседвали със св. Теодосий и св. Евтимий. Близо до Янтра има кладенче с
бистра студена вода наречено "Шишманово кладенче", тъй като било
градено по желанието на царя. С такива високо просветени духовни водачи Патриаршеският манастир се
превръща във втори център на Търновската книжовна школа след Килифарския
манастир, а скоро след това, и първо книжовно-просветено средище.
Според писменото свидетелство на Григорий Цамблак - "Похвално слово за
Евтимий", в новосформирания манастир Евтимий започнал своето огромно
книжовно дело още с пристигането си от Атон в 1371 г. В скоро време
славата на Евтимий и на неговия манастир се разнесла не само по
българските, но и в съседните земи. При него пристигали "рояк ученици"
от всички краища на България, от Сърбия, Византия, Молдова, Влашко и
дори от Русия. Българските и чуждите ученици, наред с богословските
науки, изучавали и усвоявали литературното и книжовното дело на
български език, и завръщайки се по родните си места, те ставали
ревностни разпространители в своите страни на постиженията на
средновековната българска книжнина. Предполага се, че цялата работа по
езиковата и правописната реформа, известна като "изправление" на
преводите на богослужебните книги, Евтимий извършил именно тук, като
превел наново и редактирал книги от гръцки на старобългарски. В това
огромно дело участие взели, както подготвени от самия Евтимий ученици от
светогорските манастири, така и най-добрите книжовници от
Килифаревската школа, саратници на Евтимий още от пребиваването му в
Килифаревския манастир. Така манастирът "Св. Троица" станал център на
Търновската книжовна школа и на Търновското културно средище, превърнал
се във висше учебно заведение за времето си. По това време тук са били
съставяни и преписвани едни от най-ценните произведения на старата
българска и славянска книжнина, които след това били разпространявани в
Сърбия, Влашко, Молдова и Русия.
Предполага се, че в Патриаршеския манастир "Св. Троица" е сътворено
Четвероевангелието на цар Иван Александър (т. нар. Лондонско евангелие),
което понастоящем се съхранява в Британската библиотека. Преписано е
през 1355-1356 г. от монах Симон за българския цар Иван Александър. В
пролога - в края на книгата, като отправя възхвала към Светата Троица
писмописецът дава указания за мястото, къде е съставен този документ - в
манастира “Св. Троица” край Търново.
В манастира се обучавали и израствали творци и на други изкуства,
свързани с църковно-религиозната дейност - краснописци, подвързвачи на
книги, художници-миниатюристи, живописци, майстори-златари и др.
След падането на България под османската власт, както повечето български
манастири, така и Патриаршеския е опожарен и разграбен.
През първите векове на тъмното турско робство манастирът запада и потъва
в забвение. Но от ХVII до ХІХ в. попада под покровителството на влашки и
молдовски войводи, за което свидетелстват запазените дарствени грамоти.
В Пътеводителя на В. Търново от 1907 г. пише, че при възобновяването на храма през 1847г. монасите намират в един от
зидовете тенекиена кутия. В нея са запазени четири хрисувули (грамоти)
от влашките войводи Йоан и Стефан Кантакузин (1715 г.), произхождащи от
арбанашките боляри Кантакузиновци, Йоан Александър Гика войвода (1748 г.), Йоан Ипсиланти войвода (1776 г.) и Йоан Константин войвода (1803 г.). В хрисувула на Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно
време от Ширбей войвода, Радул войвода, Матей Бесараб и Константин
Бранкович от Арбанаси. В тая грамота се съобщава, че манастирът е
основан от цар Иван Шишман. От това участие на влашките войводи във
възстановяването и даряването на църкви и манастири отсам Дунава навежда
на мисълта, че те продължават да се считат за приемници на българските
боляри и войводи отвъд р. Дунав.
През 1803 г., по време на кържалийските размирици по тези земи,
манастирът е разграбен, а през 1812г. го сполетява ново бедствие –
чумната епидемия и е изоставен.
Духовната обител е възобновена през 1847 г. със средства, дарения и труд
на местното население, но на разтояние един километър южно от стария
манастир, където била крепостта за да могат да се наблюдават пътищата.
Новата манастирска църква е дело на всеизвестният по това време майстор
Колю Фичето.
През 1913 г. голямото Горно-оряховско земетресение разрушава манастира
заедно с църквата. Тогава, като по чудо са спасени част от църковната
утвар, иконостасът от ХІХ в. и някои от старите олтарни икони.
В сегашният си вид манастирът е възобновен през 1927 г., а жилищните
сгради са изградени в периода 1946-1948 г. Църквата е наново изградена
върху основите на стария храм от 1847 г. по запазени чертежи на Колю
Фичето и стара снимка. За това свидетелства надписът, вграден от
вътрешната страна над западния вход, който гласи: “...обновися от
основаня в лято Христово 1847 г., април, 9, майстор Никола Йованович от
село Дряново”.
Патриаршеският манастир “Св. Троица” официално е мъжки до 1946г., но е
обезлюден. Тогава Търновският митрополит Софроний възлага на о. Севастиан от Преображенския манастир (по-късно издигнат в
архимандритски сан – починал на 82 - годишна възраст през март 2008 г.), да се грижи за стопанството на западналия Патриаршески манастир
"Св. Троица". Обителта става официално девическа през 1948 г., като
отначало монахините живеят в схлупените стари стопански постройки. Отец
Севастиян взима дейно участие във възстановяне на сградите на "новия"
девически манастир, като обновява стопанството – създава и работилница с
машини. По-късно е назначен за ефимерий и заедно с вече покойната
дългогодишна игумения монахиня Евдокия десетилетия наред са стълбовете
на духовния живот в този Божи дом.
В архитектурно отношение Патриаршеския манастир представлява комплекс от
съборен храм "Св. Троица" с подземен параклис “Рождество Христово”,
отделен параклис посветен на Свети Евтимий Патриарх Търновски и жилищни и
стопански сгради. В обителта има и Света вода - аязмо.
Днешната манастирска църква е изградена върху основите на стария храм,
построен през 1847 г. от уста Кольо Фичето и разрушен при голямото
земетресение от 1913 г. Някога, преди земетресението, цялата вътрешност
на храма е била изографисана от представителя на Самоковската
художествена школа Захари Зограф. Част от иконите в иконостаса също били
дело на Захари Зограф, за жалост и те пострадали при земетресението. От
олтарните икони рисувани от самоковския художник оцеляват: "Св.
Богородица", "Христос Вседержител", "Св. Йоан Кръстител", и "Св.
Троица". За щастие след злополучното бедствие е спасен част от
възрожденския иконостас (XIX в.), прекрасната икона “Архангел Михаил” от
1663г. и храмовата “Св. Троица” от 1708г. с надпис: “Рука даскал
Коста Пенюв и Цоню”. Предполага се, че даскал Коста Пенюв е местен
учител в килийното школо в с. Арбанаси. Патронната икона както при
много храмове из Търновската Света гора е разположена не до Св.
Богородица отляво на царските двери, а отдясно до Иисус Христос.
Източници:
Пътеводител на В. Търново от 1907 г., Чавръков, Георги - Български манастири, изд. Хайни, София, Валентин Миновски – магистър по история
Прочетете още:
