вторник, 13 февруари 2018 г.

Страници из миналото на църквата „Св. св. Апостоли Петър и Павел“


Църквата "Св. св. Апостоли Петър и Павел" се намира при северните поли на Царевец срещу църквата св. Димитър Солунски, на левия бряг на река Янтра. Тя се издига непосредствено в обширния двор на Светата Търновска Митрополия. Старинната църква със своя живописен вътрешен изглед до земетресението през 1913год.. беше един от най-добре запазените средновековни паметници не само в Старопрестолния град, но изобщо в българските земи. Църковната постройка се състои от три главни части: алтар, наос (същинска църква) и притвор. По-късно към църквата били направени пристройки. Алтарното отделение има: алтар, две големи полукръгли ниши и две по-малки ниши. Алтарът (пресбитерият) се намира почти в средата на алтарното отделение, на изток завършва с голяма полукръгла апсида. Отвън по източната стена на юг от апсидата към средата върху един камък е издълбано името архимандрит Иосиф и годината 1831. В средата на последната има голям прозорец горе засводен. Северната голяма ниша изпълнявала службата на протезис (жертвеник) за приготвяне на светите дарове. Южната висока ниша отговаря на ризницата (диаконикон) за съхраняване на светите дарове и одежди. На северната стена в алтарното отделение има малка дълбока ниша, горе завършва с полукръгла арка. Близко до тая ниша има малка дълбока четвъртита ниша.
Наосът (същинската църква) има почти квадратна форма. Той чрез шест в два реда от по три в ред поставени ниски и дебели колони на различни разстояния едни от други, се разделя на три нефа (кораба), средният по-голям, а страничните по-малки. На трите кораба съответствуват алтарът, протезисът и диакониконът. Колоните са украсени с различни капители: два коринтски, два украсени с лозови листа (приличат изцяло с някои от преславските капители от X век, вероятно е да са донесени от Преслав), с тънката и съвършената си изработка представят голям интерес и привличат вниманието на посетителите, един ионийски и друг наподобаващ сирийско-египетски с неразвити лотосови пъпки. Вероятно тези капители са взети от стари постройки. Колоните са свързани с арки. Люнетите (най-горните части на арките) по-сетне били зазидани и по тоя начин се образували надлъжни стени, които разделяли корабите. Над първите четири колони в двата реда като се смята от преддверието, се издига висок тесен осмостранен купол (заличен от земетресението през 1913 год.). Страните на куполния барабан са били украсени с ниши, които горе завършват с полукръгли арки. По ъглите на куполния барабан няма колонки. През ниша има прозорец, който едвам достига до средата на нишата. Изобщо украсата на куполния барабан била скромна. Всички части на алтарното отделение и същинската църква били покрити с надлъжни цилиндрични сводове. По тоя път се развила едноапсидната кръстовидна куполна църква с подпорки по средата. Цилиндричните сводове на източното рамо и източните междурамия са се удължили в предапсидно пространство и двете колони към алтарното отделение отделят същинската църква от предапсидното пространство. Притворът е свързан с наоса чрез три входа, които горе завършват с полукръгли в различна големина арки. Трите входа отговарят на трите кораба. Той има правоъгълна форма и е бил покрит с напречен свод. С право църквата "Св. св. Апостоли Петър и Павел“ може да се смята като единствен пример в Търново с архитектурната си форма: Едноапсидна , трикорабна, кръстовидна, куполна с подпорки в средата, предапсидно пространство и преддверие постройка. Изобщо тя се е развила под Цариградско влияние. Старинната сграда е изградена с грижливо подреждане на варовникови ломени камъни, с изключение на северната стена. Последната е градена небрежно. Горните части на църквата: полуцилиндричните сводове, арки и целия купол са градени от добре изпечени тухли. Хоросанът е направен от вар със ситен и чист пясък. Западната стена на църквата е украсена с две ниши от двете страни на главния вход, които горе завършват с полукръгли арки, подобно на повече от църквите на Трапезица. Северната стена била разчленена чрез три ниши с полукръгли арки, които служили за украсителен мотив. Първата ниша съвпада с притвора. Южната стена също била украсена с четири ниши, които започват от цокъл 1м. висок. Първата ниша е почти на средата на преддверието, много висока с полукръгла арка. Последната стига до покрива. Третата ниша по-после била развита във врата, вероятно във връзка с галерията, която била строена по-късно. През XVI — XVII век към църквата била построена отворена аркова галерия (външен притвор) покрай западната и южната стена. На изток от нея и южно от алтара има малка стаичка с полукръгла апсида. Долните части на галерията са градени от сменяващи се пластове варовникови ломени камъни и тухли от два или три реда. Арките са градени от добре изпечени тухли и бял чист хоросан. Изобщо градежът е равномерен и грижлив. Пристройката (външният притвор) по лицевите страни е украсена с редица глинени гледжосани цветни чашки (плитки панички) с размери 7 — 8 см. в диаметър. Опашките (дръжките), с които се закрепват стените са дебели до 3 см., а дълги 12 — 15. По сетне отворената галерия била зазидана небрежно с ломени варовникови камъни. Общите размери на църквата: дължина 17*50 и широчина 10*80 м. Църквата "Св. св. Апостоли Петър и Павел" като архитектурен паметник има много допирни точки с църквата "Св. Четиридесет мъченици" и "Възнесение Христово" в Старопрестолния град, "Пантократор" и „Св. Иван Алитургитос" в Месемврия. Главната цел на търновските архитекти от епохата на второто българско царство се заключавала не толкова в създаването на мощни по своите размери постройки, колкото в тяхната по възможност по-богата външна и вътрешна декорация, същевременно и в грижливото изработване на подробностите.
Цялата вътрешност на старата църква подобно на всички църкви в престолния град, е била изписана с живопис. Стените, сводовете, куполът, арките, рамките, отворите на вратите и на прозорците са били изписани със стенопис. Изобщо в вътрешността на постройката не е оставало пространство без живопис. Поради това обстоятелство до земетресението е правила силно впечатление със своя вътрешен живописен изглед. С право трябва да се съжалява, че през време на земетресението пострадаха горните части на старинната сграда, гдето се намираха големите и ценни композиции, които същевременно принадлежаха към най-старите стенописи и представляваха сцени из живота на Исуса Христа и Божията майка или така наречените "Господски Празници" и "Страстите Христови". При това те се отличаваха от другите стенописи по добрата си техника и по своите художествени качества. Въз основа на палеографични данни, езиковни особености, сюжети, иконография, стил, изобщо по художествената анализа, може да се приеме, че църквата е била три пъти стенописвана през XIV, XVI и XVII век. Стенописването на църквата „Св. св. Апоетоли Петър и Павел“, подобно на повече църкви през средновековието, е в духа на традициония живописен обичай, изработен от официалната византийска църква, поддържан и до сега. За да могат живописците да приложат старите стенописни и художествени традиции преди стенописването разделяли цялата вътрешност на редица хоризонтални пояси чрез тънки ивици (линии) един над друг. Първият (най-долният) подобно на повечето църкви през средновековието е декоративен. Следващите по-горни пояси са фигурални. В тях са изобразени в цял ръст или медалиони с бюстове на отделни светии мъченици, патриарси, пустинници, пророци и др. В най-горните пояси, които съвпадат с най-високите части на стените, сводовете, арките са изобразени подбрани сцени от живота на отделни светии, сюжети и композиции от „Господски и Богородични Празници“, „Страстите Христови“ и др.
Първият пояс, наподобяващ цокъл или дълга подставка, върху която стоят образите на светии или сцени, обикаля по продължение на стените във всичките отделения на храма, е украсен с висящ бял плащ (драперия) на широко падащи правилни гънки, окачени чрез брънки на равни разстояния о хоризонтална тънка линия (тел). Бялата покривка е украсена с цветни шарки и геометрични мотиви.
Ето тук може да видите запазени досега стенописи

Стенописи в алтарното отделение.
В протезната (жертвената) ниша е представена т.нар. Pieta-снемане на Иисуса Христа от кръста. Последната по своето художествено изпълнение и качества е една от хубавите стенописни работи не само в църквата, но изобщо между стенописите от епохата на второто българско царство. На дясно от Pieta е св. Анастасий от Божиград в цял ръст държащ отворен свитък. Горе в средата на дълбоката аркова рамка на апсидния прозорец е изобразен бюста на Исуса Христа в медалион благославящ, от двете страни бюстовите образи на двама ангели в медалиони, държажи рипиди. Празното пространство между медалионите е украсено с растителни мотиви. В дясната половина от широката рамка на апсидния прозорец е представен св. Иоан Златоуст, прав в цял рст, с двете си ръце държи отворен свитък. В лявата половина срещу св. Иоан Златоуст е св. Василий Велики в цял ръст, с дясната си ръка благославя, а в лявата държи отворен свитък. В апсидата над първи декоративен пояс следва втори, на дясната страна в този пояс са изобразени св. Иоан Милостивий и св. Епифан Кипърски в цял ръст, държащи отворени свитъци. Срещу тях на лявата страна, св. Герман Велики и св. Григорий Богослов (стенна мазилка — стенопис — оргинал в Народния археологически музей София). Над тоя пояс следват два реда бюстове в медалиони на старозаветни патриарси: Симеон, Юда, Яков, Асир, Вениамин, Леви, Йосиф, Нафталим и Гад (две стенни мазилки, стенописи — оргинали също в Народния музей — София). Над тези медалиони идва друг пояс с голямата композиция — Тайнството Евхаристия. Сюжетът е разделен на две самостоятелни сцени: На северната страна е причастието на апостолите с хляб, на южната причастието на апостолите с вино. Рамката на апсидата е украсена със стилизирани растителни палмети. На дясноo от апсидата е св. Доротей в цял ръст, държащ отворен свитък. В дясната ниша — диакониконът (ризницата) е св. Игинатий Богоносец, прав в цял ръст, в лявата си ръка държи храм, а дясната е издигната за благославяне. Над диакониконът е сцената „Пророк Даниил в ямата между лъвовете“, запазена е само долната част. Този сюжет по-рядко е вдъхновявал живописците през средновековието. На северната стена в алтарното отделение са изобразени сюжетите: „Изворът на премъдростта на св. Иоан Златоуст“, запазени са малки части от тях. От сцената „Видението на Петър Александрийски“ е запазена горната половина.
Ето тук може да видите запазени досега стенописи
Стенописи в наоса (същинската църква).
На южната стена над първия декоративен пояс следва втори. В последния е представен сюжетът "Деисус" (Моление). На голям богато украсен трон е седнал Исус Христос в официално облекло. С лявата си ръка поддържа изправено отворено евангелие, поставено на лявото коляно, с дясната благославя по гръцки. Св. Богородица стои от ляво с молитвено наклонена глава и протегната лява ръка към Исуса Христа, а в дясната държи отворен свитък. От дясно стои св. Иоан Предтеча (Кръстител) в същото молитвено положение, както св. Богородица с отворен свитък в дясната ръка. Над трона има надпис: „Цар Царствующих Великий Архиерей“. От дясно на Деисус следват единичните фигури на св. Стефан Нови, св. Никола и св. Арсений Велики, в цял ръст с отворени свитъци в ръце. Над тоя пояс идва друг със св. Плакида, св. Евстратий, св. Авксентий и св. Евгений. Образи в цял ръст, пострадали само лицата. В югозападния ъгъл на южната стена на средния кораб е Рождество на св. Богородица (запазен е част от сюжета). Стенописите на северната стена са паднали при земетресението. Запазени са само няколко къса от тях. На западната стена горе е представен сюжета „Преображение Господне“. Исус Христос на два ниски върха в кръгъл ореол. От двете страни Илия и Мойсей с протегнати ръце. На предно място апостолите Петър, Иоан и Иаков Копие от последния сюжет се намира в Народния археологически музей. Под Преображение Господне е Успение на св. Богородица (част от голямата композиция). Стенописът оргинал се съхранява в Народния археологически музей. Над арката на средния вход от същинската църква в преддверието са изобразени: От ляво в цял ръст св. Козма „Творец“ (Козма Маюмски) в лявата ръка държи отворен свитък, а с дясната пише (твори) върху свитъка с паче перо. От дясно срещу св. Козма Маюмски е св. Иосиф „Творец“, в цял ръст, подобно на св. Козма твори върху отворен свитък. В горните пояси и по сводовете се намирали сцени и по-големи композиции от Господските и Богородични празници и „Страстите Христови". През време на земетресението почти всички паднали на малки части. От тези стенописи — оргинали се съхраняват в Народния археологически музей късове от два сюжета: "Полагането на Исуса Христа в гроба" (запазена дясната половина от композицията) и от "Умиването краката на апостолите". (Оцеляла е част от сцената). Последните заедно с другите заличени композиции бяха едни от най-старите стенописи в храма, а същевременно едни от най-хубавите работи в техническо и художествено отношение. По страните на четвъртитите дебели стълбове на арковите входове от преддверието в същинската църква са изобразени единични или по два образа в цял ръст светии. Така, по източната страна на десния стълб е представен св. Иван Рилски, старец в цял ръст. Подобно на другите светители — монаси е облечен в монашеско облекло, с напусната рошава коса, дълга брада и остър поглед. В дясната ръка държи мъченически кръст, а в лявата отворен свитък. Може да се приеме, че св. Иван Рилски е представен най-близко до онова схващане, което получаваме от старите писмени извори -многобройните жития посветени в чест на светеца. На северната страна св. св. Апостоли Петър и Павел" в цял ръст като образ на земната църква, държащи нейния земен символ — Иерусалимски храм. На западната страна ангел „Творец“, в цял ръст с паче перо твори върху отворен свитък. На южната страна св. Исак Сирин, старец в цял ръст, в монашеско облекло, в дясната ръка с мъченически кръст. По левия стълб на южната страна са представени св. Йаков брат Божий и св. Юда брат Божий, фигури в цял ръст. На източната страна св. Христофор с човешка глава и Исус Христос като дете на рамо. По северната страна св. Козма, образ в цял ръст, средна възраст, държи лъжица и кутийка с лекарство. На западната страна е запазена долната част от прав светец в цял ръст:
Върху арките на трите входа от притвора ѝ в същинската църква е изобразено пълното родословие дърво на Йесея, чрез бюстови образи в растителни завои. Над южния вход е женското разклонение. Последният сюжет много рядко е вдъхновявал живописците през средновековната епоха. Над северния вход е част от родословието дърво на Исуса Христа: бюстовете на Праведни Мелхиседек, Зар и Ровоам в растителни завои. В купола са били изобразени Вседержителят и Евангелистите: Йоан, Лука, Марко и Матей.
Ето тук може да видите запазени досега стенописи
Стенописи в притвора на църквата.
На южната стена над първия декоративен пояс следва втори по-висок, в който са представени образите на отделни светии. Св. Герман, старец в цял ръст, с отворен свитък в ръце. От ляво малка фигурка на лъв. Св. Симеон Стълпник, св. Харитон Изповедник, св. Варлаам, св. Йоасаф, син на индийския цар Явенир и св. Иоаникий велики, образи в цял ръст. Над тоя пояс има бюстове на светии в медалиони, украсени с растителни мотиви. Над левия арков вход от преддверието в същинската църква е изобразено заседание на Първия Вселенски съборъ в Никея, а над десния вход заседание на Седмия Вселенски съборъ в Цариград. По тоя начин цялата източна стена е заета от двата Вселенски събора. На западната стена е заседание на Третия Вселенски събор в Ефес, следва заседание на Четвъртия Вселенски събор в Халкедон и заседание на Шестия Вселенски събор Цариград. Отгоре над всички Вселенски събори има в няколко реда обяснителни надписи. През време на земетресението пострадаха всички Вселенски събори. От Първия, Третия, Четвъртия, Петия и Седмия Вселенски събори има копия в Народния археологически музей, а от Шестия Вселенски събор е стенопис — оргинал, също се съхранява в музея.
Ето тук може да видите запазени досега стенописи
Стенописи в галерията (външно преддверие).
По източната стена на галерията (външното преддверие) в горната част на нишата (люнета) над входа за в притвора на църквата до земетресението имало изображение, представящо интересна композия. В средата св. Богородица седнала на трон с младенеца на ръце, от дясната страна апостол Петър, от лявата апостол Павел и двамата в цял ръст. От дясно на апостол Петър ктитора — епископ, държащ в двете си ръце модела — храм, подпомогнат с една ръка от апостол Петър, поднасящи модела — храм на св. Богододица. Тази композиция е ценна поради обстоятелството, че модела храм напълно отговаря на външния вид на църквата с галерията. Сюжетът е бил придружен с надпис на гръцки език. Южната стена на галерията (външното преддверие)е разделена на няколко пояси; пръвият (най-долният) е декоративен (подобен на тоя в църквата). Над него следва втори висок пояс, разделен на правоъгълници. В последните са били изобразени единични прави в цял ръст светии (отшелници — пустиножители): св. Антоний, св. Атанасий, св. Нил, св. Иван, св. Симеон, св. Кирил Антиохийски и др. Всички светии са облечени в монашески облекла, дълги, бради и остри погледи. Над тоя висок пояс следват няколко един надъ друг по-ниски, но еднакво високи пояси, които чрез вертикални цветни ивици (линии), са разделени на правилни четвъртити полета (правоъгълници). В последните бил изобразен илюстрован стенописен календар. Във всеки правоъгълник е била илюстрована една сцена, заета от живота на светеца, чиято памет се чествувала през съответния ден. В повече случай е била представена мъченическата смърт на светеца. Календарът е заемал всички страни на галерията. През време на земетресението пострада по-голямата част от последния. От илюстрования календар са запазени и изкуствено заздравени само 20 правоъгълника. От оцелелите календарни дни можем да възпроизведем разположението на месеците през цялата година. Първият месец на годината септември е заемал най-горния пояс на западната стена и продължавал на южната. Месец октомври е продължавал реда до край, след което започвал втория пояс и т. н. Месеците били отделени един от друг с по-широка вертикална ивица (линия). В последната били написани месеца и името му. В горната част на правоъгълника е било отбелязано с букви числото на месеца, а непосредствено до него краткото съдържание на сцената. Имената на светиите са написани над главите им. От целия календар сега са запазени следните месеци и дни отъ тях: септември — 21, 22, 23 и 24, ноември — 17 18, 19, 20, 21 и 22 (част), декемрви — 23, 24, 25, 26 и 27 (част), януари 31 (само половината) и февруари 1, 2, 3, 4 и 5, тук календарът прекъсва, но на изток по същия ред личат още два полузапазени правоъгълника, вероятно продължение от месец февруари. Освен описаните по-горе стенописи в храма "Св. св. Апостоли Петър и Павел", повече от тях са запазени в църквата, а по-малко са по копия в Народния археологически музей. В последния се намират и следните стенописи — оригинали: Видение на апостол Павел по пътя за Дамаск (част от сюжета). Св. Димитриан, св. Роман певец и св. Филип, образи в цял ръст, намиращи се под аркада. Св. Сава, св. Иларион Велики и Теодосий, фигури в цял ръст (запазени до коленете), Св. Мардарий и неизвестен светец, поставени под аркада (запазени само до гърдите).
При художественото проучване на стенописите в храма "Св. св. Апостоли Петър и Павел“ се виждат значителни стилови различия. Последното обстоятелство доказва, че църквата е стенописвана на няколко пъти, през време на различни живописни школи. Към първите стенописи с ценни художествени качества могат да се смятат големите композиции, които се намираха в горните части на църквата. Последните представляваха сцени из живота и страданията на Исуса Христа. Стенописите се отличават по добрата си техника, строгост и ясност при изпълнението, по богатата украса на облеклата, по наситеност и разнообразие на боите. Изобщо те са изработени в широк декоративен стил, рязко отличаващи се от другите стенописи в църквата. Въпросните стенописи по теми, иконография, стил и палеографическия характер на надписите при композициите, могат да се отнесат към втората половина на XIV век. Повече от останалите стенописи в старинния храм по стилови палеографически особности и иконографски мотиви принадлежат на XV—XVII век. Те с право могат да служат за пример на иконописен стил. Имената на светиите, надписите при сцените, композициите и т. н. в църквата без галерията външния притвор) са на среднобългарски език. А тия в галерията са на гръцки език. На въпроса, кога е построена църквата "Св. св. Апостоли Петър и Павел“, по липса на писмени и други извори, трудно е да се отговори. Въз основа на архитектурни данни, елементи, особености, изобщо архитектурен анализ: тесен осмостенен барабан с купол, апсиди, големи алтарни ниши, кръстовидна форма, полуцилиндрични сводове, външна украса и т. н. от една страна, а от друга — сравнена с други подобни църковни постройки с по-определени и по-точни данни през срецновековието, с които има много общи архитектурни елементи и особености, може да се отговори, че храмът е строен през течение на XIV век. Църквата "Св. св Апостоли Петър и Павел“ е ценен паметник на българската старина, същевременно един от многото бисери в Старопрестолния град.
Т. Николов
Из Общински вестник "Велико Търново" от 1934г.
Грета Костова- Бабулкова  
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар