сряда, 15 ноември 2017 г.

Майстор Колю Фичето


Колю Фичето не се е снимал никога през живота си и никой художник не го е изографисвал. Казват, че било от скромност, а може и да не му е останало време. Затова всичките днешни портрети на майстора са правени по описание на негови родственици и от единствената запазена снимка на смъртното му ложе при погребението му във В. Търново на 15.11.1881 година. Снимка- Константин Фичев
Ето какво пише за него в Пътеводителя на В. Търново от 1907г.: " Колю Иванов Фичето, именуем от турците Фичеоглу ефенди е един от най-видните български „доморасли инженери“. Роден е през 1806г. в гр. Дряново от бедни родители /в неговият род обаче по предание се знае, че годината на раждане е 1800г./ Майка му, която останала на двегодишната му възраст вдовица, дала го на занаят с майсторите дюлгери в Добруджа още на десетата година. Заедно с майсторите си, малкият дюлгерин Колю споходил много градове из тогавашната турска държава и из Влашката земя. След 7,8-годишно чиракуване Колю е бил признат за калфа. На 22-рата си година той се задомява, но след една година остава в Дряново булката и детето си и заминава за Цариград по работа. От там се завръща пак в Дряново, но след това, като вижда, че в този градец място за работа по неговите планове няма, преселва се със семейството си в мютесарифския град Търново. Още като живееше в Дряново, зиме, когато строенето спира, Колю дюлгеринът е работил абаджилък. В Търново обаче абаджилъкът през зимата бил заместен с дограмаджилък: Колю приготвял врати и прозорци за летните строежи. В работата си той е бил много точен, акуратен и изработените предмети го издавали за един вещ майстор-дюлгерин. В 1836. г., когато била освещавана църквата Св. Никола в града, владиката Иларион останал учуден от хубавата сграда и поискал да види майстора на църквата (който бил някой-си Оста Велю). Всички дюлгери в присъствието на Оста Веля изблъскали на лице Коля Фичето и него представили на владиката зa майстор, понеже под негово ръководство и упътване е била започната и съградена църквата. Владиката му поблагодарил, наградил го, признал го за майстор и от тогава насетне и турската власт почнала да му поверява градежите на големи постройки. До това време Колю Фичето бил безграмотен и, чак като станал майстор, се научил да чете и пише от временните си съдружници — Оста Веля и Станю Марангозина. През пролетта на 1848 год. Колю Фичето за последен път отива дюлгерин по гурбетлък във Влашко. Завръща се от там и повече на гурбетлък не ходи : остава да работи в Търново. Изпъкването на българския черковен въпрос накара много градове и села да почнат да строят църкви и при тях училища. За Коля Фичето се яви работа голяма: от всякъде го канеха да „скрои“ план на църквата и да наглежда работенето ѝ. От друга страна и турското правителство с прокарването на шосета из държавата имаше нужда от познанията на майстор Коля по направата на мостове. Колю Фичето тича и работи навсякъде. От него са построени: в града църквите Св. Никола, Рождество Пр. Богородици (съборната църква), Св. Спас, Св. Константин и Елена, Св. Атанас/днес св. св. Кирил и Методий/ и Св. Марина; в Лясковец —Св Димитър; в Горна- Оряховица — Св. Никола; в Свищов — Св. Кирил и Методий, и др. Всички тия църкви си имат своите особености в архитектурно отношение и някои от тях може да служат като образци на нашите млади инженери. Освен това, той е строил в града няколко джамии с техните минарета, и Градския дом, както и покрития мост над р. Осъм в гр. Ловеч, и др.; но от всички постройки мостът над р. Янтра при гр. Бяла, на шосето Русе-Търново, е най- грандиозната постройка на този доморасъл-инженер. Този мост е каменен, с полукръгли сводове, дълъг е 276 метра с широчина 9.5м.; състои от 14 отвори, от които тези в леглото на реката (най-големите) имат пробег по 12.5м. Мостът е строен в 1865—1868г. и учудва с направата си всички чужди пътешественици по Балканския п-в. За него и неговия строител, когото Каниц видял в с. Присово (край Търново), пише: „ ... И тоя скромен човек в потури и абичка, не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския п-в, изключая Цариград“. Този мост и църквата Св. Кирил и Методий в Свищов с тъй да се каже chefs d’oeuvre на Колю Фичевите постройки. Колю Фичето умря в града Търново, в края на ноемврий 1881г., 75-годишен, като остави многоброен род от синове и внуци."
ДОБЪР ПРИМЕР ЗА ПРИЕМСТВЕНОСТ ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО КЪМ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА АРХИТЕКТУРА СА ШЕДЬОВРИТЕ НА КОЛЮ ФИЧЕТО. По отношение на неговите сгради архитект Колева казва: "И при жилищната, и при храмовата архитектура той използва характерните за средновековието материали – тухла и камък. С тях гради, но ги ползва и за художествено оформление и орнаментика. Въвежда декоративния корнизен елемент „вълчи зъб” – тухла, която се слага при реденето с ръб под 45 градуса и е ефект за декорацията на сградите. Майсторът използва и много интересна техника на градеж – облицовка от печени тухли на паянтовата конструкция на къщите, съчетаваща фигурална декорация и изпъкнала бяла фуга. Тухлите му са били с ефекта на топлоизолационен материал, но и художествено-декоративен елемент. Украсявал е печената тухла с бяла изпъкнала фуга, което е великолепно съчетание. В момента според проучванията около 60 къщи в старата част са облицовани по този начин. Къщата с маймунката, построена от Колю Фичето през 1848г., е емблематична в това отношение.
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар