вторник, 28 ноември 2017 г.

Къщата с маймунката


Generated image
Тази уникална възрожденска къща във Велико Търново е построена през 1849г. от Кольо Фичето за нуждите на търговеца Никола Коюв. Отначало тя е наречена „вещепродавница” - т.е. дрогерия, или бакалия на търговеца Никола Коюв. Чак по-късно става собственост на Стоянчо хаджи Пенчович Ахтар, първият събирач на старини и притежател на първата в България частна сбирка от ценни средновековни ръкописи и монети. На специална плоча над вратата е изписано: „Сия каменнозиданая вещепродавница созидеся убо помощию Божиею, трудолюбным же настоянем и иждивенем г. г. Николая Коюва, сущяго владетеля сея продавницы. В лето господне 1849 септ. 23.“ Този надпис може да прочете и днес всеки посетител на В. Търново, който би разгледал обявената за паметник на културата къща, без да подозира, че тук, във „вещепродавницата“, където е работил С. П. Ахтаря, са се срещали и разисквали по народното дело местни патриоти и родолюбци, прославили целокупното българско отечество. Магазинната ѝ част е използвана като аптека. Вероятно новият собственик е поръчал на майстор К. Фичето преустройство на сградата около 1855-1857г. Построена е върху изключително тесен терен, с лице около 6м и дълбочина 15м. На това място Кольо Фичето построява триетажна сграда, чиито помещения, магазини, складове и жилище задоволяват нуждите на търговеца. Както останалите търновски къщи и тя е разположена на две улици. Помещенията откъм долната улица са на по-високо ниво, оттам се влиза в двата жилищни етажа. Връзката с другия етаж се осъществява посредством вътрешно стълбище. Приземният етаж е оформен с два големи отвора, сегментно засводени (сега запълнени). Над тях, над гладко измазана част в средата е поставена върху профилирана колонка седяща фигурка на седнало човече с плешива глава и ръце, положени върху коленете му. Тъй като прилича на маймунка, търновци я наричат "къщата с маймунката". Според Теофил Теофилов фигурката на човечето-маймунка не е дело на К. Фичето, а е заварена от етапа, когато сградата е служила за вещепродавница на търговеца Никола Коюв. Той допуска, че подобни фигурки са били сигнатурни елементи - т.е. указвали са съдържанието на търговската част, а не са служели за декорация. Известна е например подобна фигурка от музея в Севлиево, украсявала "мааза"/магазин, изба, механа или склад/ на местен търговец. Над тази част започва първият етаж, който е издаден напред с около 26см. Преходът е оформен със слабо профилиран корниз. В средата етажът е издаден напред със заоблен и трапецовиден еркер. Вторият етаж излиза напред като първия, но е с много по-богата вдлъбната крива и малки правоъгълни профили и отстъпи. На стената има по пет прозореца, три от които са на еркера. Оригинално е разположен вътрешният вестибюл, намиращ се на средния етаж. Светлината до него идва от прозореца на тавана на горния вестибюл. Външното оформление е с тухлена облицовка с изпъкнали фигури. Този начин за украсяване на външните фасади (чрез тухлен пълнеж) се среща рядко у нас. Приема се, че това е донесено от Кольо Фичето. Такава украса на фасадите се среща и в други къщи в Търново, Горна Оряховица, Преображенския и Плаковския манастир, където е работил Кольо Фичето. Къщата с маймунката е реставрирана по проект на арх. Т. Теофилов. Днес къщата е превърната в музей. На мястото на някогашните дюкяни, сега има антикварен магазин. В нея се помещава Съюзът на българските учени. Къщата с маймунката е особено скъпа за търновци, нещо повече, тя неизменно се сочи като едно от най-изящните творения на нашата архитектура.  
Вижте още:  Възрожденецът Стефан Пенев Ахтар, ревностен издирвач на исторически паметници и популяризатор на родната история(1806-1860г.)
АЛБУМ

Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар