събота, 20 януари 2018 г.

През миналия век давали разрешително за бабуване


Един от големите народни празници е Бабинден. Той се посвещавал на „бабите“ - жените, които помагали в най-съкровения миг - раждането на човека. До 1968г. се празнува на 21 януари по Юлианския календар. От 1951г. 21 януари е обявен за Ден на родилната помощ. Обредността е подчинена главно на желанието да се засвидетелства почит и уважение към жените, които са бабували на родилките. Тези първи самоуки акушерки били много тачени и уважавани. По традиция в Търново на този ден били посещавани по домовете им, обсипвани с цветя и подаръци, сред смях и с почерпка само жените отбелязвали празника. След Освобождението в България започват първите опити да се постави въпросът за раждането и отглеждането на децата на научно-медицински основи. Давало се сметка, че създаването на едно здраво поколение е изключително важна и отговорна задача. В началото на миналия век в столицата се организирали първите акушерски курсове към създадения първи родилен дом в София, наречен „майчин дом“. Негова покровителка била княгиня Мария Луиза и затова носел нейното име. Управител на здравното заведение бил д-р М. Славчев, който е и главният организатор на курсове, които подготвяли първите професионални акушерки. Обучавали ги известните акушер-гинеколози - д-р Стоянов, д-р Додев, д-р Огнянова, д-р Добринов и др. Във фонда на Регионален исторически музей - В. Търново се съхранява снимка на третия акушерски курс при Майчин дом „Мария Луиза“ - София, проведен през далечната 1912г. в който се включили курсистки от цялата страна. Те били първите, които се заели със здравното ограмотяване на бъдещите майка.
В Търново след доста организационна работа, много ентусиазъм и съдействие от страна на Общината се създала предшественицата на днешната женска и детска консултация, наричана тогава Здравно-съвещателна станция. Нейната основна задача да поеме грижите за правилното отглеждане на здравите деца в града и околността. В нея и бедни, и богати получавали съвършено безплатни упътвания и съвети за правилно хранене, отглеждане и отношение към нуждите на кърмачето и малкото дете. Здравно-съвещателната станция била открита на 1 февруари 1931г. и била на издръжката на местния клон на БЧК, а още през 1930г. Общината дарила 37000лв. 3а нуждите на „това крайно необходимо за града ни начинание“. Станцията носела името на търновския дарител д-р Панайот Селвели, който предоставил прекрасната си къща на ул. „Иван Вазов“ за тази благородна цел. Този дом не бил избран случайно. Славел се с безупречната си хигиена. При градежа му по план и изпълнение на известния търновски строител и предприемач майстор Стоян Герганов, собственикът имал специални хигиенни изисквания. Например, за да не проникнат в сградата някакви зарази, постановил - всички чуканчета, които се слагат в тухлената зидария за заковаване в тях рамките на врати и прозорци, да бъдат „натапяни във врял парафин, за да се предотврати проникването на микробите“. Първият лекар, поел станцията, бил д-р Атанас Иванов от Държавната болница. По-късно бил заместен от д-р Дончева, а заедно с нея работела специално командированата от София сестра-посетителка - Г. Балабанова. В годината на откриването на тази така полезна Здравно-съвещателна станция Общинският съвет на своя сесия взел решение да изплати по 500лв. награда на акушерките Невена Георгиева, Роза Михайлова, Мария Кукумявкова, които „акуширали на бедни великотърновски жители и обслужвали родилките и новородените деца повече от седем дни“. Така Общината стимулирала дейността на професионалистите в родилната помощ и същевременно популяризирала значението и ролята на новосъздадената Здравно-съвещателна станция. Централният клон на Червения кръст, в знак на голямо задоволство от добре свършената във В. Търново задача, подарил 10 комплекта трусо (пелени) за кърмачетата, а Главната дирекция на народното здраве отпуснала 2000лв., с част от които били закупени няколко телени бебешки кошчета, тазомер, слушалки, детски везни и др.
Доста плахо и срамежливо започнали великотърновки да пристъпват към услугите на първите специалисти. „Отначало идеята за здравната станция, както почти навсякъде у нас, бе съвършено непопулярна, нейната роля като здравен институт бе напълно непозната и вярата в полезността от редовното посещение на едно „заведение“, където не се лекуват болни, не се предписват лекарства, а се дават само съвети и упътвания, мъчно си пробиваше път. Навикнали да се лекуват и търсят съвети само при сериозни заболявания, отначало мнозина мъчно разбираха предназначението“ - отбелязва Общински вестник „Велико Търново“ от 1935г. Кадрите, посветени на високо хуманната професия, били съвсем недостатъчни. Особено в селата осигуряването на правоспособни акушерки било много трудно в тези времена. По тази причина до 30-те и 40-те години на XX в. в някои села в околията било практикувано бабуването, но само срещу специално разрешително. Така предвиждал чл. 207 от Закона за народното здраве. Разрешителното се издавало от Главната дирекция на народното здраве на съответното лице. Във фонда на РИМ се съхранява един такъв документ под № 6186 от 3 август 1935г. Притежание е на Гина Цонева от с. Керека, Великотърновско, на която се разрешава упражняването на занятието бабуване, но „само до тогава докато в селото няма правоспособна акушерка“. Възникнала необходимост и от лекари специалисти за здравно-съвещателните станции. Отново Общински вестник ни известява за започналия на 7 май 1935г. втори двуседмичен курс на участъкови лекари при великотърновската здравно-съвещателна станция, ръководен от нейния управител д-р Ст. Гладичева. Курсът се уреждал от Дирекцията на народното здраве и в него били включени лекари от цялата Плевенска област, към която принадлежала административно Великотърновска околия. Целта била да се подготвят участъкови лекари като ръководители на новооткрилите се здравно-съвещателни станции при съответните участъкови санитарни служби. По това време великотърновската здравно-съвещателна станция била единствена в цялата Плевенска област.
Постепенно с годините доверието към лекарите и акушерките било напълно спечелено. Убедени в компетентните грижи, бременните и младите майки започнали редовно да посещават Здравно-съвещателната станция. През 1931г. станцията е посетена от 652 жени, а през 1934г. - от 1280. Броят на посещенията по домовете през 1931г. бил 1319, а през 1934г. - 1467. Благодарение на професионалните грижи на лекарите, акушерките и сестрите-посетителки проплаквали и растяли здрави и читави хиляди великотърновчета.
Из книгата "Споменъ за Търново" на Катя Митова-Ганева Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар