Средновековният Темнишки девически манастир и мощите на св. Филотея

  Патриарх Евтимий Търновски пише в житието на св. Филотея: "И веднага взеха тялото и го пренесоха в славния град Търново, и го положиха в църквата на Пречистата Богородица Мария, наричана Темнишка, гдето дори до днес лежи и върши дивни чудеса безброй на всички, които пристъпват към нея с вяра и любов."

В околностите на Търново има старо селище Темниско (сега част от с. Първомайци) със средновековни руини до него. Средновековното селище според някои се наричало Темниград. Съществува мнение, че манастирът „Св. Богородица Темнишка” е бил до това селище, но само евентуални разкопки биха изяснили този въпрос. Единствената приемлива хипотеза за епитета „Темнишка” би била, че той идва от чудотворна икона на Св. Богородица, която се намирала в близкия манастир край с. Темниско. Но не само тази икона, а и св. Филотея, чийто мощи са пренесени от цар Калоян в старата столица също се наричала Темнишка.. Това ни води до предположението, че мощите са обитавали точно този Темнишки манастир. Според легендата също през 12 век по тези места, в днешното село Първомайци, образувано от обединението на две села — Темниско и Сергювец се е намирала конюшнята на Асеневци от Старопрестолния Търновград. В конюшнята освен, че местните са отглеждали конете на царя, са съхранявали и технически поддържали богатата, пищно украсена царска колесница. За тази каляска легендата разказва, че е скрита някъде по тези именно места, но никой не знае точното място. А легендата е препредавана само от уста на уста, няма никакъв ръкопис или пък карта. Тук беше намерено и острието на стрела от онова време. В околностите на село Темниско по посока на гр. Горна Оряховица се е намирал манастирът "Света Богородица Темнишка" - името на село Темниско идва от тъмно и ниско, дори в преданието се казва, че е имало тъмница и може би затова се е казвало Темниско... Та там в посока Г. Оряховица, в полите на билото на Стара Планина в местността "БЪРДОТО" е имало манастир "Света Богородица Темнишка", който бил опожарен от турците през османското нашествие, но от който манастир местните са спасили и запазили иконите и черковни книги и до днес. Тези стари икони по разказа на една възрастна попадия са именно в местната църква "Свето Възнесение Господне", намираща се в с. Първомайци. Може да се предположи, че старата икона на св. Богородица, запазена и до днес в тази църква е именно чудотворната Темнишка икона..

Според Росица БОНЕВА /Народна библиотека "Кирил и Методий" - София/ за наименованието на селото има две предположения:

а) На юг от сегашното селище, в хълмистата местност "Св. Петка", там където е минавал стар римски път, е имало чисто славянско селище наречено Теменград (Тъмен град). Неизвестно кога, навярно след турското нашествие, за да се запазят от золумствата на отоманците или привличани от полето, теменградското население се заселило северно от р. Янтра в местността "Селището" - сегашният северен нов квартал на селото. Тук са живели близо 200 години, като постепенно са се заселили на сегашното си местоположение близо до р. Янтра преди около три века. Тези хора се наричали теменисци и оттам - Темниско.

б) Други мислят, че когато Теменградци се преселили в равнината, останалите горе казвали за долните: "Там е низко", който израз езиковото благозвучие изменя в Темниско. В южната хълмиста част на землището на селото на около 1 км от селото има една височина, остра и скалиста, наречена "Средно бърдо". Тук са развалините на "Рахова крепост". Старите хора я наричат "Калето", а някои - Цар Константиново кале. Зидовете ѝ наподобяват тия на "Царевец" във Велико Търново. Вероятно крепостта е строена през II българско царство за предохрана и наблюдателница на престолния град. В крепостта е вземана вода от местността "Св. Петка", сега чешма, посредством глинени кюнци - водата е идела от по-висок хълм. Преданието гласи, че при обсадата на "Калето" от турците, последните искали да прекъснат водата и за да намерят тръбите си послужили с един катър. Катърът разхождали около водоснабдителните съоръжения и той с крак ритнал три пъти там, където в земята били тръбите. В източните склонове на "Средно бърдо" живущите сега старци са запомнили зидовете на старинната черква "Света Богородица Темнишка". И сега си личат темелите на този, според историята, девически манастир. Навярно манастирът е строен през царуването на Асеневци - началото на XIII век и е имал важна просветителна роля по времето на св. Теодосий Търновски и патриарх Евтимий Търновски и се е включвал в техните просветни школи. Не ще да е била друга, освен тази черква "Света Богородица Темнишка", за която се говори в житието на патриарх Евтимий за преподобна мати Филотея. В него се казва, че монахините от тази черква молели Калояна да пренесе мощите на мати Филотея от Памфилия (Гърция) в Търново. В началото на съчинението си той пише: "Нека ни помогне да довършим добре докрай измоленото от вас за нея това слово... В края — на тази добра майка подражавайте и вие, монахини млади, средновъзрастни и стари, които живеете в манастира, пренесете и вие чистото и неосквернено девство."

Някои дори мислят, че тук е прекарала заточението си и починалата Теодора, в монашество Теофана- първата жена на Иван Александър. Той я оставя, за да се ожени за еврейката Сара, покръстена като Теодора ІІ и това е една от големите му грешки, която води до тежки последствия за България.  През 1395 г., мощите на преподобна Филотея, заедно с мощите на вечнопомнимата и всесветата преподобна Петка и тия на триблажената Теофана били пренесени от Търново във Видин от княз Константин и митрополит Иоасаф. Може само да се предположи, че мощите на св. Филотея след разрушаването на манастира от турците са били пренесени за малко в храм "Успение Богородично" в града. Чудотворната икона в този храм, запазена и до днес в него не е средновековна и не е чудотворната икона "Св. Богородица Темнишка". За съжаление малко са сведенията за тази църква "Успение Богородично" и може би понеже е имало памет за манастира "Св. Богородица Темнишка", разрушен от турците тя започва да се споменава така. Д-р Васил х. Стоянов Берон дава следните кратки вести за църквата "Успение Пресветая Богородица": "Тая церква е тоже много вета и се намира на левия бряг на река Янтра към cевероисток от церквата Св. 40 Мъчеников; ние споменахме и по-горе мимоходом, че тая церква може да е принадлежала на монастиря св. Лавре /Св. 40 мъченици/, но за жалост ниe не намерихме в нея никакви писмени останки, понеже вътрешната ѝ повърхност на зиданите стени е покрита с бяла варяна мазанка и не съществуват никакви изображения на светци. Кубето ѝ е тоже развалено и таванът ѝ е нов и от дъски."

Из книгата на ИВАНКА ГЕРГОВА "ЧУДЕСАТА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА В КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ", Из историята на родния край ТЕМНИСКО И СЕРГЮВЕЦ (ПЪРВОМАЙЦИ)- Росица БОНЕВА, Народна библиотека "Кирил и Методий" - София.
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

  Грета Костова- Бабулкова 

 

Видео на Кина Павлова, направено на чудотворната икона "Св. Богородица Темнишка" в църквата "Св. Възнесение Господне"- с. Първомайци

 

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.