Из „Пътувания по България"- К. Иречек

Generated imageТърново в Европа е истински уникум по своето местоположение. Всички пътешественици били изненадани не само от живописността, но и от оригиналността на цялата покрайнина: трапезоподобни скалисти тераси, отделени като острови една от друга, сиви отвесни спускове без живот и растителност и между този лабиринт природни акрополи чудно се извива сре­бърният пояс на Янтра. Ситуацията е приблизително такава. В планинската варо­вита местност, която се простира от главния с архаичен терен Балкански пояс на север, дълбоко е заровено кривулестото корито на Янтра. Недалече от мястото, гдето се свършват вър­ховете и гдето реката излиза в отворената крайдунавска рав­нина, издълбана е в планинската местност котловина, която има около един час в диаметър. Този планински амфитеатър отвсякъде е заобиколен със стръмни скали, които се издигат повече от 120 метра над повърхността на Янтра; на повечето склонове са като с меч перпендикулярно пресечени, а пък на върха плоски във формата на трапеза като някои изкуствени окопи. Проходи от тази ограда навън има много малко. Глав­ните пътища водят през двата пролома на Янтра край реката, единият на юг към Габрово през тъй нареченото Хустето, старото Устие, чийто вход лежи 10 минути далече от града, другият на север към крайдунавската равнина през Дербенд (тур. теснина, проход). В самата котловина Янтра се извива по извънмерно кривулесто корито. Със своите извивки образува великолепен по­луостров, от запад към изток по права линия около 1800 метра дълъг. Този полуостров изкача от един връх на западния край на котловината, наречен Картал — баир (тур. Орли връх) и като има отначало 250 метра ширина, на гърба си носи гъ­сто сбития днешен; град Търново. По-нататък той става все по- тесен и по-тесен, докато от двете страни тъй се приближава към реката, че би могъл с камък да прехвърлиш през тесния, като че изкуствено направен скалист гребен, на места едвам 100 метра от водата до водата широк. След това изново се разширочава и издига, докато най-после свършва с пространна скалиста плоскост, която е заобиколена от стръмни урви и обхваната от реката във формата на чук, като оставя на югоизток продълговат нисък ръкав. Това плато е Царевец (според местния говор Царювиц), турски Хисар (крепост), център на старото Търново. Ала не е всичко това. Насреща на северозапад от Царевец лежи зад реката еднакво широка кръгла скала, отгоре плоска, а околовръст стръмна, която от три страни е заградена от лъкатушното течение на Янтра, откъм главната крепост, сегашния град и зачатъците на Дербенда; на четвъртата страна отцепя от краищата на цялата котловина дълбок сух дол. Там е била друга крепост Трапезица, според местното наречие Трепевиц. Останалите махали на града се простират край реката, затворени между тези върхове, особено от северните и южните поли на Царевец. Към всичко това напомням, че на юг от сегашния град се издига зад реката един връх, цял обрасъл с гoра; прозорците на къщите, обърнати към тази страна, гледат в най-близко съседство през водата към короните на дърветата. От средните векове до ден днешен този лесист връх се нарича Света гора. На юг от сегашния град на левия бряг на Янтра се простира малката равнинка Марно поле (според черквата Св. Марина), обградена с пространни лозя, с разкошен поглед на Търново. Всичките скали, на които се намирало или сега се намира Търново, се издигат доста високо над равнището на Янтра, крепостите дори до 80 метра, ала при това те напълно се владеят от краищата на целия амфитеатър. В цяла Европа няма нищо подобно. Градовете, разположени на речни завои, като Берн или Верона, лежат ниско и нямат толкова скалисти акрополи и чудни завои и кривини. Според мнението на моя много пропътувал приятел само един африкански град много приличал на Търново: Константин (римската Гирта) в Алжирско, който лежи върху мощната снага със стръмни склонове, заобиколена от реката Румел, що тече в дълбок дол. Ала това сравнение е в сила само при пръв поглед отдалеч, тъй като Търново не лежи на една скала, ами на цял ред трапезовидни скали, преплетени от Янтра. В нашето столетие Търново от мнозина е описвано. Молтке начертава първия негов план, Григорович тук търсил старобългарски паметници, Даскалов събра тукашните надписи, Барт допълни плана на Молтке, Лежан изобрази града, а по-после обширно описа и илюстрова старото седалище на българските царе, Кавиц обърнал особено внимание на неговите паметници — сгради. Последната война и тукашните народни събирания още повече направиха града познат по света. Сам тук видях малко, на което да не са обърнали внимание други. При всичкото свое красиво местоположение Търново прави тъжно впечатление на любителя на старини, както това е казвал още Григорович, а после и Каниц. Стари паметници над повърхността на земята се забелязват малко. При всичко що сега може да се направи що-годе за тяхното откриване, към такава деятелност едва ли е турнато скромно начало; в освободена България имат в наше време по-други грижи, отколкото разкопаването на основите на старите сгради и надгробните камъни на прадедите. Нека сега поразгледаме някои подробности. Ще почнем от сегашния град. От всякъде е заграден: на запад се издига Картал — баир, а между него и Янтра се промъкват шосета тук към Шипка, там към Дунава; на север и на юг се спущат стръмни склонове към Янтра, на изток пък между две пропасти води тесен истм нагоре към Царевец. Само по главната улица, която върви по гребена на целия полуостров, може да се премине с кола, ала който е впрегнал четири коня един до други, трябва да отпрегне двата и да ги привърже отзад на колата. Високи къщи се спущат от тази главна артерия надолу в тераси дори над края на пропастта. Комшулуците, съседни вратца по източен обичай, водят често от двора на една къща на стрехата или на горния кат на по-долната сграда. Страничните улици имат само стълби със стъпала, както това се вижда в скалистите далматински градове, в Дубровник, Корчула или Будва. На края се отваря шеметен поглед в долината на Янтра; спускът, от който се подава още едно тясно стъпало, е висок 50— 60 метра. Пространство много няма, цената на местата е сравнително висока. И затова къщите са гъсто сбити и издигнати по на няколко ката; повечето са построени от дърво и вътре имат малки дворове, често е миниатюрни висящи градини. Къщите са намазани с различни боя, жълта, бяла, червена, което само увеличава пъстротата на пейзажната картина. При това местоположение тука няма блата; подир всеки дъжд потоците, които се образуват от изливането на небесните води, смъкват всичката нечистотия долу в Янтра и грубият каменен калдъръм бързо изсъхва. В крайните къщя постоянно се чува шумът на реката, при все че лятно време е много малка. През нея са поставени на няколко места правилни редове големи плоски камъни за преминаване или прескачане от един бряг на други. Това сегашно Търново, от незапомнени времена изключително българско, е наверно ново; поне в него не се забелязват развалини на по-стари сгради. Черкви има няколко, ала всички от нашия век. Една улица се нарича Болярска махала, но според разказите на жителите то не е старо название; болярин се наричал в турско време всеки по-заможен човек. На един малък площад се намира големият конак, съграден от турското правителство не много преди войната, който служи и на сегашните български учреждения. Зад него се издига саат-кула; нейната камбана е черковна камбана от Влашко, с румански надпис, в който се споменувал, казват, войвода Бранкован. Ядката на средновековното Търново бил Царевец. Входът от сегашния град в него е съвършено особен. Той е природен, на най-тясното место едва 4 метра широк, скалист виядукт около 160 метра дълъг и 20 метра висок. От двете страни на този шеметен пътевод без пречки от страни се вижда в дълбочината Янтра; на десно тя дохожда от теснината между сегашния град и лесовете на Света гора, обикаля след това крепостното плато околовръст и бяга изново към нас от лева страна. Този проход на турски се нарича Каябаши (зачатък от скала). На едно място, наречено Пресечен камък, виядуктът се пресича от тесен пролом, над който се издига къс, грубо направен мост с каменен свод. Този пролом е може би изкуствен; подобен пролом се вижда и на Провадийската крепост, която изобщо много прилича на Царевец. Долу през пролома се вижда образът на срещната покрайнина като в каменна рамка, от едната страна един къс от лесовете на Света гора, от другата изрез от профила на Трапезица. Край пътя върви към крепостта и водопровод. В самото градище се влиза през врата, която сега няма свод, но отгоре е затворена с огромни тъмносиви греди от някои вековни дъбове, върху които лежи цялата тежина на по-горното каменно градиво. Тя напомня на правековните „циклолски“ сгради в Гръцко, само е тази разлика, че там вратите са покрити е каменен захлупак, а не дървен. Тази чудна архитектура не е стара, а е от времето на турските поправки. Крепостта има 400 метра в диаметър и два километра в обем. Посред нейната плоскост се издига малко по-високо стъпало, наречено от турците Чанъ-тепе (Камбанов връх), защото уж в него била закопана някоя камбана. Жителите наистина твърдят, че този връх тънти, че при все че е обиколен от пластовете старо градиво, не е насипана могила, а природен трапезовиден къс от тукашния скалист терен. Дори до войната Хисарът бил населен от турци, които напоследък тук имали, казват, около 100 къщи, наредени на западната страна. Сега те са се изселили; къщичките им се съборили и градището стои пусто и празно. От палатите на старите български царе тук не е останало нищо, нито някоя стена с прозорци, през които в летните вечери месецът да наднича в покрайнината, както по нашите крепости в Средна Европа. Единствената четириъгълна Хисар-джамия с елегантно кубе и тънко та високо минаре се белее между развалините и скалите; нейната вътрешност не съм виждал, тъй като служи за военен склад на барут и динамит. Цялото останало пространство е покрито от натрупани куповe стари и нови развалини и от основите и стените на дребни къщици между стръмни, криви и тесни улици. Тук-там стърчат овошки; около вадите, които текат от запустелите турени фонтани, из поределата трева пасат коне и овце. Отделни места са имали наверно свои старинни български названия, но сега всичко е изчезнало из паметта на хората. Около цялата крепост съвсем ясно се вижда шестоъгълникът на стените с пет врати, както го описва турският географ Хаджи Калфа. От неговото време те не са били нарочно съборени, но под влиянието на природните елементи полека-лека се разпадали и смъкнали: в дълбочината. На места някои късове са добре запазени, па и основите на целия край още стоят. Стената била тясна, грубо направена от недялани камъни, слабо помежду си споени, и вървяла по всички кривулици на местността, като имала по много четвъртоъгълни издатки. Впрочем стръмните спускове на крепостната стена на места били по-добра отбрана от всякаква изкуствена ограда. Само през горе описаната главна врата може сега да се влезе с кон в градището; останалите врата, от които само една е донякъде запазена, водят само към стръмни пътеки. Двете кули, с които крепостта, според Хаджи Калфа, била споена с Янтра, сега са изчезнали. На един издатък от южната страна стърчи в стената четвъртоъгълен каменен склад за барут от турско време, сега празен; може би защото е съграден върху развалините на някоя стара кула. Още в 17 столетие Царевец изглеждал съвсем инак. Как е изглеждало Търново на септември 1640г., подробно описва францисканецът Петър Богдан Бакшев от Чипровци, по-късно Софийски католически епископ. Стените били съборени, а кулите почти всички изпадали. Местоположението е, каже, нещо, което не може да се опише: три острова или собствено полуострова между завоите на реката, наречена Етър, а върху тях три крепости. „Двете са действително вече развалени, ала средната и най-голямата още стои, но и тя е полусрутена и заселена само при първата врата, а остатъкът е цял напуснат. Към нея води път низ жива скала, която от двете си страни има пропасти, широк за две кола. В съседство на първата врата тази скала се разцепва и образува дълбока пропаст, над която има подвижен мост. А над входа на първата врата има голяма кула, както и над втората и третата врата, ала всички са почти съборени. Вътре се вижда една джамия, съградена от турците, и стените на царски палат, и крепост, която била много здрава, но наполовина е съборена. А на най-високото место, гдето бил главният храм, стои половината от много висока камбанария, и наоколо се вижда живопис, но сега не може да се разпознае. В стените се намират мрамори и големи камъни, върху които са издълбани на разни места римски царе и латински букви, обаче тези, които са ги туряли в тези стени, поставяли ги наопаки: мислиш, че не са разбирали латинското писмо или пък не са се грижили за старините. Сега както казах, вътре живеят малко турци, а еднакъв брой турци с другите народности живеят вън от крепостите и по бреговете на реката, разпръснати по върховете и долините. Трапезица срещу града и Царевец е също такава кръгла скала, ала с една равна плоскост, без издигнатости, почти със същата големина — има около 300 метра в диаметър (броих на север към юг 6 минути или 360 крачки). Околовръст се простирала също тъй стена от ведялани камъни, споени с гъст бял хоросан, снабдена с малки кръгли кули, чиито основи още добре се познават от страната към Царевец. Единственият пристъп нагоре води от север по скалиста пътека със следи от стъпала. От тази сбрана крепостната скала е отцепена от края на амфитеатъра от един дол с два резервоара, чието дъно лежи около 30 метра над повърхността на близкия мост над Янтра. Равнището на Трапезица е донякъде наклонено към юг. Източният край срещу Царевец лежи (според джебния ми анероид) 75 метра над моста и е по-висок от града или отсрещната главна крепост. Южният край на крепостната плоскост е 25 метра по-нисък и лежи на същата височина над реката, както основите на градските къщи на срещната страна. Цялата повърхност вече от много столетия стои пуста; нито Богдан, нито Хаджи Калфа не споменуват нещо за нейния изглед. Между камънаците, тревата и храсталака прозират основите на малки четвероъгълни къщички, почти като единични стаи, на източната страна повече отколкото на западната. Многобройните дупки свидетелствуват за тайната деятелност на малджиите (лица, които търсят имане), които дохождат тук нощя. На източната страна (към Царевец) при самата крепостна стена през руската окупация са открити, благодарение на професора Дринова, който тогава уреждаше просвещението в княжеството, основите на две малки черквички. За олтарни камъни им служили антични жертвеници с гръцки надписи.. В старобългарско време се споменува в „В СЛАВНЕМ ГРАДА ТРАПЕЗИЦИ“ черквата „Св. Иван Рилски“, в която някога лежало тялото на този светец, и черквата „Св. Апостоли“, в която почивали останките на св. Гавраил Лесновски; според местните предания всички черкви в крепостта били седем. Старата махала под крепостта при реката се делила на две части, от които едната била в дефилето между Царевец и Трапезица, другата на южните поли на Царевец. Подир превземането ѝ от турците, онази първа част, съвсем малка по пространство, заедно черквите, била оставена на християните, а по-хубавата и по-широка южна махала била заселена заедно с крепостта от турците. В двете тези подкрепостни махали се намират и единствените мостове през Янтра, в християнската долна махала дървеният Владишки мост, върху каменни стълбове, 125 крачки дълъг, на пътя за Арбанаси и Лясковец, в някогашната турска махала пък Гази Фериз бейовият мост, на шосето за Шумен, издигнат, казват, от същия турски велможа, който съградил джамията в Хисара. 
Снимка: Грета Костова-Бабулкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Няма коментари:

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Публикуваните тук материали са плод на чиста съвест и дълги часове труд. Ако ви харесва това, което правя и можете да си го позволите, помогнете на Старо Търново да съществува
Описание Сума
Дарение 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

ПОДКРЕПИ И ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ Generated image

Последвайте блога

Формуляр за връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Общо показвания