Предателството на Търновград

Лъжата за предателството на Търновград продължава и днес, в 21 век да се разпространява и да петни името на Св. Патриарх Евтимий Търновски. Изненадана бях, че във филма „Велико Търново в сърцето на историята”, проект на общинска агенция по туризъм „Царевград Търнов" се споменава, че според легенда предателят на града е бил светият патриарх. Дори в Уикипедия пише: "Според основните източници за падането на града - "Похвално слово за Евтимий" и "Разказ за пренасяне на мощите на Света Петка" от Григорий Цамблак, българският патриарх успял да уговори добри условия за предаването на крепостта, но османците не спазили обещанията си." Ако се запознаем обаче с източниците, ще разберем, че това твърдение е направо кощунствено опетняване светото име на последния търновски патриарх, и е недопустимо! В "Похвално слово за Евтимий" никъде не пише подобно нещо, а е казано: "Разяреният варварин заплашваше, че с огън ще гори, обещаваше, че на късове ще сече и на друга мъчителна смърт ще предаде тези, които продължават да са непокорни. И най-после превзе града, но не със своята сила, а като замлъкна Божието предопределение. И веднага йереят беше изгонен от църквата, която завзеха творците на безсрамието." Григорий Цамблак разказва в своето произведение„ Патриарх Евтимий в Търново“ следното: “Варваринът се лютеше и заплашваше. Той обещаваше, че с огън ще изгори жителите, на късове ще ги насече и на друга мъчителна смърт ще ги предаде, ако така продължават да се съпротивляват. И постигна той целта си, но не чрез силата си, а защото Божията воля допусна.“ А в "Разказ за пренасяне на мощите на Света Петка" Григорий Цамблак ясно пише: "И след всичко това прочее варваринът щеше да се върне обратно безсилен, а ако би успял донякъде срещу стените, то срещу силата на преподобната би успял толкова, колкото сено срещу огън. Обаче чува и той подобно [на онова слово, що бе казано] на Мойсей и Йеремия — или: "Не се моли за тези хора", или: "Излез от този град, понеже твоите молитви са сякаш медна стена, та възпират моя гняв." И така щом грехът — о, горчива повест! — надделя, [градът] веднага падна в ръцете на оня, който си мислеше, че никога не ще получи това."  И двамата пророци, Мойсей и Йеремия са се молили за еврейския народ, но той упорствал в греховете си, и Божият гняв го връхлетял. Така е било тогава и в Търново, молитвите на светия Патриарх и застъпничеството на св. Петка били усърдни, но грехът толкова бил надделял, че предизвикал Божия справедлив гняв. Но какъв е бил този толкова голям грях, който предизвикал Божия гняв...
Иван Александър, имал нещастието в 1340 г. да остави съпругата си Теодора и да се ожени за еврейката Сара, която привидно се покръстила и получила християнското име Теодора. С този безумен акт Иван Александър закопава България. Вижте Вазов как описва еврейката Сара. 
Гръцки и френски литературни източници свидетелстват, че Иван Александър бил женен за еврейката Сара, дъщеря на един венециански банкер, и че този брак бил устроен от юдеите с единствената цел да отслаби християнската вяра в България, населението на която било напълно предано. Нейните наемни агенти със средствата на венецианските търговци разпространявали сред народа слухове, че Иисус Христос е само мит, че не е имало никакво Възкресение, а че това е измислено от поповете, които проповядвайки тази лъжа, живеят и се наслаждават за сметка на трудещите се маси. 
Ето какво пише М. Варшавски (проф. Владимир Владикин):
"След идването на апостолите Павел Варнава на Балканския полуостров‚ България става център и разсадник на православната вяра. В нейните манастири са се съсредоточили висши възпитателни учреждения‚ подготвящи видни лица за държавна деятелност и пастири за разпространение и закрепване на Христовата вяра. От всички балкански народи българите особено са се отличавали с усърдие и възприемайки християнската религия‚ стигали дори до фанатизъм. На това явление е обърнал внимание Синедрионът‚ който винаги се е стремял да унищожи‚ обезсили и насочи на лъжлив път учението на Иисуса Христа.
В XVI век членове на Синедриона са били всички венециански евреи - банкери. Благодарение на това‚ че в техни ръце се е намирал капитала‚ те добили в това време голямо значение и сила. Дори турският султан е бил напълно зависим от тях и верен изпълнител на всички заповеди на Синедриона. Но както винаги‚ евреите прокарвали своята политика задкулисно. Те я ръководили‚ а сами оставали в сянка. Тази политика на венецианските банкери-­евреи през царуването на Иван Александър е била съдбоносна за България."На фона на тези тревожни събития, в България през XIV век се появила величавата фигура на патриарх Евтимий. Той правел всичко възможно да се бори с еретиците и сектите и имал голямо влияние и сред народа, и сред болярите. Дори цар Иван Александър му симпатизирал и го смятал за свой довереник, като му подарил един манастир. Патриарх Евтимий станал опасен противник на юдейското влияние и царица Сара-Теодора неведнъж се мъчила да го привлече на своя страна. Когато нейните опити не се увенчали с успех, тя съобщила за това на Синедриона и последният употребил всички сили да оклевети проповедника, за да сведе цялата му дейност до минимум (Енц. на Урбан VI, римски папа). Сара-Теодора не е действала самостоятелно, тя е разполагала с мощно еврейско обкръжение. Доказателство за горното е наличието по това време на цял еврейски квартал в Търново и пак там се е намирала и най-голямата и красива синагога на Балканите, в махалата „Френкхисар” съгласно запазени сведения от християнски ръкописи. Подмолната дейност на евреите започнала да дава резултати. Под натиска на жена си Сара -Теодора цар Иван Александър направил поредната фатална грешка и вместо да обяви първородния си син Иван Срацимир за престолонаследник той разделя царството на две. На Иван Срацимир дава западната част, известна като Видинско царство, което обаче е незначително по територия. Основната част – Търновското царство, той дава на Иван Шишман – първородния син на еврейката Сара-Теодора. След този безумен акт, инспириран от злия гений на царя – Сара-Теодора, България фактически се разпада на пет части – Видинско царство, Търновско царство, Карвунско царство, Влашко царство и Западна част (Македония), която се състои от множество васални княжества. След като цар Иван Шишман (1371-1393г.) сяда на престола в Търново, подстрекаван от майка си, той започва да води самостоятелна политика, различна от тази на по-големия му брат Иван Срацимир (1356-1396г.) във Видинското царство. Двамата са в конфликт и почти не подържат връзки. Отделна политика водят и останалите части на разпокъсаната българска държава – Добруджанското деспотство и княжествата в югозападна България и Македония. През пролетта на 1393 г. с голяма войска султанът преминал Стара планина, насочил се към Търново и го обкръжил от три страни. Обсадата била дълга, тежка и продължителна, а помощ отникъде не се задавала. Неизвестно по какви причини цар Иван Шишман с част от войската си не бил в Търново, а се намирал в Никопол и отбраната на града се водела от патриарх Евтимий. Всички търновци, от децата до 80-годишните старци, мятали копия и пущали стрели против силния неприятел. Храбростта на защитниците на крепостта била голяма, ала и неприятелските пълчища всеки ден се умножавали. Поради дългата обсада храните свършвали и това влошило още повече защитата... Насърчени от своя пастир, защитниците отблъсквали нападателите, но и самите те намалявали по брой от недохранване и безводие. Военният съвет заседавал всеки ден. Баязид и синът му Челеби беснеели от яд, че градът не се предава. Те изпращали на обсадените известия, че ако не се предадат всички ще бъдат погубени. Като се убедили, че султанът не е в състояние да сломи търновските защитници без тяхното участие, евреите на свой ред дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство. Намерил се доброволец евреин, когото Синедрионът снабдил с всички нужни за тази цел средства, включително и копие от султанската заповед за отстъпление. Този трагичен епизод историците отбелязват само като предание, че един неизвестен евреин предал Търново.” Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата си, бил Лазар Коен, който получил заповед от членовете на Синедриона, проникнал в българската крепост Царевец, явил се при патриарх Евтимий и по най-подъл начин го уверил, че турските войски са изгубили всяка способност да се бият и не ще могат да подновят обсадата на Велико Търново. Той казал, че силни епидемии са предизвикали паническо бягство в армията на султана, той се клел, че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шишман и че затова султанът е дал заповед за отстъпление. За доказателство предателят показал копието от заповедта, с която го снабдили членовете на Синедриона. А в същото време Лазар Коен през нощта завел до самите стени на града турската войска, която се разположила на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения създали в целия град радостно оживление. Радостта на уморените защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето, тя се превърнала в страшен рев, който не можел да се заглуши. Всички крещели за неочакваното си щастие, а евреинът Коен, като Юда Искариотски, тихомълком задигнал ключовете от градските порти и ги предал на своя помощник – евреинът Хасон, който, възползвайки се от ентусиазма, обхванал цялото население, отворил градските порти и предал ключовете на Челеби Сюлейман. Жителите на града се били събрали на площада, гдето патриарх Евтимий служил благодарствен молебен. Коен дал уговорения сигнал и на 17 юли 1393г. турските войски нахлули през отворените врати на града. Според преданията интересна и поучителна била съдбата на предателя Лазар Коен. След като предал ключовете на султан Баязид, той поискал голяма награда; дали му я, но алчният евреин пак останал недоволен. Тогава Баязид кипнал и рекъл: „Дайте му такава награда, каквато заслужава предател, който и мен ще предаде за шепа злато!..”  Стражата сграбчила предателя и го хвърлила в пропастта от една крепостна кула. Мястото, където той бил хвърлен и погребан, и досега е известно като „Жидов гроб”. Всеки, който минел оттам, хвърлял по един камък с презрение, омерзение и проклятие за вечни времена към предателя…
Този трагични за България събития по-късно са отразени след Освобождението от Иван Вазов, в стихотворението „Жидов гроб” и в един разказ "Предател" на Ангел Каралийчев, публикуван в сп. „Светулка” преди 1944 г. Евреите в България винаги са се стремели – и тогава, и сега, да отричат тези уличаващи ги факти и да унищожават доказателствата за престъпната им дейност. След излизането на разказа на Ангел Каралийчев, от страна на еврейската общност имало протести, че са оклеветени. На това писателят отговорил така: „...По-добре е да замълчат, защото за всичко казано има документи!”
Естествено тази лъжа за предателството на крепостта от патриарх Евтимий е била много удобна по време на комунистическия режим в България и придобива още по-голяма сила, дори в произведения на Антон Дончев. Срамно е за българите, особено за търновци да вярват в нея. Ето как великият писател Иван Вазов описва тези исторически събития в своята балада за Патриарх Евтимий

„безстрашния пастир в бедите опасни,
в добри дни и лоши народу другар,
Евтимий, на Търново в дните ужасни
последний бранител и последний цар!“
 


 

Източници: Прозведения на Григорий Цамблак- Похвално слово за св. Евтимий, Разказ за пренасяне на мощите на Петка Търновска във Видин и Белград, Патриарх Евтимий в Търново
М. Варшавски (псевдоним на проф. Владимир Владикин)- книга "Какво са направили евреите за България"- София, 1933 г., унищожена от комунистите след 1944 г.

⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
Грета Костова- Бабулкова 
 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Няма коментари:

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Общо показвания