вторник, 4 юли 2017 г.

Търново е третият град, построен от Иллирик


 Ето какво е написал Йеросхимонах Спиридон Габровски в лето 1792 в своята "История во кратце о болгарском народе славенском": "Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи. Първо излезе иззад Черно море в годината от сътворението на света 4522 /986 преди Христa/ и се засели от двете страни на Дунав, и се наричаха тогава мисини, поради което и тая земя се нарече Мисиния по името на праотеца Мосох; на север от Дунава тая земя се нарече Малка Мисиния, а на юг от Дунав се нарече Голяма Мисиния. Първият, който се постави за крал бе по име Иллирик, и този Иллирик първи се би с тракийския крал Ираклий и го победи и го прогони зад морето. Беше Иллирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море дето се влива Дунав, към запад от двете страни на Дунава, даже до река Слава или Сава, дето сега е Белград. И построи три града над Истър, сиреч Дунав: първия Радостол - Силистра; втория град Преслав, тоя град беше недалеко от Шумен и беше разрушен от гръцкия цар Цимехв лято господне 992, сега едва се разпознават градските стени. В следващото слово ще разкажа подробно; третият град бе Тернов, гърците го наричат Мисипопол, а четвъртия град построи над река Сава и го нарече на своето име - Иллирик. И защото беше голям юнак и славен, нарече народа и земята на името си Иллирик - иллирици."
В предговора си, представящ “История во кратце...” на Спиридон Габровски доц. Яруллина анализира пространно и задълбочено този изключително съдържателен и ценен исторически и литературен паметник, създаден през 1792г. Тя обръща внимание на многобройните исторически извори, ползвани от отец Спиридон, спира се на повлияването му от всеотдайния и вдъхновен негов съвременник отец Паисий Хилендарски. Авторката обръща внимание и на това, че отец Спиридон Габровски е убеден в трако-илирийския произход на българите. Впрочем според него този кръг балкански народи е покръстен от първовърховните апостоли Петър и Павел. В монографичния си предговор тя припомня, че такава е и теорията на Ганчо Ценов за произхода на нашия народ.
Разказът „За славянските учители” е добавен към т. нар „Чирпанска (Герова) преправка” на Паисиевата история, чието преписване е направено от трима писари със средствата на чирпанския учител монаха Харитон. Ръкописът се съхранява в ГБ, Москва под №  Ф.87 №50. Напоследните листи има 7 бележки. Преписът е направен през 1831г., като има бележка и за събитие от 1850г. През лятото на 1864г. ръкописът вече е бил притежание на руския консул в Пловдив Найден Геров. Тогава В. Ламански направил извадки от ръкописа и през август 1869г. в статията си  „Болгарская словестность ХVІІІ века” в „Журнал министерства народного   просвещения”, т.145, СПб.  1869 стр. 112-114 е публикувал и текста на разказа „За славянските учители” (стр.120-121). Съдържанието на текста на места почти дословно възпроизвежда едноименния разказ на Паисий Хилендарски, но на места се отклонява: добавено е, че Методий е имал светското име Михаил и е споменато името на майка му Мария, че Търново се наричало Мисиния, че българските митрополити не са 4 както е в историята, а 5 като е добавен този в град Роман, а също в синхрон с разказа за второто разорение на България завладяването на страната е отнесено към времето на султан Селим ІІ.
Четете историята
Грета Костова- Бабулкова
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар