Мощите на св. Петка Търновска и църквата, построена в нейна чест

В църквата „Св. Параскева“ в град Роман, Румъния, е съхранена фреска от 1550г., която представя посрещането на мощите на Св. Петка в Търновград през 1238г. Стенописецът е изобразил тържествената сцена, като е насочил вниманието към образа на светицата, край която са разположени фигурите на българския цар Йоан Асен II (1218–1241), неговата майка царица Елена, съпругата му царица Ана и търновския патриарх, а зад тях – църквата, в която ще бъдат приютени реликвите. Вляво от царя са изографисани столични боляри и висши клирици, а на заден фон се вижда Търновската крепост. Над изображението е разположен кирилски надпис на среднобългарски, който в превод гласи: „Пренасяне на мощите на св. Параскева в славния град Търново“. Позиционирането на храмовата сграда извън пределите на крепостните стени говори в полза на предположението, че мощите са били положени в църквата „Св. 40 мъченици“. Стенописната композиция и съдържанието на надписа недвусмислено насочват към текста на Пространното житие на Св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий: „Самодържецът Иоан Асен, като слушаше за тия неща, струваше му се, че лети на небето, и от преголяма радост нямаше къде да се дене. И веднага той изпрати тогава много тържествено всеосвещения Марко, който беше митрополит на великия Преслав, за да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търново. А след като отиде там с ревност, онзи митрополит Марко ѝ отдаде всички съответни почести, а след като взе тържествено свещените мощи, ревностно се отправи за своята родина, отдавайки благодарност на Бога и на преподобната. И когато прочее премина франкските владения и стигна до своята страна, всички околни се стичаха със свещи, с кадила, с благовонни масла и изпращаха ковчега на преподобната към славния царстващ град Търново. Щом благочестивият цар Йоан Асен се научи, излезе от града с майка си царица Елена, със своята царица Ана и с всичките си велможи. С тях беше и всечестният патриарх кир Василие с целия църковен клир и неизброимо множество хора. Царят и всички с него излязоха пешком на четири поприща от града да посрещнат с много почит преподобната; на ръце я поеха тържествено, от душа и от все сърце я целуваха с обич. Пренесоха я и я положиха в царската църква „цръкви царстѣй”, където лежи и до ден днешен и дава различни изцеления на прибягващите с вяра и любов към нейния славен ковчег.“ (Превод на Климентина Иванова в Стара българска литература, том 4. Житиеписни творби, София, 1986). Тук става дума именно за църквата в „царския манастир „Св. 40 мъченици”. След Клокотнишката битка през 1234г. цар Иван Асен ІІ донася мощите ѝ в престолния град, както свидетелства и известният Летописен разказ от 1234г., открит от Ст. Кожухаров в ръкопис от втората половина на ХІV в. (в ГИМ, Хлуд. № 162, изд. от Кожухаров 1974: 123–136, вж. Каталог 1999: 44–45). 
Според текста на този разказ, през ХІІІ в. в България са преведени пѣтиѥ и хвалоу тою и житиѥ – т.е. служба, риторичното житие от дякон Василик и проложното житие за преподобната. След пренасянето на мощите на св. Параскева Епиватска в търновската царска църква “Свети 40 мъченици”, тя става най-популярната светица на Търново и получава прозвището “Търновска” (Иванов 1931: 425). В разказа се казва: „Възложи Бог на сърцето на благоверния и благочестив и богобоязлив наш цар, владеещия цялата българска земя Йоан, Новия Асен, сина на предишния Асен Стария, да измоли светата преподобна Петка, понеже тогава имаше латинци... И със слава и голяма почит, с радост и веселие я положи в своята църква”.
Д-р Васил Берон разказва, че като влизал в църквата, ходжата му разправял за бялата сянка и му показвал един гроб, който и турците тачели като свой. Легендата за „бялата мома”, обикаляща нощем църквата „Св. 40 мъченици” и гробовете около нея, е свързана именно с мощите на св. Петка, съхранявани в църквата. Млада и красива жена, цялата облечена в бяло, излизала от олтара и тръгвала из двора. Склонните към подобни суеверия мюсюлмани бързо хванали вяра на легендите и посещенията в джамията секнали.
Раката с мощите на св. Петка вероятно после е пренесена в църква, именувана в нейна чест на Царевец. При археологически разкопки в дворцовия площад, е намерен надпис "Параскева", който се смята, че е от саркофага на света Параскева. А вторият намерен надпис- е от саркофага на свети Михаил от Потука.
Ф. Каниц пише: " Край тези и други монументални останки от царския дворец на Иван Александър, в който той свикал събор против богомилите и евреите в 1355 година, от „патриаршията“, наричана „Майка на църквите на българската държава“, от църквата „Св. Петка“, въздигната от Цар Иван Асен II на Царевец за съхранение на костите на светицата, запътилият се към Хисар-джамия мюсюлманин минава безразличен като край „ески шелер“ (стари неща)." А Славейков ни разказва в спомените си: " Трябва да е изгоряла черквата или джамията, която се казва по български „Св. Петка”, макар да казва Т.И.Шишков, че я правил Гази Феруз бей в 839 от Хежра хаджи, и Калфа споменува, че я правил Завне Ватал Чит Ферис бег. Аз, според разказа на д-ра Васила Хаджистоянов Берон, като съм гледал черквата, превърната на джамия, забелязъл съм, че е наедно правена: или така, да е изгоряла, че е правена и доизкарана така, или е съсипана по-отнапред, а че после е събирана тъй." В Търновския пътеводител от 1907 г. се казва: "Върху основите на царската църква "Св. Петка" е била издигната в 1435 год. джамия с високо минаре." В книгата "Археологически и исторически изследвания" на д-р Васил Стоянов - Берон /изд. Търново, 1887 г./, стр. 75 е написано: "Църквата на Света Петка била превърната в джамия. Тъй например минарето /викалото ѝ/ се е много пъти събаряло от буйните дъждове и ветрове; и отпосле се е подновявало и според вярването на населението: това било знак на падането на турското владичество."
Д-р В. Берон пише: "Разказваше се при това между българите, че Света Петка ходатайствала пред Бога за да накажи немилостивите разрушители /разорители на храм ней посветен и дето в него почивали светите ѝ мощи. Разказваше се, че при това, че е имало близо до джамията /църквата на Света Петка/ едно черно дърво, което уверяваха и турци, и българи. И щом се раззелени, ще падни и без друго и турското владичество. Дори във времето на въстанието в 1876 г. и преди войната, наскоро се шепнеше измежду българите, че това дърво взело да се раззеленява."
Колко силна била вярата в покровителството на света Петка, се вижда и от разказа на Григорий Цамблак, ученик на св. Патриарх Евтимий и свидетел на превземането на Търново от османските орди. Цамблак продължил повествованието за мощите по време на обсадата на града и описал колко озадачени и загрижени били нападателите от непристъпността на столичната твърдина, “отвътре заякчена трети път с помощта на Параскева”. Нейните мощи били като непобедим войн сред жителите, които се намирали зад стените на крепостта. Все пак столицата била превзета, а най-ценното от плячката поднесено на султан Баязид за избор. За този епизод Цамблак разказва така: “Когато всички скъпоценни неща се донасяха пред лицето на царя (Баязид), донесено бе и тялото (мощите) на преподобната (Параскева), оголено от многоценните одеяния, а облечено в някакви малки и дрипави одежди”. Султанът не проявил интерес към тях и някои духовници измолили мощите да бъдат изнесени от града, като ги изпратили във Видин."
За отношението към св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с Венецианската република цар Иван Александър (1347 г.) се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “... и в светата Параскева Търновска.

Плащеницата на Св. Петка в Търновската катедрала

Прочетете още:  Съборената църква "Св. Параскева- Петка Търновска" и вярата на търновци
Източници: Книгата „ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНЪТ“ на Ф.Каниц, Житие на Св.Петка Търновска от патриарх Евтимий, КАК С Е ПРЕВЗЕЛО ТЪРНОВО БЕЗ ЦАР- П. Р. Славейков, http://nauka.bg/forum, "Археологически и исторически изследвания" на д-р Васил Стоянов - Берон /изд. Търново, 1887, Блог на Илия Пехливанов- http://iliyapehlivanov.blogspot.com
Св. Петка (Параскева) Търновска- Радослава Станкова, Елена Томова, Марина Чистякова, Милена Катошева http://www.eslavsanct.net  http://www.st40martyrs.org/
Изображение:  Фреска от 1550 г., която представя посрещането на мощите на Св. Петка в Търновград през 1238 г.
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
  Грета Костова- Бабулкова  

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Мощите на св. Иларион Мъгленски, закрилник на Търново

През Възраждането, когато се оформя българското национално самосъзнание, българите започнали да търсят и събират оскъдните сведения за своето героично минало. Погледите на мнозина били насочени към превърната в „Теке джамия" църква "Св. 40 мъченици". Никой обаче не можел и не смеел да прекрачи прага ѝ, защото рискувал да бъде убит с камъни. Събарянето на минарето на всеки три-четири години без видими външни причини давало основа за създаване на легенди, в които упорито се поддържала вярата, че това е знамение за скорошно падане на турската власт. Макар че местните управници поради слуховете се отказали да строят повече минаре, от Истанбул били изпратени учен-кадия и архитект да построят ново и здраво минаре. При изкопните работи била открита богата гробница. Турските управници и гръцкият митрополит в града с всички средства се опитали да скрият от българите откритите предмети. В Търновския пътеводител от 1907 г. пише, че в тази гробница са били намерени мощите на св. Иларион Мъгленски. Интересни факти за отношението на турците към „Св. 40 мъченици” привежда чешкият пътешественик Йозеф Якуб Тоужимски. В 1885 г. в списанието „Народни листи” той привежда откъса „В Търново”, в който предава казаното от развеждащия го из търновските старини студент Марин Русев. „Турците са вярвали в чудотворството на погребаните тук светци и царе – пише чешкият пътешественик. След като на няколко пъти се съборило минарето им – веднъж се пребил и един ходжа – те вече не се съмнявали, че това става, защото са го издигнали над гробницата на нашите свети деди и царе, затова го построили на друго място. Турците празнуваха заедно с православните и празника на светите 40 мъченици... идваха в джамията да измолят изцеление или помощ свише”. Когато Тоужимски попитал развеждащия го студент да каже нещо повече по този въпрос, последният обяснил: „Турците вярваха, че светите 40 мъченици работят и за християните и за турците, само за чифутите (евреите) не работят”. Сред жителите на Асенова махала, където е храма, бил запазен спомен от времето преди той да стане джамия. Тогава в „северния ъгъл на църквата” имало гроб, край който по останала вековна традиция палели свещи и носели болни да получат изцеление. В народната памет била запазена увереността, че в гроба лежи български светия. Когато шейхът Хаджи Юмер пожелал да разшири храма превърнат в джамия, отмества северната стена един метър навън. В резултат на тази реконструкция се е получило така, че гробът попада между старата и новата северна стена на църквата в едно практически неизползваемо пространство. Вероятно намерението на Хаджи Юмер е било да скрие гроба зад стените на джамията и да направи достъпа на „неверниците” до него невъзможен, тъй като изглежда на този гроб са идвали на поклонение много християни. Може дори шейхът да не е знаел точно за какъв гроб става дума. Знае се обаче, че не е посмял просто да го премахне. А при бягството си турците по време на Освободителната война, дали ключа от храма на човек от махалата и поръчали „да палят свещи на гроба, защото в него лежи български светия". Годините обаче са си казали своето: забравено е било на кого е бил гроба, на който се е предала традицията да се прави поклонение и палят свещи. Това е бил гробът на св. Иларион Мъгленски, защото в житието му, написано от патриарх Евтимий пише: "След много време, когато гръцкото царство обедня и съвсем отслабна, а българското се въздигна много, тогава преблагочестивият цар Калоян владееше българския скиптър. Като прояви голяма храброст, той превзе немалка част от гръцките земи, сиреч Тракия и Македония, Тривали и Далмация, а към тях – Неада и Елада, а също и Етолия. И като чу за чудесата и знаменията, които Бог прави заради името на блажения Иларион, разпали се от божествено желание и искаше да се наслади на благодатта на светеца. Той с много усърдие и с голяма почест взе мощите на преподобния Иларион и с кадила и аромати ги пренесе в своя славен град Търнов. Като чу патриархът, излезе с целия си клир със свещи и кадила да посрещне светеца. Усърдно целуна мощите на Христовия йерарх, обля ги с много сълзи и ги положи в честната и славна църква "Св. 40 великомъченици". Те лежат там и днес и навъзбранно дават изцеление на всички, която идват при тях с вяра и любов. Защото той обича всички, за всички се застъпва и сякаш жив раздава себе си на всички. И нито юношата отблъсква, нито от стареца се гнуси, а като старец старците обича и юношата прегръща, раздава всичко на всички, за да спечели всички." В "История на българите"- Константин Иречек пише: "Черквата „Св. 40 мъченици” и намиращата се при нея Велика Лавра била на северната страна на града, до брега на реката. Преданията много разправят за чудесата, вършени от погребаните там светии, особено св. Иларион Мъгленски. В подземни гробове в нея се пазели останките на починалите царе. Стените на черквата били пълни с надписи, някои от които и досега се виждат в джамията."
Бог дава сила на своите светци да вършат чудеса не само преживе, но и след смъртта им, както пише патриарх Евтимий "Честна е наистина смъртта на светците, славна и достойна за всякаква похвала! Затова Бог ги прослави с неизразима слава не само в живота, но и след смъртта. И не само духа им в небесните светилища упокои, но и телата им на земята прослави! Дарува им благодатта на чудесата, за да прогонят от вярващите бесовските сили и да унищожат техните действия."  Житие на св. Иларион, Мъгленски епископ от св. патриарх Евтимий
Уникaлeн пoдглaзypeн мoнoгpaм c имeтo нa cв. Илapиoн, eпиcкoп Мъглeнcки е oткpит пpи paзкoпки в южния двop нa цъpквaтa “Свeти 40 мъчeници” във В. Tъpнoвo. Прочетете повече
Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Църквата "Св. Четиридесет мъченици"-емблема на Търново

Животът във Велико Търново не е прекъсвал в продължение на хилядолетия, доказателство за това са разкритията край църквата “Свети 40 мъченици”. Най- старите заселници тук са били траките. Днес вече има категорични археологически доказателства, че траките- гети, по-късно наречени готи, са обитавали търновските земи. Археологическите разкопки разкриха, че църква, обслужваща населението на късноантично селище с неизвестно име, най-вероятно готско, е имало още в IV-V век. Мястото, където се е развил манастирския комплекс на Великата лавра е било обитавано от гети/готи, като района попаднал в укрепителната система от ранно-византийски период на Търново. Учените смятат, че района около храма "Свети 40 мъченици" е бил свещен. Археолозите откриха няколко светски погребения и много керамика от второто българско царство. Най-вероятно първоначалният замисъл е бил църквата да бъде посветена на св. Иларион Мъгленски, чийто мощи били пренесени от Мъглен в българската столица и били поставени в нея. В Пътеводителя от 1907г. пише: "Когато при една поправка турците са разкопавали за по-здраво полагане основите на минарето, изкопана била една гробница с подземен вход. В тази гробница са били намерени мощите на св. Илариона Мъглински. В същата гробница, се разказваше, че били погребвани български царе, царици и членове от царското семейство. Когато българите минаваха покрай тази църква — джамия, те скритом се кръстеха и се молеха Богу по-скоро да им помогне да се избавят от турците." След завладяването на Търново от турците църквата била превърната в джамия и била известна под названието „Теке джамиси” и именно това спасява църквата – всички християнски църкви и на Царевец, и на Трапезица са разрушени в османската епоха (1396–1877 г.). В Паисиевата история пише: „След Петър възприел престола Калиман-Йоан, Асенов син. Някои писали Кало-Йоан, но в златопечатните грамоти той сам се подписва Йоан-Асен-Калиман, сиреч Йоанов Асенов Калиман. Той писал титлата на първия си прародител и на своя баща, след това своето име Калиман...Така цар Калиман се прославил по цялата земя със своята храброст и благополучие повече от своя баща Асен. Бог бил с него и във всяка битка надвивал и побеждавал. Съградил голям и хубав манастир вътре в Търново на името на 40 мъченици и пренесъл отвсякъде мощи на много светци в Търново. Полагал ги в тоя манастир и сам тук често дохождал на пение и поклонение на светците. В това време свети Сава сръбски дошъл в Търново при тоя цар. Сръбски крал бил Владислав, той имал за жена дъщерята на тоя цар. Тук свети Сава починал и го погребали в царския манастир, по-късно пренесли мощите му в Сърбия. Така цар Йоан съградил и много други манастири в Сливенската гора по подобие на Света гора Атонска. Отново латините се вдигнали срещу тоя цар [Йоан] по море и имали голяма битка при Солун. Той излизал напред и ръководел своята войска. В тая война латините го ранили по някакъв начин с огън или с пушка в дясната ръка и след три дни умрял в Солун. Неговите барони и войски, понеже много го обичали, не го погребали в Солун, но извадили вътрешностите му, пренесли го в Търново и го погребали в неговия манастир „40 мъченици”. Когато през 1972г. гробът на владетеля бе открит при археологически разкопки, малцина се сетиха за писаното от родоначалника на българската историография. А и в обемистата си „История” проф. В. Златарски, увлечен да представя гръцките легенди, съзнателно или не, въобще не отбелязва сведението на Паисий. Точно подценяваната в исторически план Паисиева история обаче ни дава най-много сведения относно храма и търновските царе... След падането на Търновград поробителите обръщат църквата в джамия. Но ето, че в поругания храм около деня на мъчениците, жена в бяло със златни коси излизала среднощ от олтара. Легендата за „бялата мома”,обикаляща нощем църквата „Св. 40 мъченици” и гробовете около нея, е свързана с мощите на св. Петка, съхранявани в църквата до падането на Търново под турска власт. “Тя стояла там в безмълвно съзерцание като че се моли Богу – пише д-р Христо Даскалов. – Сетне запалвала светилник, обикаляла извътре джамията, спирала се на много места и коленопреклонно се отдавала на молитви. Подир туй вратата сама се отваряла и тя излизала на двора.." Докторът записва легендата през 1858 г., когато посещава Търново. Високообразован, той иска да огледа джамията. По време на игото обаче християни не могат да влизат в мюсюлмански молитвен дом. Случаят помага на Даскалов да престъпи закона. Жената на джамийския мютевелия ляга болна и той предлага услугите си на “французки врач”. Покрай лечението докторът намира сгода да влезе в бившата православна базилика. Пред него се извисяват шест каменни колони, три с паметни надписи. Едната е от цар Йоан Асен, другата е от времето на Крум, третата е дело на Омуртаг. Според Паисий и тримата владетели са били търновски царе, като Крум е бил знаменит с това, че е поставил царския престол в Търново. "Бил езичник, но по божията воля вършел много пакости на гърците, убил цар Никифора, както се каза. Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол." За вторият търновски цар Паисий пише: "Вторият е търновския цар- Мортагон, блаженият и достопаметен Михаил или Йоан. Така се наричал - Михаил-Йоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било името, след това Йоан. Така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Йоан, от който имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало. И гдето се намират техни образи, печати и грамоти, всички се подписвали така по името на своя праотец и прародител блажения цар Йоан-Михаил...После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия /Тервел/. В 845 г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил България от големия божи гняв." Паисий Хилендарски казва: " За този цар Михаил има несъгласие в летописите. Маврибур пише: "Мургатон прие кръщението." А Барон пише: "Богарис, но това име по гръцки е Воргарос." Не отгатнали как било името му преди кръщението, но просто писали Богарис. Затова в летописите стои различно". В “Зографска българска история”, написана през ХVІІІ век пише следното: “По Круна наста брат его Муртагон, что зоват греци Вулгарис, а латини – Богарис и Борис. Он бе славен с победами и великомудър в делах..." За надписа на Омуртаговата колона може да прочетете тук.  Колкото до надписът на третата колона става ясно, че е на владетеля, построил църквата и който пишел първо титлата на първия си прародител и на своя баща.. "В лето 6738 [1230], индикт 3. Аз Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах върху основите и с живопис украсих докрай тази пречестна църква в името на светите 40 мъченици.." За него пише в Паисиевата история, че е погребан именно там. 
Св.40 Севастийски Мъченици” е свързана много векове назад със Свещена Гробница (Пантеон) на българските владетели. Може би там е погребан и българския владетел Аспарух- може да прочетете тук.
В Пътеводителя на В.Търново от 1907г. пише, че отново се превърнала в църква и била осветена на 9/22 март 1878 год. На 10 февруари 1879 г. в нея се състояла тържествената света литургия в чест на откриване на Учредителното събрание. На 27 юли 1879 г. пак там била извършена тържествена света литургия по случай избиране на първия български княз Александър І Батенберг. На 1 и 3 август 1887 г. били тържествени молебени във връзка с клетвата и възкачването на престола на следващия княз Фердинанд. Последното, но най-значимо събитие от времето на Третото царство състояло се в нея е тържествена служба на 22 септември 1908 г. по случай обявяване на Независимостта на България. На славния храм обаче било съдено да следва съдбата на държавата не само в радостите, но и в страданията. През фаталната 1913г. наред с военната катастрофа сполетяла държавата, мощно земетресение причинило огромни щети по храма. Църквата постепенно започва да се руши в следващите десетилетия. Богослужението в нея било прекратено в 1964 г., когато била обявена за паметник на културата от национално значение. Археологическите проучвания и споровете между архитектите за вида и начина на реставрацията забавиха възстановяването ѝ с четиридесет години. В 2004 г., по проект на търновския архитект Теофил Теофилов църквата бе обновена. Само фасадата откъм реката съдържа в най-пълна степен оригиналния вид на средновековната църква. Днес храмът е превърнат в пантеон на българските царе, което много хора не одобряват.
Източници: Пътеводител на В. Търново от 1907г.
http://historicalcities.narod.ru/  http://www.st40martyrs.org

⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
Грета Костова- Бабулкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

За Иоан Асен, великият и благочестив цар

Подробно ни разказва за вселенското, императорско съборно, каноническо и тържествено провъзгласяване на българската патриаршия през пролетта на 1235 година известният Синодик на цар Борил. В тоя прославен извор това важно и голямо църковно събитие се представя така: "Великият и благочестив цар Асен, син на стария цар Асен, който питаеше голяма любов към Бога, прослави и просвети българското царство повече от всички останали български царе преди него, като създаде монастири и украси много със злато и бисер и скъпоценни камъни всички свети и божествени църкви, и ги дари с много дарове, и им обяви пълна свобода. А всички свещенически чинове — архиереи, иереи и дякони почете с големи почести. И с голямо желание се зае да възстанови патриаршията на българското царство. А това възстановяване стана така. Преосвещеният вселенски патриарх Герман с божието благоволение и с голямата помощ на великия христолюбив цар Йоан Асен, син на стария Асен, с останалите патриарси, негови братя: Атанасий, всеосвещения патриарх на Йерусалим и на цяла Палестина, на светата Сионска църква на страстите Христови и на възкресението Му, майка на всички църкви; Симеон, всеосвещения патриарх на божия град Антиохия и на цяла Сирия; Николай, всеосвещения патриарх на Александрия и на цял Египет — та тези всеосвещени патриарси получиха изпратеното им от благочестивия гръцки цар Калоян Дука писмо: "Нашето самодържавно царство моли и настоява пред Ваше Отчество да не оставите неизпълнено нашето прошение към Вас, ами да дадете Вашия отговор собственоръчно и да го изпратите до Царство ми, за да бъде осветен според общото ни, наше и Ваше, решение да се огласи и да се дари равна на Вашата патриаршеска степен на църквата на град Търново "Възнесение Христово", майка на църквите в българското царство, понеже и христолюбивият български цар Йоан Асен, брат на Царство ми и сват, много желае да се дарува това от Царство ми и от Ваше Отчество на Царство му". И тогава преосвещените патриарси, като прочетоха тези писания, сметнаха, че това е добро решение, и всеки от тях даде собственоръчния си отговор на изпратеното им от царя. Написаха и на Герман същото, като казаха следното: "До вселенския патриарх Герман, за да се радва нашият брат. Получихме изпратеното ни от тебе, и понеже сметнахме, че това решение е добро, предоставяме нашето собственоръчно съгласие на твоето благоволение. Направи, както сметнахме за добре ние и твое Отчество, понеже ти имаш властта на по-високия престол". Щом получи това, гръцкият цар заедно с патриарха събра митрополитите, архиепископите и епископите, и пречестните монаси, архимандритите и игумените на цялото си царство. И христолюбивият цар Йоан Асен стори същото с митрополитите, архиепископите и епископите от своето царство и с пречестните монаси от Света гора. И като се срещна при Понтийско море с източния цар Калоян, провъзгласиха за патриарх преждеосвещения архиепископ Йоаким, мъж благоговеен и свят, просиял с дела и постнически живот. И не само със слово, ами и със собственоръчния подпис на патриарх Герман и подписите на всички източни патриарси скрепиха това, и след като го подпечатаха с печат, дадоха го на благочестивия цар и на току-що освещения патриарх Йоаким като свидетелство, че това е вечно и неотменимо. И затуй вписахме това в този синодик, за сведение на слушателите и в памет на българския род. А на този Йоан Асен великия и благочестив цар на всички българи — вечна му памет."
Заради това, прочие, се написа това за знание на слушащите и в памет на българския род, Заради това на Ивана Асена великият и благочестив цар на всички българи вечная памет.
Знаменитият български цар Иван Асен II с Клокотнишката победа, Дубровнишката грамота, възстановяването на българската патриаршия и други велики дела, създаде втора златна епоха в родната ни история.
За великия, мощен, превъзходен и предвидлив Иван Асен II и неговото мъдро, славно, изкусно държавническо, и културно-просветно управление, съвременните и близки до епохата византийски, сръбски и други извори му посветяват най-възторжени и ласкави страници и отзиви. Наричат го благочестив, велик, бележит, превъзходен, миролюбив и мъдър цар и човек. Забележителна и мощна личност не само между българските царе, но и между тия на околните държави. Също за създател на голяма и мощна българска държава, първа между държавите на Балканския полуостров.
Иван Асен, син на стария цар Асен, голямата си държавническа мъдрост, предвидлив ум, веротърпимост и човеколюбие бил обичан от византийци, сърби, кумани, власи, латинци, маджари, българи и др.
Всички български извори през вековете посвещават на Иван Асеновата епоха много ценни страници. Смятат го за един от най-великите, именити и прославни български царе.
Из Възобновяване на българската патриаршия (1235—1935)-
Т. Николов и Синодик на цар Борил- http://macedonia.kroraina.com/psb/psb_2.htm
На илюстрацията: златният печат на Цар Иоан Асен
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Благочестивият и славен цар Асен стари

Паисий Хилендарски пише за славния и благочестив цар Асен в историята си :
"По това време в 1170г. в Търново бил патриарх свети Йоан. Виждал лошото отношение на гърците към българите и плакал и молел Бога със сълзи да ги избави от гръцкото робство. И явил му се светият великомъченик Димитрий. Него били славели и почитали търновските и българските царе от началото, от род в род, от благочестивия Михаил до светия Йоан-Владимир. Тоя свети мъченик закрилял дома и рода на българските царе и бил изпратен от Бога, за да помогне и поднови българското царство в Търново. Рекъл на патриарха да постави Асен за цар на българите. Бог ще бъде с него и българският скиптър ще успее в Асеновата ръка. Така патриархът по Божие повелие повика Асен и неговия брат Петър от Влахия. Били от царски род, внуци на Гаврил, Самуиловия син, който бил изгонен, както се каза, във Влахия.
Заповядал им да съградят хубава черква в Търново на името на светия мъченик Димитрий. Патриархът повикал българските епископи и господари в Търново за освещаване на черквата. И по Божие повеление събрал се много народ. Когато патриархът осветил черквата, донесъл венец и багреница, венчал Асен на българския престол и казал на всички, че му било заповядано от Бога чрез свети Димитрий. Тъй народът от радост извикал гръмогласно: "Да живее Асен! За много години на българския цар Асен! За много години на Йоана, най-блажения патриарх търновски, и на цяла България! За много години!"
Така много български господари се присъединили към цар Асен. Той поставил брат си Петър в първи и велик военен чин и наредил цялата военна уредба по предишния ред, както са имали неговите прадеди – търновските царе. Българският народ се стекъл единодушно като един човек в Търново в помощ на Асен. Събрала се войска и от Влахия, изпратили я влашките господари в помощ на Асен. Волята Божия била с Асен. Дошла му голяма помощ отвсякъде, закрепил се на българския престол и отмъстил на гърците двойно за обидата и угнетението, което те 70 години причинявали на българите и взимали тежък данък от тях. Така и те през 60 години давали данък на Асен и неговия син Йоан. Понеже те ослепили българите при цар Самуил и причинявали на българите много тайни пакости, и тях ги постигнало това по-късно от българите. Наели и пратили срещу Асен и България триста хиляди гръцка и от различни народи войска, но Асен и българите избили и поробили цялата тая войска за осем години. Едва тогава престанали да воюват с гърците и да им отмъщават за първата българска обида. В старите ръкописни книги се намира разказ за тоя цар Асен стари как след смъртта на светия патриарх Йоан повикал от Охрид светия отец Теофилакт и го поставил патриарх в Търново. Тоя премъдър и вселенски учител в тия времена просветил и очистил от различни ереси България, също и Влахия. Всички власи окончателно били приели латинската ерес и изпърво четели по латински, тъй като с латините са един род и език. Свети Теофилакт подбудил цар Асена, той тръгнал срещу Влахия, покорил двете Влахии под своя власт и забранил на власите – който чете по латински език и изповядва римско изповедание и вяра, да му се отреже езикът. И им заповядал да четат по български и да държат православната вяра. Така от това време власите се обърнали пак към православието и четели по български език до скоро време. Сега русите отново им превели писанието на прост влашки език. Така с грижата на светия патриарх Теофилакт и цар Асен много народ се обърнал към православието. Пак да се върнем към първия разказ как Асен въстанал срещу гърците, победил ги и ги прогонил окончателно от България. Когато гърците чули, че българите поставили Асен за цар в Търново, объркали се от ужас, събрали голяма войска и тръгнали срещу цар Асен. Асен не можал да надвие гърците, преминал Дунава във Влахия с цялата войска, събрал там много войска, пак преминал Дунава и се обърнал срещу гърците. И била страшна битка, безчислена гръцка и българска войска, и била посечена и избита от българите безчислена гръцка войска. Така Асен победил окончателно гърците, разбил ги и ги прогонил от българската земя. После тръгнал с войската си срещу сърбите и покорил и тях под своята власт. Известно време сърбите били под неговата власт. След това сърбите и гърците заедно се вдигнали срещу българите. Сърбите направили много пакост на българските черкви. В това време свети Теофилакт бил търновски патриарх и плакал много поради запустението на много черкви. Сърбите по това време държали римската ерес, затова воювали срещу българските черкви. След много кръвопролитие цар Асен изгонил сърбите из България и ги покорил. Сърбите имали в своя помощ и маджарите. Гръцкият цар Йоан Кантакузин пристигнал с голяма войска срещу цар Асен, но Асен го победил, хванал го и му избол очите. След Йоан гръцки цар станал Алексия. И той събрал войска от много народи и тръгнал срещу България. Когато почнали да се бият, българите победили гърците. И побягнал цар Алексия, и от бързото бягане неговият царски шлем паднал от главата му. Българските войници занесли тоя шлем на своя цар Асен. Така гърците пак били победени от българите. И в това време цар Асен взел много градове от гърците. Но цар Алексия пак събрал множество войска и изпратил срещу Асен всички сили – и Константина, военни началници и гръцки генерали, 270 хиляди. Но по Божия воля българите ги разбили и поробили и никой началник не се върнал при цар Алексия. Когато Алексия чул за това военно поражение, паднал в отчаяние и изпратил да иска мир от Асен и Петър, но не получил. Той отново изпратил множество войски срещу Асена, но българите пак разбили войската и взели в плен Алексия, Дука, Аспида, трима гръцки генерали. После цар Алексия изпратил четвърта войска срещу цар Асен и един генерал Исак севастократор. Тоя Исак разбил три хиляди българи, но после българите го победили, хванали го, обкръжили цялата гръцка войска и ги заробили. Малцина от тях избягали. Така гръцката земя останала пуста, без войска. Сами изчисляват, че срещу България е загинала 300 хиляди войска, избита и поробена. Така сам Бог отмъстил на гръцките царе в това време. Те отначало правели много пакости на българите, но в това време им се върнало двойно отмъщение. Не вярвали, че Асен по Божия заповед бил поставен за цар на българите, но го хулели. Те толкова пъти вдигали войска срещу цар Асен, той никога не ги нападал. Но когато се запътвали срещу него, той с Божия помощ здраво ги побеждавал. И така гърците осем години водели непрекъсната война с Асен, докато погубили цялата си войска и царството им обедняло. След това цар Алексия се подчинил на цар Асен и плащал данък, докато царувал. Асен взимал данък от гръцките царе, също и синът му, и брат му. Гърците и българите престанали да водят война. Асен покорил под своя власт и двете Влахии. Така се прославил на земята повече от мнозина царе и крале. Именувал се цар вселенски, защото имал за свои данъкоплатци римските кесари, и покорил други крале. Неговото име било славно. Така имал свети мъже патриарси в Търново и ги слушал покорно. Те го поучавали на големи добродетели, съградил много черкви и манастири из България, в Света гора Атонска обновил много манастири, придал им села и метоси и заповядал им да четат на български език. Обновил с крепост Търново и съградил вътре много черкви, оставил на бедните и черквите много милостиня от царското съкровище. Неговият син Йоан пише: "Блаженият ми баща цар Асен изразходва и раздаде цялото свое имане и съкровище за милостиня на бедните и черквите." Такова благочестие и мир сияели в България през времето на благочестивия и славен цар Асен стари и бил от голяма полза за българите. Чрез него Бог благоволил и издигнал и обновил скиптъра и българското царство, както се каза в началото. Дяволът не могъл да гледа такова благочестие и мир в България, но подбудил завист срещу цар Асен. Някой си Иванко бил пръв барон на цар Асен, но бил коварен и завистлив човек. Имал голям род и братя и били по-славни в Търново от много други. Тоя Иванко се нагласил със своите и със заговора си склонил мнозина да убият цар Асен и той да се възцари. Така измамил и Асеновата сестра за своето долно беззаконие. Цар Асен разбрал това Иванково дело, повикал го една нощ при себе си на съд и произнесъл смъртна присъда над него. Но Иванко приготвил много свои хора по улиците. Уловили царските стражи и завладели царския дом. Така Иванко имал скрит меч, спуснал се и пробол цар Асена. В тая нощ цар Асен умрял. Иванко завладял Търново и извън неговата височина и се укрепил за сражение. Но Петър, Асеновият брат, обсадил отвсякъде Иванко вътре в града за дълго време. Иванко видял, че не може да се противопостави на Асеновия брат Петър, избягал по някакъв начин хитро със своите братя и отишъл при гръцкия цар. Този го приел и му благодарил за убийството на цар Асен, нарекъл го свой баща, дал му за жена своята стара майка и вдовица Анна и го поставил за генерал на стария Филипопол и Драма. Но за гърците произлязло голямо зло от Иванковото предателство, както ще се каже. Благочестивият и славен цар Асен по воля Божия свършил с такъв мъченически край. Царувал петдесет години, стигнал до 80-годишна възраст и бил наречен старият цар Асен. След Асен на престола в Търново се възкачил неговият брат Петър и имал мир с гърците. Всички кралства имали мир с него. Петър царувал след своя брат пет години и се представил на Бога в мир и тишина."
Ето какво пише в „Царственик или история болгарская“ с автор Христаки Павлович от 1844 г.:

 " Въ тия времена беше Патриархъ въ Терновъ Иоаннъ светый: който като гледаше многое озлобление Болгарское отъ Грековъ, многу слезы проливаше предъ Бога и молешесе, да ги избави отъ това порабощение Греческо. Въ единъ же день като плачеше, яви му се светый Великомученикъ Димитрий, когото сичките благочестиви цари Болгарски, отъ Михаила благочестиваго царя до светаго Иоанна Владимира, почитаха и славеха въ Терновъ, той, думамъ, святый великомученикъ Димитрий яви му се, и му рече: Помяну Богъ домъ и родь царей Болгарскихъ, и ме посла на помощъ и обновление царство Болгарское. Темже да поставишъ Асеня царя Болгаромъ, и Богъ ще буде сосъ него, и ще воздигне скиптръ Болгарский.

И така Патpиapxъ по повелению святаго позва Асеня изъ Влахия и Петра брата неговаго: които беха отъ рода царскаго внуци Гавриила сына Самуилова. После повеле Патриархъ и соградиха въ Терновъ церква прекрасна во имя святаго великомученика Димитрия, и като се соверши созва Епископи и народъ многъ на освящение церкве. Като освети же церквата, зема венецъ и багряница царска, и венча Асеня на царство Болгарское, и каза народу, защо му е повелено отъ Бога чрезъ святаго Димитра, да го венчае на царство. И така народъ отъ радости викаха велегласно: Да живетъ Асень царъ на многая лета, Асеню царю Болгарскому многая лета: И Иоанну блаженнейшему Пaтpиapху Терновскому и всея Болгарии многая лета. И така воцарисе."
Прочетете още: Църквата "Св. Димитър"
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
Грета Костова- Бабулкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Become a Patron!

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Надписът на Омуртаг върху колона в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново

Великият владетел Омуртаг остави задача с повишена трудност на българските историци. През IX век той посочи къде е погребан, но никой досега не е открил мястото. В църквата "Св. 40 мъченици" е следата към последното обиталище на Омуртаг. След падането на Търновград поробителите обръщат църквата в джамия. По време на игото християни не могат да влизат в мюсюлмански молитвен дом.  Жената на джамийския мютевелия обаче ляга болна и  Д-р Христо Даскалов предлага услугите си на “французки врач”, но иска в замяна да огледа джамията. Покрай лечението докторът намира сгода да влезе в бившата православна базилика. Пред него се извисяват шест каменни колони, три с паметни надписи. Едната е от цар Иван Асен, другата е от времето на Крум, третата е дело на Омуртаг.
Търновският надпис на Омуртаг представлява строителен надпис, издълбан върху колона от сиенит. Той гласи:
"КАНАС ЮБИГИ (КНЯЗ ОТ БОГА) ОМОРТАГ, ОБИТАВАЙКИ В СВОЯ СТАР ДОМ, НАПРАВИ ПРЕСЛАВЕН ДОМ НА ДУНАВА И ПО СРЕДАТА НА ДВАТА ВСЕСЛАВНИ ДОМА, КАТО ИЗМЕРИ (РАЗСТОЯНИЕТО), НАПРАВИ НА СРЕДАТА МОГИЛА И ОТ СРЕДАТА НА ТАЗИ МОГИЛА ДО СТАРИЯ МИ ДВОРЕЦ ИМА 20 000 РАЗТЕГА И ДО ДУНАВА ИМА 20 000 РАЗТЕГА. САМАТА МОГИЛА Е ВСЕСЛАВНА И СЛЕД КАТО ИЗМЕРИХА ЗЕМЯТА, НАПРАВИХ ТОЗИ НАДПИС. ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ, УМИРА И ДРУГ СЕ РАЖДА. НЕКА РОДЕНИЯТ ПО-КЪСНО, КАТО ГЛЕДА ТОЗИ НАДПИС, ДА СИ СПОМНЯ ЗА ОНОГОВА, КОЙТО ГО Е НАПРАВИЛ. А ИМЕТО НА АРХОНТА Е ОМОРТАГ КАНАС ЮБИГИ (КНЯЗ ОТ БОГА). НЕКА БОГ ДА ГО УДОСТОИ ДА ПРЕЖИВЕЕ СТО ГОДИНИ. "
Първо трябва да се уточни, че КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ, както доказва отдавна проф. Ганчо Ценов, а пълната титла КАНАС У БИГИ има значението КНЯЗ В БОГА (КНЯЗ ОТ БОГА). Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел (владетел в Бога). ARXONTOS е еквивалентът на КАНАС- княз, владетел. Произходът на титлата КАНАС е неудобен както за нашите, така и за чуждите учени. Признанието, че думата е от палеобалкански произход ще запрати стотици томове историческа литература за вторични суровини и ще срине много авторитети. Това е една от причините до ден днешен да се спекулира със значението на титлата носена от нашите древни владетели. Официална историография предполага, че колоната е донесена от Плиска, за да бъде вградена в църквата. Заедно с нея се предполага, че е донесена и друга колона с пограничен надпис от времето на Крум от кастрон Редестo.
Проф. Йордан Андреев навремето пише за колоната върху която има надпис „кастрон Редесто“, че надписът е от епохата на Крум  — в него е отбелязано името на един от византийските градове, превзет от българите през победоносната им кампания в Тракия през 813 г. Професорът пише: "Но този факт далеч не е достатъчен, за да обясни присъствието на колоната в Търново. Съществува засега мнение, че тя била пренесена от Плиска, твърди се даже, че първоначалното ѝ местонахождение било в Голямата базилика. Но ако действително е така, с какво да обясним учудващия факт, че надписът е "наопаки", т. е. колоната е вградена в църквата с „краката нагоре“. Нима този забележителен паметник (търновската колона е двойно по-висока в сравнение с всички подобни образци) е донесен толкова отдалеч само да бъде попилян от невежите строители на храма. Можем ли да допуснем, че цар Иван Асен II (на който се приписва акцията) би позволил подобно „варварско“ отношение към една реликва, пренесена в Търново с намерението да припомня за миналата българска слава? Естествено това е невъзможно. Как при това положение трябва да се обясни странната, нелогична позиция на надписа?
Най-естественият отговор на това питане според вас може да изглежда примерно така: колоната с надписа „крепостта Редесто“ никога не е пренасяна от Плиска, и от самото си начало е стояла в Търново, поставена по разпореждане на Крум. Векове по-късно я вградили като подпорен стълб в църквата „Св. 40 мъченици“, без да се интересуват от съдържанието на надписа, което довело до обръщането на текста с „краката нагоре“. Казаното малко по-горе до известна степен се подкрепя от известието на една търновска легенда (записана от дубровнишкия летописец Лукари още в начало то на XVII в.), според която Търнов бил изграден от Крум. Излиза следователно, че присъствието на колоната на владетеля Крум в Търново представлява наистина забележителна реликва от езическия период на нашата история, но тя принадлежи на Търново, а не на Плиска." За Омуртаговата колона пише: "Надписът е изсечен върху каменна колона, която е вградена като подпорен стълб в църквата „Св. 40 мъченици“. Присъствието на тази колона в църквата се отдава на заляганията на цар Иван Асен II. С нейното пренасяне той желаел да подчертае непрекъснатостта в държавната ни традиция, стремял се един вид да материализира идеята за приемствеността между Първото и Второто българско царство. Споменатият в надписа „стар дом“ на Омуртаг се отъждествява с Плиска. Аулът пък, за който става дума се тълкува като равностоен на „стария дом“ и най-общо имал значението на „дворец“. На основата на тези тълкувания „новият дом на Дунава“ (който повечето изследователи отъждествяват с Малък Преславец) се търсеше и продължава да се търси на север от Плиска, на разстоянието, посочено в надписа: 40 000 оргии или иначе пресметнато 84 или 85 км. (една царска оргия е равна на 2100 или 2,134 м.) В началото бе изказано предположението, че „новият дом“ на Омуртаг трябва да се търси в землището на село Кадъкьой (дн. Малък Преславец), Силистренско, а по-късно го отъждествяваха със старобългарската крепост при Силистра. На основата на тези пресмятания пък могилата, за която се споменава в надписа, се отъждествяваше с могилата при село Свещари, Разградско. Напоследък се приема, че най-вероятното място на „новия дом“ на Омуртаг е старобългарската крепост разположена върху румънския остров Пъркуюл луй Соаре. А могилата, която отмервала половината от разстоянието между стария и новия дом, се локализира в землището на село Кладенци, Толбухинско. Обаче бедата е там, че в нито една от посочените по-горе точки разстоянието между Плиска и Дунава не отговаря на онова, което е посочено в надписа, впрочем никъде Плиска не отстои от Дунава на разстояние 85 км. Същото е и положението с могилата — в надписа се сочи, че тя е по средата между двата дома, а могилата при Свещари отстои на 40 км. от Плиска и 41 км. от село Малък Преславец. Още по-големи (следователно неотговарящи на разстоянието, посочено в надписа) са тези километри при село Кладенци. Най-вече заради това толкова различни изглеждаха (пък и продължават да изглеждат) предположенията, свързани с локализирането на „новия дом“ при Дунава и на „всеславната“ могила. В стремежа си да преодолеят несъответствията между разстоянието, посочено в надписа, и километрите до Силистра (респективно до румънския остров) привържениците на едната или другата теза обикновено твърдят, че разстоянията, фиксирани в текста на надписа, били дадени само приблизително — след което следва забележката, че старите българи едва ли били в състояние да пресмятат с точност такива големи разстояния. Подобна логика е странна, иначе с какво да обясним факта, че по този начин се подлагат на съмнение тъкмо онези места в текста на надписа, които са отбелязани с най-голяма точност. Да се съмняваме в тях, ще рече негласно да подценим стойността и на останалите известия, което разбира се, никога не е правено. Тези затруднения могат да се преодолеят само след като се реши с положителност един основен въпрос: къде се  е намирал „старият дом“ на Омуртаг? Може да се помисли, че самото поставяне на този въпрос е несериозно, тъй като в историографията ни е утвърдено становището, че става дума за Плиска. Но против това твърдение свидетелствува един друг надпис на Омуртаг — Чаталарският. В него българският владетел заявява, че живеел в „кампоса на Плиска“. При съпоставянето на двата термина, употребени в надписите, прави впечатление, че „кампосът“ (стан, лагер) при Плиска е нещо съвсем различно от „стария дом“. В противен случай Омуртаг не би назовавал Плиска веднъж като „дом“, а втори път като „кампос“. Тези терминологични различия (които са от съществена важност) могат да имат само едно обяснение. „старият дом“ на Омуртаг трябва да се търси извън Плиска, при това на едно разстояние 85 км. южно от Дунава, както е посочено в първия надпис. Колоната с надписа, който съобщава за „стария дом“ на Омуртаг и досега си стои в Търново. Смята се, че първоначалното местонахождение на колоната било Плиска и едва впоследствие, по времето на цар Иван Асен II, тя била пренесена в Търново и вградена в църквата „Св. 40 мъченици“. Но ако приемем една друга изходна теза, а именно, че колоната никога не е пренасяна, а винаги се е намирала в Търново, тогава проблемите, които повдига надписът, се поставят в различна светлина. Позволяваме си подобно изместване на основната схема при тълкуването на паметника, защото твърденията, че колоната произхожда от Плиска, почива на предположения, които остават недоказани. А мнението ни, че „старият дом“ на Омуртаг трябва да се търси не другаде, а в Търново, позволява да се решат по нов начин въпросите, на които досега не е даден задоволителен отговор. Това преди всичко касае разстоянието между двата "всеславни дома":  то излиза единствено, ако се пресмята от Търново река Дунав отстои от този град точно на 85 км, както изрично бележи надписът. От друга страна, тази нова гледна точка позволява по най-правдоподобен начин да обясним присъствието на колоната в Търново, т. е. първоначалното ѝ местонахождение трябва да се постави във връзка с действителни, а не с въображаеми причини. С една дума колоната винаги се е намирала в Търново и сочи с положителност „стария дом“ на Омуртаг... Като формулираме тази нова изходна теза около проблемите, които поставя Търновският надпис на Омуртаг, ние разбира се, сме далеч от убеждението, че сме решили окончателно проблемите, които повдига този интересен паметник. Тепърва предстои търсенето на липсващите звена от веригата: „всеславната“ могила и „новия дом“ на Дунава. Но ако предположението ни се окаже вярно, това означава, че разполагаме със сигурен ключ при решаването на проблемите." Виждате професорът как разсъждава и стига до извод, до който преди време стигнах и аз..
 Отговорът е много прост, но защо ли толкова време остава скрит от българина, а му се натрапват какви ли не теории. Непризнатата от историците Паисиева история дава точен отговор. Крум е бил знаменит с това, че е поставил царския престол в Търново: "Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол." За вторият търновски цар Паисий пише: "Вторият е търновския цар, Муртагон, блаженият и достопаметен Михаил-Йоан. Така се наричал - Михаил-Йоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било името, след това Йоан. Така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Йоан, от който имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало. От Михаил-Йоан, първият благочестив цар, брат на Крун, който се кръстил в Търново, всички били благочестиви. От него се наченал и племето и родът на благочестивите български царе, както казахме. И гдето се намират техни образи, печати и грамоти, всички се подписвали така по името на своя праотец и прародител блажения цар Йоан-Михаил.. После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия /Тервел/. В 845г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил България от големия божи гняв. Тоя блажен и велик цар Михаил се наричал Йоан-Михаил и по негово име българските царе, които били от неговия род, имали такава титла: първо Йоан, след това своето име, както му било. Така и последният цар Шишман се пише Йоан Шишман." А някои от всезнаещите все още се чудят защо търновските царе имат първо името Йоан/Иван, а после своето.. 
От надписа на колоната виждаме, че Бог се употребява в чисто човешки порив, тъй като славният владетел Омуртаг при построяването на двореца му е бил християнин : "Нека Бог да го удостои да живее 100 г." Никой не може да оборва факта, че Омуртаг/Михаил/ не е бил християнин по много причини, но най-простата, същевременно и най- болезнената за антихристиянската теза - медальонът му, намерен на Царевец. Езическите владетели не се изобразяват с корони и кръстове, при това ДВА! Единият на короната, а другият в ръката му. Въпросът за всеславната могила на Омуртаг вълнува поколения изследователи. Точното местоположение на построените от владетеля съоръжения е кодирано в Търновския надпис. След като прочетохме обаче Мортагон/Михаил/ е бил търновски цар и знаем, че старият му дом не е Плиска, а Търново. На около 40000, 80-84 км. разтега точно е град Свищов, където на Чуката — висок хълм, почти в центъра на града има крепост, чиито руини се издигат на стратегическо място, със стръмни склонове, особено към Дунава и разкриващо невероятна гледка на изток, запад и север.
Изглед към Свищов и Калето от р. Дунав. Гравюра от XVIII в.
Пръв обръща внимание на свищовското „Кале“ Феликс Каниц, а по-късно го описва и К. Шкорпил. Хълмът е укрепен далеч в миналото. Тази крепост е привлякла вниманието на археолога Въло Вълев, който разкрива останките на крепостта през 1961 г. Този е същият археолог, който откри и гроб 39 в църквата „Св. четиридесет мъченици“ във Велико Търново, за който се предполага, че е на цар Калоян. Археологическите проучвания показват, че на това място са съществували две крепости - една, по-ранна от епохата на късната античност, и друга, по-късна, от епохата на средновековието. Според археолога подобни особености на градежа имат Оряховското и Никополското кале и други средновековни български крепости. В. Вълев разкрива част от дворна калдаръмена настилка и щерна, чиято източна стена сключва ъгъл със северната стена на крепостта. Според него в тази щерна е събирана не дъждовна, а речна вода от Дунава. Подобни на това съоръжение са щерните в средновековните български крепости Царевец във Велико Търново, Асеновата крепост в Родопите и другие. И така, ако предположим, че старият дом е бил в Търново, а новия дом на Омуртаг е при град Свищов, който е точно на 40 000 разтега, остава да намерим неговата могила, която трябва да е на 20 000 разтега или 40 км. и от двата града, точно по средата на цялото разстояние. Имам предположения разбира се, а вие имате ли..
Източници: "Свидетелства за родова памет и историческа приемственост"- проф. Йордан Андреев, История на Паисий Хилендарски
 
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Кой е търновският св. Цар Михаил-Йоан според Паисий Хилендарски

Според Паисий Хилендарски, Крум е бил знаменит с това, че е поставил царския престол в Търново: " Понеже и той бил много славен и благополучен във войните, отнел от гърците град София, Самоков, Филибе, Щип, Струмица, Едрене и заселил по тия земи българско население. Пленил много гърци и ги избил заради християнската им вяра. Бил езичник, но по Божията воля вършел много пакости на гърците, убил цар Никифора, както се каза. Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол." 
За вторият търновски цар отец Паисий пише: "Вторият е търновският цар, блаженият и достопаметен Михаил или Йоан. Така се наричал - Михаил-Йоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било името, след това Йоан. Така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Йоан, от който имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало... После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия /Тервел/. В 845 г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил България от големия божи гняв. Преживял щастливо и мирно на българския престол 45 години и преминал във вечния живот. От Михаил-Йоан, първият благочестив цар, брат на Крун, който се кръстил в Търново, всички били благочестиви. От него се наченал и племето и родът на благочестивите български царе, както казахме. Тоя блажен и велик цар Михаил се наричал Йоан-Михаил и по негово име българските царе, които били от неговия род, имали такава титла: първо Йоан, след това своето име, както му било. Така и последният цар Шишман се пише Йоан Шишман. И гдето се намират техни образи, печати и грамоти, всички се подписвали така по името на своя праотец и прародител блажения цар Йоан-Михаил. Някои от прост род заграбвали българския престол, но никой от тях не се задържал. След известно време българските господари и войска ги изгонвали и пак поставяли на българския престол от царски род и племе - и до последния цар Шишман."
ЩЕ СЕ ЗАПИТАТЕ КОЙ ЛИ Е ТОЗИ ТЪРНОВСКИ ЦАР?
 В старите истории на Паисий и Христаки Павлович пише, че Мортагон /Омуртаг/ е приел името Михаил в кръщение, а Паисий, както прочетохте го нарича Михаил-Йоан. В Зографската българска история, написана през ХVІІІ век пише следното: “По Круна наста брат его Муртагон, что зоват греци Вулгарис, а латини – Богарис и Борис. Он бе славен с победами и великомудър в делах..." От тук може да се направи извод, че именно Мортагон/Омуртаг/, наречен от гърците Волгарис, тъй като гърците нямат буквата "Б", а от латинците Богарис и Борис е покръстителят на българите. На старите стенописи в  манастира "Св. Архангели" ("Св. Наум", ІХ век) на Охридското езеро, също и на този от Зографския манастир името му е написано Михаил и Михаил-Иоан. Също на намерения негов печат е написано: "Боже помагай на раба Михаила монаха земния, носил титлата архонт на българите."
Интересен е обаче фактът, че навсякъде в старите български истории пише, че цар Михаил, Покръстител е търновски цар. Ето какво пише в Зографската история..
В "История во кратце о болгарском народе" дори пише, че Св. Кирил е бил изпратен в Търново, като никъде в старите истории не се споменава Плиска..
Интересна е и съпоставката и съвпадението на събитията от живота, дадени относно цар Мортагон /в старите истории/ и Борис I Покръстител/ според новата история/. При цар Мортагон покръстването е в 845 г., а за Борис в съвременната историография годината е след 864. Дълго време за безспорно се считаше становището на Васил Златарски относно 865 г. като година на покръстването. Той се аргументира с Балшенския надпис – „покръсти се от Бога владетелят на българите Борис, преименуван Михаил, с дадения му от Бога народ в годината 6374 (866)”. Но тъй като горният край на каменната плоча, върху която се намира посоченият надпис, е отчупен, текстът „покръсти се от Бога владетелят на българите” всъщност е въведен от българския медиевист. Още през 1933 г. Михаил Ласкарис отхвърля допълването на Балшенския надпис от Златарски като неправилно- и посочва, че той не може да бъде свързван с акта на покръстването.  Навсякъде в летописите Покръстителят е написан Михаил. В съчиненията на А. Библиотекар е написано: "...Dominus Michael princeps Bulgarius...". Разчетено от М. Соколов в съчинението му " Изъ древней истории болгаръ" като: "Господин наш Михаил, прежде Борис?..." В посланието на патриарх Фотий е казано: „Отъ посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България, - Кое е работа на един князъ.”/ Български Старини, книга V./ От заглавието до последна страница на паметника, име БОРИС няма в текста. Липсата на такова, се компенсира от преводача Митрополит Симеон, явно под въздействието на историка Златарски, като шеф на катедра по това време. В „Похвалното слово” на папа Климент също е упоменат княз Михаил. Колкото до Балшенския надпис той е една от генералните измами в Българската история, свързан с едни и същи имена на историци, манипулирали българската история още след Освобождението. Няма да изброявам всичките манипулации, защото са много, а целта винаги е била една- да се изкара, че българите сме били езичници, дошли от степите и приели късно християнството.
Паисий Хилендарски и Христаки Павлович в своите истории твърдят, че още Тервел /Крал Свети Тривелий/ е бил християнин и покръстил българите. Намерен е печат на Тервел с надпис: "Богородице, помагай на цезаря Тервел." На другата му страна е изписан кръст. Открити са и два печата на Телериг с надпис: "Богородице, помагай на твоя раб богохранения патриций Телерюг", с кръст. А колкото до вторият български покръстител- Омуртаг/Мортагон, Михаил/ на златния си медальон е изобразен с корона, на която има кръст, и самият той, държащ кръст. В надписите на Омуртаг, Маламир и Пресиян е записано: "Поставеният от Бога, КАНАС У БИГИ (KANAΣYBIΓI) има значението КНЯЗ В БОГА ( КНЯЗ ОТ БОГА). КАНАС не е нищо друго освен един стар вариант на титлата КНЯЗ както доказва отдавна проф. Ганчо Ценов. Гърците дават превод EK TEOI ARXONTOS – от Бога владетел ( владетел в Бога). Никъде в изворите, в хрониките, по каменните надписи няма ХАН, нито КАН! Бог се употребява не само официално, но и в чисто човешки порив при различни събития, както Омуртаг при построяването на двореца му : "Нека Бог да го удостои да живее 100 г."  В българското съкровище от Наг Сен Миклош, което се твърди, че е Омуртагово, има кръстове. Никой не може да обори факта, че Омуртаг/Михаил/ не е бил християнин по много причини, но най-простата, същевременно и най-болезнената за антихристиянската теза е медальонът му. 

Езическите владетели не се изобразяват с корони и кръстове, при това ДВА! Единият на короната, а другият в ръката му. Златният медальон на хан Омуртаг е от 20-каратово злато и е намерен през лятото на 1975-а от археолога Петър Славчев, докато разкопавал средновековно жилище на северозападния склон на Царевец. Иван Йорданов обаче открива факта, че медальонът е изключителен паметник и предлага на Славчев съавторство. А Йорданов в своята публикация задава въпроса:
"Възможно ли е Омуртаг, известен като гонител на християните, да се представя върху медальона си като християнски владетел."
На този въпрос отговаря Филипос Филипу в "ПО ВЪПРОСА ЗА ГОНЕНИЯТА НА ХРИСТИЯНИ ПО ВРЕМЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА КАН ОМУРТАГ". Ето какво казва:" Съществува известна инерция в характеристиката му (на Омуртаг) на яростен гонител на християните. Приписаните му гонения изглежда по-скоро са били извършени не по негово управление, а през няколкомесечните безредици след смъртта на Крум, когато управлявали Докум и Дицег. Липсват данни за извършените тогава убийства на християни да са били предизвикани от чисто религиозни мотиви…. От всичко казано до тук, според мен, може да се заключи, че: в никакъв случай не може Омуртаг да се приеме като гонител на християни. Същото обаче не може да се твърди за Крум, който в лицето на неговите подвластни, Докум и Дицег като управници на лявата и дясната част на държавата, наказали „безчеловечно“ християни."

Не мога наистина да се примиря с факта, че се пренебрегва Паисиевата история от историците. Масово се разпространява, че горкият "прост" монах бил объркал владетелите и всичко писано от него се възприема като измислена художествена творба, а не като история. И не мога да не задам въпроса-
 Защо историците не споменават Покръстителят като Йоан- Михаил, както Паисий? Защото не искат да го свързват с търновските царе, които се подписвали първо с името на своя праотец!
А докато археолозите продължават да се чудят КАК ОМУРТАГОВИЯТ МЕДАЛЬОН Е ПОПАДНАЛ НА ЦАРЕВЕЦ и си измислят какви ли не версии, аз предпочитам да вярвам на думите на най-големия народен будител- Паисий Хилендарски, че ЦАР МИХАИЛ- ЙОАН, ВТОРИ ПРОСВЕТИТЕЛ е бил търновски цар Надписът на Омуртаг върху колона в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново също доказва, че първо царят е бил християнин и второ, че е бил търновски цар. Тук може по подробно да прочетете
АЗ ИЗБИРАМ ДА ВЯРВАМ НА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ВЪЗРОЖДЕНСКА ИСТОРИЯ!
   Грета Костова- Бабулкова  

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Общо показвания