петък, 17 ноември 2017 г.

Арбанаси

Ето какво пише за с. Арбанаси в "Пътеводител на гр. В. Търново и околността му" от 1907г.
Селото Арбанаси, по гръцки Алванитохори, което е на 4 километра на североизток от Търново, има 211 къщи с 763 жители. То се намира насред пътя за Горна Оряховица. Къщите на това село са стари и с широки дворове, заградени с високи зидове, като крепости. Селото е образувано от преселници-албанци, които са говорили гръцки език. Последните са дошли тука към края на 15-ти и началото на 16-ти век. По-рано, преди да се образува селището, мястото на Арбанаси е било гъста гора, от което новите преселници са секли дърва на мястото и са си строили къщите. Арбанасчени са били богати търговци, които имали къщи по направа и големина по-големи и по-хубави от много стари търновски къщи на знатни хора. Селото е почнало да запустява след опустошението му от кърджалиите (1798г.), при което много от богаташите му са забегали във Влашко, гдето са станали влиятелни влашки боери, каквито са Бранкованите, Кантакузеновците, Братияно, Жиорджи Филипеско и др. В Арбанаси са живели лятно време гръцките Владици, които са имали свои къщи. Тука няколко време е живял и известният ваш епископ Софроний Врачански. Въздухът на Арбанаси е чист и лете прохладен; затуй и в днешно време някои търновски, свищовски и др. фамилии обичат там да прекарват горещините. Около селото има изобилна и хубава вода (Лакото).. Гледката от това село към Търново и Балкана е чаровна. За забелязване в Арбанаси са 5-те църкви : Рождество Христово (Христос), Св. Атанас, Св. Георги, Св. Димитри, Св. Архангел, и двата монастира: Св. Богородица и Св. Никола. Църквите са забележителни със своите фрески, които са от ново произхождение и не са хубави. В църквата Св. Дииитър, в която сега само ежедневно се извършва служба, тези фрески са покрити с бяла вар. Най-старата църква е „Христос“, в която се намират красиво изработени църковни принадлежности (кандила, кандилници, кръстове, полилеи и др.). Жителите на селото вярват, че всяка година на Великата събота по краищата на престола в тази църква се появява целителна аязма, която изтича и пада върху пода на големи капки.
Монастирът Св. Богородица е малко изоставен монастир. Днес той има само един свещеник. Управлява се от епитропи из селото. Доходите му се употребяват за издръжка на местното училище. В този монастир има една голяма икона „Св. Богородица", на която се приписва целителна сила. За тази икона монастирът много се посещава от селското население. Монастирът е изграден с голяма ограда и има вети и неудобни стаи. Той е бил ограбен от кърджалиите, след което западнал, но по-късно (в 1836. г.) е бил подновен. 

Монастирът Св. Никола (Арбанашкият женски монастир) е построен над скалите, които са обърнати към Търново. Гледката от тия скали е чудесна: вижда се котловината, в която е сложен града и издигнатите в нея местности— Хисара и Трапезица. По-нататък се виждат седлообразните търновски ридове, а още по-далеч, като зъбери, се синеят на небосклона върховете от Средния балкан. Монастирът е ограден с високи зидове, има широк двор, всред който се издига една църква, отстрани на която се наредени чисти, хубаво уредени стаи. Дворът е окичен с чемширови туфери и тук-там с овощни дървета. Монастирската църква по-рано е била махленска църква, но след опустошението на Арбанаси от кърджалиите, последната е била изоставена и едвам в 1833г. е била възобновена и превърната в монастир. Монастирът сега има около 20 монахнии, които живеят в общежитие. Издържат се от прихода, добиван чрез продажба на ръчни произведения (ръкавици, чорапи и др. и от приноса на богомолците. За Арбанаси се отива през шосето Търново — Горна Оряховица и чрез хубавата долина, наречена Ксилифор, която е под „Къз-Хисар“. От Арбанаси до Горна Оряховица по шосето има 4 километра, пеш и се отива незабелязано. От този град пък до гара Горна Оряховица е 27км.; Отива се пеш и с фаетон cрещу такса 1 ½ лева. "
А ето какво пише Феликс Каниц в своята книга "„ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНЪТ“ 
" Следващият си археологически излет в Търново посветих на Арнаут Кьой (на български Арбанаси), разположено на север-североизток от града и смятано за много старо селище. В 1871г. то броеше 122 български и 38 турски къщи, т.е. около 1400 души. Поради великолепните градини, старовремската църква, както и съседния женски манастир, Арбанаси е станал любимо място за излет на търновци, много от които са свързани и чрез роднинство с тамошните жители, смятани за патриции. Добре прокаран нов път възлиза по левия бряг на Янтра постепенно към селото, отдалечено на три четвърти час, разположено върху висока тераса. Тя е беззащитно изложена на слънчевия пек, но романтиката на все повече стесняващата се клисура, украсена тук-таме с изворови чешми, и оазиси от зеленина, прорязана навсякъде от хоризонтални червеникавооцветени варовикови ивици, възнагради богато усилията ми по трудния път. През лозя и плодни култури стигнахме, оставяйки пустия турски квартал встрани, до ниската, отвън съвсем невидима църква. Гробовете във всякаква форма, с или без украса от цветя и единични великолепни дървета я закриват почти от погледа. Рядко съм виждал по-мистична постройка. Това е един вид надземна катакомба, от чието мрачно главно помещение се влиза в 6 още по-ниски параклиса без прозорци, осветени само от скромни лампички. Вероятно те са пристроени постепенно към главния кораб от живущите в Арбанаси богати македонско-влашки семейства. Цялата сграда като постройка и като оформление е почти безинтересна за историята на изкуствата, понеже малко фрески надвишават обичайните шаблонни картини в ориенталските селски църкви. Интересно ми се стори само едно металическо блюдо, украсено с чужд шрифт от инак незначителната малка съкровищница. Тъй като копирането на надписа би ме задържало много дълго, селският поп ми обеща да донесе блюдото на следващата сутрин в Търново; но не видях нито него, нито съда. Може би някой любител на древността ще разреши по-късно тази тайна при посещение на Арбанаси. Като ктиторка на християнската постройка и основателка на първоначалната гръцка колония попът и жителите споменаха византийска княгиня, омъжена (около 965г.) за цар Шишман. Но ако се съди по посредствената строителна техника на църквата, тя трябва да произхожда от втората половина на XIV век. За това говори и друго предание, според което селището е било основано едва преди 400 години от гръко-власи от Епир, развили много оживена търговия на добитък в крайдунавските земи. През 1793г. се е намирал тук манастир, в който е прекарал кратко време подложеният на много изпитания патриот Стойко, отличил се по-късно като владика Софроний Врачански с мъченичеството си за националното дело и издал в 1806 г. в изгнание в Букурещ първата печатана книга на новобългарски език. Днес не се вижда вече нищо от тази обител.
Хубавите къщи на влашките търговци в Арбанаси, за чиято слава бях чул и преди, се издигат далеч над общата мярка за частни къщи, обичайна за страната, и напомнят с много подробности на замъците в Горна Италия. Някогашната къща на Бранкован, обитавана от едноименното знаменито болярско семейство и подарена от женски потомък със завещание на общината, е едноетажна, внушителна постройка с големи сводове и голям брой помещения. В тях последният изгонен търновски гръцки владика се опитал да забрави непокорното паство и мъката си. Други сгради, подобни на дворци, украсени с изящна дърворезба, тавани, камини с щукатура и т.н. принадлежаха на патрициите Трандафил Кантакузен, Братиано и Гиордаки Филипеску. Връзките на тези имена с едноименните влиятелни болярски семейства в Румъния ще трябва още да се изяснят. Техните имоти в Арбанаси са преминали постепенно в български ръце: хубавите къщи на Георгие хаджи Илия и Атанас Рузович са забележителни като пример на солиден ориенталски лукс; с удоволствие си спомням освежителната кратка почивка по най-любезната покана на тези господа.
По много по-кратък, по стръмно слизащ път за катерене се върнахме вечерта в Царевград. За миг се отбихме в малкия женски манастир Св. Никола на склона близо до Арбанаси, чиито достопочтени матрони, като добри познати на Шишков, любезно ни гостиха. Но от младите жителки на тази затворена обител, известни главно с художествени ръкоделия, не можахме нищо да видим. Само мелодично високо пеене на свежи младежки гърла се носеше към нас от църквицата, свикала калугерките за вечерна молитва. Под ръководството на 90-годишен управител, 3 жени са се посветили тук по правилата на общежитието на труд и лишения. Градинката на манастира, посещавана от много търновци, съхранява толерантно един камък с езическа фигурна украса. Във вечерния мрак познах римския му произход, но не можах да различа подробностите."
Грета Костова-Бабулкова 
Старо Търново
АЛБУМ

Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар