сряда, 22 ноември 2017 г.

Хълм Света гора


 Особено място в историята на средновековната българска столица заема хълмът Света гора. Издига се на юг от Царевец. През ХII-ХIV в. е културен и духовен център на целия европейски югоизток. Наречен е така по подобие на Атонската Света гора. След възстановяването на Българската патриаршия по време на Иван Асен II тук се построяват няколко манастира, най-големият от които е "Св. Богородица Одигитрия" (Пътеводителка). Манастирът е съборен след падането ни под турско робство и не е възстановяван. Следи от него са намерени през 1937г. при прокарване на път и след 1960 г., когато са открити две монашески скулптурни глави. Тук известно време е живял Теодосий Търновски, основоположник на прочутата Търновска книжовна и живописна школа. Дейността на търновската книжовна школа отбелязва втория "златен век" на българската култура, надхвърля пределите на България и оказва влияние върху развитието на книжовността в Русия, Румъния и Сърбия. Вероятно тук са написани Четвероевангелието на Иван Александър, Манасиевата хроника, Александрията, Троянската притча и др. Видни представители на Търновската книжовна школа са св. Киприан, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Пръвослав и др. Епиграфски паметници от ХII-ХIV в. показват, че и обикновеното население е било грамотно. От писмените извори е известно, че в района на Търновград са построени три манастира в култ към Божията майка. Духовните центрове носят наименованията „Успение на Света Богородица“, „Света Богородица Темнишка“ и „Света Богородица Одигитрия“. Съществуването им е описано в житието на Теодосий Търновски, написано от гръцкия патриарх Калист. Историческият извор разказва как Теодосий напуска Атон и стига до Търново. Във втория след Константинопол град той намира много прочут манастир, посветен на „всеславната Дева и Богородица“. Подобни данни се съдържат и в житието на Ромил Видински, където конкретиката е по-голяма - там се говори за „Света Богородица Одигитрия“. От текста се разбира, че духовният център е близо до брега на р. Янтра, а срещу него се извисяват хълмове. В житието се разказва как Ромил Видински помага на монасите, като им осигурява прехрана и лови риба от брега на Янтра. За „Света Богородица Одигитрия“ споменава и Григорий Цамблак. Той разказва как духовното средище се извисява в Търновската Света гора. В последните години на старобългарското царство тази Света гора е била според възторжения разказ на съвременника Григорий Цамблак, роденият в Търново архиепископ на Киев „от всички страни видима тревна площ, напоявана богато от стичащите се там води и освежаваща още отдалеч очите с прелестта на водите, насадена с дървета, пълна с най-разнообразни цветя и плодове, над която се издига гъста просторна гора“ - всяка година средище на голям празник в чест на тамошната църква на „Пречистата Дева“, Христова майка и Богородица.  От течащите води на хълма Света гора, които описал Григорий Цамблак, днес не са останали никакви извори. През първите десетилетия на XX век само един поток (т. нар. Тъмен поток) се спускал и вливал в Янтра до гара Велико Търново. До манастира „Св. Богородица Одигитрия“ имало кладенче, наричано Безкаменното кладенче. Пътят, който вървял успоредно с Тъмния поток, наричали „винарския път“, защото от него през реката се излизало направо в лозята на м. Мармарлия. При този път се намирало Трескавото кладенче. От него вземали вода, за да се лекуват болните от треска. Тодор Янков пише в спомените си от 1939г." В турско време беше тя недостъпна за българите, тъй като турците и техните харемлици се веселяха в нейните сенки. Често пъти, дене или ноще, биваше огласявана от страстни маанета, съпровождани от даарета и тарабуки. Днес тя е едно от най-хубавите места за разходки и една необходимост за пречистването на въздуха в града." Жалко, че след Освобождението не се е предприело нищо за възвръщане духовният облик на Света гора. Хълмът се е оформил като място за разходки и развлечения и днес там е разположен наскоро открития обновен парк "Света гора". Но в този аспект името на този хълм губи своето духовно предназначение. Интересно е, че хълмът Света гора е много по-слабо проучен, спрямо съседните му Царевец и Трапезица. Има планове за проучване и възстановяване на някои от постройките на хълма, както и за започване на археологически разкопки там, но засега все още нищо не е предприето. Разкриването на останките от средновековния манастир, в който се е развивала дейността си Търновската книжовна школа е от огромно значение не само за Велико Търново, но и за България. 
Източници: Книгите „ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНЪТ“ на Ф. Каниц, "Спомени на Т. Янков от 1939год." http://www.razkazvachite.com http://svetimesta.com

РАЗГЛЕДАЙТЕ АЛБУМА
 
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар