събота, 25 ноември 2017 г.

Френкхисар, непознатият квартал

Снимка: Грета Костова-Бабулкова
В Пътеводителя на В. Търново от 1907г. пише: " На Френк-хисар са живели латинци и дубровчани, които са били главните търговци на града. Тяхното живеене тук е накарало турците да наименуват местността „Френк-хисар“. На запад от Трапезица, между нея и реката, се намирала еврейската махала. Сегашният турски мост е липсвал. Не е съществувала и сегашната турска махала, на мястото на която е било гора, правеща продължение от „Светата гора“. Монастирите около града и многото църкви в града са давали право да бъде Търново наричано „Богоспасаем Цариград“. Пресвета Богородица пази средновековната българска столица Търновград и бди над владетелската династия Асеневци. Култът към Божията майка не е тайна за историците, а изворите за миналото на родината разказват за три манастира, които българските царе вдигат в нейна прослава. Различни жития подсказват, че те се намират хем извън столичния град, хем пък в непосредствена близост до него. Векове наред местоположението им остава тайна и за него науката може само да гадае. От писмените извори е известно, че в района на Търновград са построени три манастира в култ към Божията майка. Те нямат нищо общо със съвременния метох в архитектурния резерват Арбанаси. Духовните центрове носят наименованията „Успение на Света Богородица“, „Света Богородица Темнишка“ и „Света Богородица Одигитрия“. Духовният комплекс зад Царевец е открит първо от иманяри. Археолозите започват да работят по следите, оставени от търсачите на ценности. В района зад Балдуиновата кула те попадат на стенописи и фигурни блокчета, които отнасят към периода на XIII - XIV век и на практика съответстват на историите в житията. Те са захвърлени сред бурените и храстите в малка разкопана местност от няколко квадрата. Останките на духовения център намират великотърновските археолози проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев. Двамата попадат на основите на главната църква към комплекс, който смятат за манастирски. При това не кой да е, а един от Богородичните. Два факта карат учените да вярват, че скритият под земята духовен център не е обикновена църква, с която териториите около Царевец са пълни.
Базиликата е била 18 метра широка, а на дължина е достигала поне 30 метра. Надписът с думата "цар" далеч не е единственото доказателство. Под земята зад историческия хълм Хитко Вачев и колегата му изравят 700 тесера - парченца от смалт, които са съставни части от патронната икона на храма, която е мозаечна и изобразява Света Богородица. Част от тях са златни. „Поставянето на златен варак (б.р. - метален лист) около нимбовете (ореолите) на светците сочи, че тук наистина е имало царски манастир“, категоричен е проф. Вачев. Второто доказателство, че находката зад Царевец е царски манастир, представляват няколкото знатни погребения. В центъра на останките е разположена зидана гробница с формата на кораб. Така са били изграждани само митрополитските и патриаршеските гробници, подчертава проф. Вачев. Специфичният некропол и златните парченца смалт около патронната икона карат археолога да вярва, че под Балдуиновата кула почива в мир някой от средновековните български патриарси. Едно от най -изумителните открития, на обекта в местността „Френкхисар“, ненамирано до момента в България в този вид, е гроб в който е погребано духовно лице и то от висок ранг. За това сочи тухла с надпис, която се намира под главата на възрастния мъж, чиито тленни останки са открити в гроба. На нея са изписани I и IV стих от Евангелието на Йоан. Проф. Вачев обясни, че подобна има в Православния свят, където под главата на починалите се поставят подобни тухли само ако те са свързани с висшите представители на църквата. Предполага се, че погребаният е архимандрит или митрополит. Това е единственият подобен гроб, открит в страната. Църквата има забележителна планова схема, която има аналог в България и в столицата Константинопол, според проф, Хитко Вачев. Бaзиликaтa e дaтиpaнa към кpaя нa V вeк и e cъщecтвyвaлa дo нaчaлoтo нa VII вeк, кoгaтo e билa paзpyшeнa.  
Параклис, посветен на Света Богородица и Света Петка, е изградил с екипа си Хитко Вачев. В параклиса са вложени само лични средства, дадени от професора и неговите колеги. „Мястото определено е много свято. А параклисът засилва това внушение. Осветени са иконите в него и всеки, който иска да запали свещ, може да направи това”, коментира още проф. Хитко Вачев. 

АЛБУМ

Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар