събота, 11 ноември 2017 г.

Момина крепост- Девинград

В  "Пътеводител на В.Търново и околността му" от 1907г. пише: "Кога първоначално е възникнал градът Търново, не се знае; обаче големите каменни блокове, които се виждат и днес в остатъците от зидовете при входа в „Хисара“ („Царювец“) и на срещуположния нему източен рид, наричан Къз-хисар /Момина крепост/, свидетелствуват, че тука е съществувал град още през време владичеството на римляните върху полуострова (II. в. след Р. Хр ). Какво е представлявало от себе си Търново през онова време, в съществуващите старовремски паметници не се споменува нищо. Може само да се предполага, че през него време градът е бил най-малко едно селище с първостепенни бойници (кули), откъдето са били пазени пътищата, водеща от Балкана за полето към главния римски град Никополис ад Иструм, развалините на който и днес се виждат близо до сегашното село Никюп."
Любомир Владикин пише в книгата си "Между Царевец и Трапезица": "Търновските хълмове са привлекли вниманието още на най-старите жители на земята ни — траките. По тях мъдрите прадеди са строили оброчища, крепости и жилища. Намерените по Къзхисар (Момина крепост) монети от Филипа Македонски и син му Александър Великий са неопровержими доказателства за това. До неотдавна, селяни са изравяли по тези места мраморни плочки с изображения на тракийски конници, които считали за икони с ликът на св. Георги. И днес още личат следите на водопроводи, резервоари и крепостни зидове, които не са научно изследвани, но предполага се да са от римско време, особено като се съди по латинските и гръцки надписи върху някои плочи, жертвеници, постаменти и др.
Макар, че римски следи се забелязват само по Къзхисар, точно може да се допусне, че римските стратези са се задоволили да поставят един каструм само върху Къзхисар, а другите хълмове са оставили съвсем незаети. Сигурно върху Царевец и Трапезица е имало оброчища или военни постройки от траки и римляни. И ако не намираме днес никакви следи, ако не можем нищо да изкопаем, то е защото тези два хълма са били силно застроени през второто българско царство и не е останало нито педя земя неразровена и непретърсена. Каквото е намерено — монети, плочки, градиво — всичко е било взето и употребено наново. От предалечното минало на търновските хълмове до нас е дошъл един много ценен паметник, който красноречиво говори каква висока култура е цъфтяла по тези места и какви величествени светилища са се издигали върху сегашните пущинаци. Този високо художествен паметник е бил намерен до вътрешната крепостна порта на Къзхисар, от която, разбира се, личат само жалки следи. То е една мраморна плочка от римско време, 23 см. висока, 16 см. широка и 2х/2 см. дебела, със следното изображение, описано от археолога К. Шкорпил, който го видял лично:
„В средата стои прав Дионис. Дясната му ръка, в която държи грозд, е издигната над увенчаната му глава, а лявата ръка се увива около шията на гол сатир, който стои прав от лявата му страна. Двамата държат в лявата си ръка по един съд. Сатирът настъпва с левия си крак едно куче, което лежи по гърба си. На ляво, до Диониса стои едно облечено момиче, което с двете си вдигнати нагоре ръце, държи на главата си цилиндрически съд с конусовиден капак. Празното пространство над главите на момичето и сатира е изпълнено с гроздове от сърцеобразна форма“. Под релефа се намира надпис, който, преведен на български гласи: „Илиос Декстер постави този Дионис като оброк“.

Момина крепост (Девинград, Къз-хисар) се намира на по-малко от километър източно по права линия от крепостта Царевец в град Велико Търново от другата страна на река Янтра. По информация на Т. Овчаров (Старините във Великотърновска община, 2006г.), природната защитеност на хълма привлича вниманието на ранновизантийските стратези и те го превръщат в яка стратегическа крепост, предназначена да защитава отклонение от пътя Никополис ад Иструм- Кабиле към ранновизантийският град на хълма Царевец. В нея се е влизало през две крепостни порти. Източната порта, здраво укрепена с кули, била построена на много тясна тераса, надвесена над речната долина. Оградената крепостна стена обхващала части от стръмните склонове на хълма на север и юг. В югоизточния ъгъл, на най-ниското място, се намирала втората порта, през която се осъществявала връзката с пътя, който вървял по брега на реката. По северния стръмен склон в заграденото пространство било изградено водоснабдително съоръжение с резервоар и водопровод, който докарвал изворна вода от местността Ксилифор. По своя архитектурен стил, строителна техника и строителни материали тя е строена едновременно с крепостта на хълма Царевец и представлявала част от единна крепостна система. Въз основа на един надпис намерен при разкопките на патриаршеският комплекс е установено, че средновековното име на града е било Девинград. В годините на османското робство се използвало названието „Къз-хисар”, а след Освобождението е бил въведен в употреба превода на последното – „Момина крепост”. През столичния период на Велико Търново на този склон разположен срещу хълма Царевец се развил неукрепен градски квартал. Той бил обитаван от онова население, което се занимавало със занаяти, които замърсявали околния терен като грънчари, железари и др., а също и със земеделие и скотовъдство, за което се прави извод въз основа на намерените земеделски сечива, ями за съхранение на зърнени храни, много кости от едър и дребен рогат добитък и др. Предполага се, че в района на този неукрепен квартал през 1393г. са били разположени значителни части от войската на Баязид, тъй като при разкопките там е намерено много оръжие, предимно стрели. След превземането на Велико Търново от турците кварталът престанал да съществува. 
Източници: "Пътеводител на В.Търново от 1907г.", книгата"Между Царевец и Трапезица"- Любомир Владикин, http://historicalcities.narod.ru
 
РАЗГЛЕДАЙТЕ АЛБУМА
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар