Старо Търново- местоположение

Ето как е описано живописното местоположение на Търново в Пътеводителя от 1907г.
Със своите завои в Търновската котловина Янтра прорязва и заобикаля няколко бърда и чуки, които мие от няколко страни, като им дава форма на полуострови, от които три обръщат вниманието на туриста. Върху единия от тях, именно върху средния, който е най-големият, е построен градът Търново с повечето от своите махали, къщите на които са сложени амфитеатрално като че натрупани една върху друга. Този полуостров се почва на запад от тъй наричания „Картал-баир“ (турско име, което значи на български „Орлов-връх“. Нарича се тъй поради многото въдещи се някога тук орли, хранени от турците) и се простира към изток, като има по права линия дължина около 2 километра, а ширина от 50—300 метра. Най-високата избучена част на полуострова е западната, която с тясна ивица от скали (292м57 над морското равнище) се свързва с „Картал-баир“. Тази скалиста ивица се казва „Поличката“. Наклоните към реката тука достигат до 45° и повече. Към север стръмнината на места се спуща почти под прав ъгъл до самата Янтра, а към юг и изток тя терасовидно се понижава, като образува на юг поляната, наречена „Марно-поле“ (190м над а на изток се свършва с един ред от скали, които образуват скалиста стена във вид на мост, широка 3—5 метра и дълга до 100 —150 метра. Началото на тази мостовидна стена се казва по турски „Кая-баш“, което значи „Глава на скалите“. По тази стена минава пътя за „Хисара“ (Царювец), който съставлява източния край на полуострова. Хисарът има форма на легнал (сложен) чук, дръжката на който съставляват мостовидно наредените скали, а самият чук се простира по посока от север към юг, издува се в средата си, като образува една коническа чука (252 м. над морското равнище), наричана по турски „Чан-тепе (Звънарски връх), поради високата звънарница, която тука се е издигала при превземането на града от турците. На юг краят на „Хисара“ отведнъж като прерязан се снишава в една ниска, равна, оваловидна поляна (150м. над м./р.), наречена „Френк-хисар“. Вторият полуостров лежи на юг от първия, като се простира, в противоположност на последния, от югоизток към северозапад тъй, че водата на Янтра го мие от север, запад и югозапад. Северният му склон е обрасъл с гъста гора от разни видове дървета — това е „Светата гора“ (265м- над м/р при паметника, 286м- при табията), през която минава прокараното през 1892 год. шосе за Шумен. На югозападния му склон се простира шосето за гарата Търново (158м -14 над м/р), а самата гара се пада тъкмо срещу северния край на „Устието“ (описаното по-горе дефиле), в местността „Белянка“ (наречена тъй, защото в турско време тука търновчанките са белили платната си), на десния бряг на Янтра. Североизточният склон на полуострова е застроен с къщи, които съставляват една махала от града, наричана сега „Турска“, защото само в нея след освобождението са останали да живеят няколко турски семейства, размесени с български. Третият полуостров е на север от първия; той има форма на една трапезовидна височина (210м- над м/р), срязана отгоре с плоскост малко наклонена към югозапад, а околовръст оградена с венец от скали, отвесно издигнати на 60 —70 метра откъм водата на Янтра и откъм безводната страна. Този полуостров е прочутата „Трапезица“, която е заградена откъм запад, юг и югоизток с водата на Янтра, а откъм север — с малката долинка, по която сега е прокарано шосето за гара „Трапезица“ и за монастиря Св. Троица." По източния и южния склонове на Трапезица, между скалите и брега на реката, са построени къщи, които съставляват едната половина от махалата, която до освобождението се казваше „Долна-махала“, а след освобождението се преименува на „Асенова“. Другата половина къщи от Асеновата махала са разположени на срещуположния, на левия бряг на р. Янтра, под скалите на северозападния склон на Хисара.
Трите описани полуострова са били съединени помежду си в турско време с два дървени моста, сложени върху високи каменни устои. Тези мостове и сега ги има. Единият, който съединява средния полуостров с южния при полите на източния кран на „Светата гора“ се казва „Турският мост". Той е дълъг 60м. и висок 8м.. Построен е бил от Али Феруз-бея (често се споменува Али Феруз-беюв мост), онзи същият турчин, който е съградил и джамията на Хисара (1435 год.). Другият мост, който е дълъг 100м. и висок 7м., съединява северния полуостров със средния, именно двете половини на Асеновата махала, се казва "Владишки", защото е бил построен с пари от Търновските вдадици, но кога — не се знае. Владиката търновски е имал грижата да го поддържа в добро състояние. Освен това, на няколко места по течението на реката през града, там, гдето реката е плитководна или гдето има воденици, трите тия полуострови се съединяват и със стъпала от камъни или с язове, по които лесно се минава от единия бряг на другия. След освобождението се построиха още три моста, железни, които направиха съобщението между описаните полуострови още по-лесно: единият, дълъг 100м. и високъ 30м, е сводов (само с една дъга) — той съединява „Марно-поле“ със „Светата гора“, а другите два са на каменни устои — на тях е сложено платното на ж.п. линия Русе—Търново, за която цел са и построени...
Източници: Пътеводител на В. Търново от 1907г. и книгата "Велико Търново през вековете" Тодорка Драганова, Йордан Димитров- съставители
Грета Костова- Бабулкова 
 

Няма коментари:

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Общо показвания