Панайот Ангелов (1858 - 1919г.) - военен деец и общественик

Първият български началник на Дунавската флотилия и Морска част е великотърновецът полк. Панайот Ангелов. Роден е в старата столица през 1858г. Първоначално учи във взаимното и класно училище в родния си град. Баща му Ангел Иванов, заможен търговец в Търново, оставя значително състояние на тримата си синове Панайот, Янко и Боян. Благодарение на получените 200 турски лири П. Ангелов продължава образованието си в Роберт колеж в Цариград и го завършва с отличие. След завръщането си в България през 1878г. постъпва войник, а на 9 ноември с.г. е изпратен да учи в новооткритото Военно училище в София. Завършва с първия випуск и на 10 май 1879г. е произведен в първи офицерски чин прапорщик. Началото на неговата военна кариера е назначението му в сапьорната рота в Русе. Панайот Ангелов бързо се издига във военната йерархия. През 1885г. е командирован в управлението на Галваническата част в Санкт Петербург, а оттам – в минната рота в Кронщат. В края на същата година се завръща в България и става командир на Портовата рота и същевременно е завеждащ минното дело в Дунавската флотилия и Морска част със седалище Русе.
От този момент П. Ангелов трайно свързва съдбата си и посвещава силите си на развитието и укрепването на българския флот. След детронирането на княз Александър I Батенберг на 9 август 1886г. руските морски офицери напускат Дунавската флотилия. Старши по чин остава домакинът ѝ пионерният капитан Панайот Ангелов. Още същия ден той е назначен за временно командващ, а впоследствие и за титулярен командир на Дунавската флотилия и Морска част. Поема управлението в много сложна вътрешна обстановка, но успява да овладее ситуацията и се заема пълноценно с новите си служебни задължения. Той въвежда здрав ред и дисциплина сред подчинените си. Уточнява различните служби във флотилията, урежда статута на състава – офицери, флотски чиновници (лоцмани и механици) и останалите служби. На 10 септември 1886г. изпраща предложение до Военното министерство да се отпусне униформа на флотските чиновници, те да се приравнят с офицерите и това искане е удовлетворено. Младият командир отделя голямо внимание за правилното и системно обучение и подготовка на техническите кадри и моряците. През 1892г. се създава Унтерофицерска школа при флотилията и Морската част с пет основни специалности: боцмани, кормчии, артилеристи, минни специалисти и машинисти. В края на 1886г. кап. Ангелов осъществява една своя мечта – открива зимното корабоплаване по р. Дунав в българския ѝ участък. Следващата 1887г. е успешна за младия български флот, а забележителният търновец е произведен в чин майор, назначен е за командир на яхтата “Александър I ” и с нея на 27 юли с.г. отплава заедно с регентите за Видин, за да посрещнат новоизбрания български княз Фердинанд Сакскобургготски. Панайот Ангелов има голямата заслуга за комплектуването на флота с млади български офицери, възпитаници на Военното училище в София. Негова е инициативата да се постави началото на обучението им в специалисти-моряци. За попълване на флота с български морски офицери, пак по негова инициатива, през 1892г. са изпратени като стипендианти на Военното министерство 12 младежи с гимназиално образование да следват в Триест, Италия. Самият той през 1892г. и 1893г. е командирован в Италия и Англия, за да проучи условията за обучение в морските им училища и впоследствие да бъдат изпратени български младежи. За вярната служба през 1892г. майор Ангелов е произведен в чин подполковник, а през 1895г. – в чин полковник. Заслуга на енергичния командващ е както създаването на Ремонтната работилница при флотилията, така и поддържането в добро състояние на корабите и бойната подготовка на моряците и бреговата охрана. Много важно негово начинание през 1889г. е изработването на “Военноморски устав, применим за Българската флотилия”, който заменя използвания дотогава руски морски устав. През 1897г. във всички кораби, катери и Ремонтната работилница са въведени машинните журнали. При командването на флотилията от полк. Ангелов е поставено началото и на националното корабостроене. Изработен е първият български парен катер “Амалия”. С него на 25 юли 1893г. варненци посрещат височайшите младоженци княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, които пристигат на почивка в Евксиноград. Първият българин, началник на Дунавската флотилия и Морска част след Освобождението полк. Ангелов, напуска тази длъжност на 21 февруари 1899г. и става командир на 2-ри пех. Искърски полк. Повече от 12 години (1886-1899г.) той отдава на формирането и изграждането на Българския военноморски флот. За отличната си служба е награден с ордените “Св. Александър” IV степен, “Св. Александър” III степен, Златен кръст и др. Напуска армията по здравословни причини на 21 февруари 1900г. и тогава е зачислен в запаса. В периода 1903-1904г., благодарение на авторитета си сред русенци като началник на Дунавската флотилия и Морска част и като член и председател на Русенския военно-полеви съд, е избран за кмет на гр. Русе. Член е на Русенския военен съд. Кмет е на града от 1904г. до 1908г. Умира във Виена на 7 март 1919г. Тленните му останки са пренесени от Виена и погребани с почести в Русе на 8 юни 1926г.
Панайот Ангелов реално завещава цялото си имущество, възлизащо на около 1 млн. лв. за благотворителни и просветни нужди. Той е един от крупните дарители на родното Търново. С негови средства са образувани не само фондацията към Търновската община, но и шест благотворителни фонда към Военното училище, Българския гимнастически съюз "Юнак", към училища, църкви и дружества. Според него войската е "най-добрата школа за народа и най-здрава опора за отечеството", затова отделя 10% от средствата за образуване на фонд, от чиито лихви да се раздават награди на отличили се в най-добра стрелба офицери от пехотата, а във флота - на най-добрите плувци. Дарява и за БАН, като волята му е от лихвите на дарението да се присъжда награда на най-добрата книга по "отечестволюбие". Предоставя средства и на църквата "Св. Троица" в Русе за награждаване на духовници за най-смислените проповеди. Дарява средства и за Фонда за сираци от войната. Съгласно завещанието на дарителя от 1912 г. е учредена фондация на негово име. Желанието му е с 1/3 от капитала на фондацията в града и околностите му да се построи приют за възрастни хора без близки, а лихвите от останалите средства да служат за издръжка на приюта. Прочетете още- СТАРОПИТАЛИЩЕ „АНИКА И АНГЕЛ АНГЕЛОВИ“
Дейността на Панайот Ангелов е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951г."
Чуйте неговото завещание..


 През 1927г. Великотърновският общински съвет в знак на благодарност и уважение към паметта на своя дарител взема решение улицата, успоредна на главната “Мария Луиза” (днес улицата зад сградата на Община Велико Търново), да се именува “Панайот Ангелов”.
 
 
Източници: Катя МИТОВА-ГАНЕВА, Регионален исторически музей- http://www.dnesbg.com 
Енциклопедия Дарителство- „ПАНАЙОТ АНГЕЛОВ“ – ФОНДОВЕ
 

Няма коментари:

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Общо показвания