събота, 9 декември 2017 г.

Старо Търново- местоположение и махали


Ето как е описано живописното местоположение на Търново в Пътеводителя от 1907г.
 "Със своите завои в Търновската котловина Янтра прорязва и заобикаля няколко бърда и чуки, които мие от няколко страни, като им дава форма на полуострови, от които три обръщат вниманието на туриста. Върху единия от тях, именно върху средния, който е най-големият, е построен градът Търново с повечето от своите махали, къщите на които са сложени амфитеатрално като че натрупани една върху друга. Този полуостров се почва на запад от тъй наричания „Картал-баир“ (турско име, което значи на български „Орлов-връх“. Нарича се тъй поради многото въдещи се някога тук орли, хранени от турците) и се простира към изток, като има по права линия дължина около 2 километра, а ширина от 50—300 метра. Най-високата избучена част на полуострова е западната, която с тясна ивица от скали (292м57 над морското равнище) се свързва с „Картал-баир“. Тази скалиста ивица се казва „Поличката“. Наклоните към реката тука достигат до 45° и повече. Към север стръмнината на места се спуща почти под прав ъгъл до самата Янтра, а към юг и изток тя терасовидно се понижава, като образува на юг поляната, наречена „Марно-поле“ (190м над а на изток се свършва с един ред от скали, които образуват скалиста стена във вид на мост, широка 3—5 метра и дълга до 100 —150 метра. Началото на тази мостовидна стена се казва по турски „Кая-баш“, което значи „Глава на скалите“. По тази стена минава пътя за „Хисара“ (Царювец), който съставлява източния край на полуострова. Хисарът има форма на легнал (сложен) чук, дръжката на който съставляват мостовидно наредените скали, а самият чук се простира по посока от север към юг, издува се в средата си, като образува една коническа чука (252 м. над морското равнище), наричана по турски „Чан-тепе (Звънарски връх), поради високата звънарница, която тука се е издигала при превземането на града от турците. На юг краят на „Хисара“ отведнъж като прерязан се снишава в една ниска, равна, оваловидна поляна (150м. над м./р.), наречена „Френк-хисар“. Вторият полуостров лежи на юг от първия, като се простира, в противоположност на последния, от югоизток към северозапад тъй, че водата на Янтра го мие от север, запад и югозапад. Северният му склон е обрасъл с гъста гора от разни видове дървета — това е „Светата гора“ (265м- над м/р при паметника, 286м- при табията), през която минава прокараното през 1892 год. шосе за Шумен. На югозападния му склон се простира шосето за гарата Търново (158м -14 над м/р), а самата гара се пада тъкмо срещу северния край на „Устието“ (описаното по-горе дефиле), в местността „Белянка“ (наречена тъй, защото в турско време тука търновчанките са белили платната си), на десния бряг на Янтра. Североизточният склон на полуострова е застроен с къщи, които съставляват една махала от града, наричана сега „Турска“, защото само в нея след освобождението са останали да живеят няколко турски семейства, размесени с български. Третият полуостров е на север от първия; той има форма на една трапезовидна височина (210м- над м/р), срязана отгоре с плоскост малко наклонена към югозапад, а околовръст оградена с венец от скали, отвесно издигнати на 60 —70 метра откъм водата на Янтра и откъм безводната страна. Този полуостров е прочутата „Трапезица“, която е заградена откъм запад, юг и югоизток с водата на Янтра, а откъм север — с малката долинка, по която сега е прокарано шосето за гара „Трапезица“ и за монастиря Св. Троица."
Основни единици на града били махалите. Създадени в различно време, при различни условия, с различен етнически състав, те се различавали по своето местоположение, оформление и облик. Населението се разпределяло по махали, които се числели към енориите на църквите. Българите живеели в 10 махали, разположени на запад от Конака. Две от тези махали били вън от чертите на града — Маринополската махала или село, в която бил лагерът на турската войска, и Долна Махала. От документи на Търновската община и на вписаните продавателни завещания и разводни в Новия и Стар кодекс на Търновската митрополия и от някои турски документи узнаваме имената на  следните махали: Патрик махала — при църквата „Константин и Елена", поп Васил махалеси — при църквата „Свети Спас", Анатик махала, поп Йоргоса и Болярската махала при църквата „Света Богородица", Новата и Дервентската махала при църквата „Свети Никола". Турското население пък живеело в 12 махали. В първите години на робството то заселило хълма Царевец, където имало над 180 къщи. По-късно бил заселен и склонът под „Света гора", Турски къщи имало около конака, около църквата „Свети Константин" и в Долна махала. През 70-те години на XIX в. в Търново е имало 1526 християнски дома.
За нуждите на занаятчиите и търговците, за нарасналия брой на населението в града се разгърнало ново строителство, което изменило турския му облик. Наред с конаците, минаретата и джамиите, които били 21 на брой, извисили ръст и новите български къщи, ханове и църкви. Възрожденската архитектура в Търново била в унисон не само с неповторимата природна даденост, но и с изискванията на епохата. Част от нея била дело на големия майстор-строител уста Кольо Фичето.
Създадената през Възраждането архитектура в Търново била жизнерадостна и дръзка като самата епоха. За съжаление честите пожари са унищожавали цели квартали. Така само за един период от 50 години са станали шест големи пожара, които са ни лишили завинаги от много архитектурни паметници. Все пак и това, което е останало до днес — няколко култови и граждански сгради, е неопровержимо свидетелство за висотата на творческия гений на българския строител от тази епоха.
Използвани са материали от книгата" Велико Търново през вековете" Тодорка Драганова, Йордан Димитров- съставители
Грета Костова- Бабулкова 
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар