петък, 19 май 2017 г.

Кога българите са били езичници и кога християни според Паисий Хилендарски

В Паисиевата история ясно се описва отстъплението на българите от християнството и връщането им към езичеството. В Именника на българските владетели/т.нар.ханове/, признат от официалната история точно за този период има пропуски, което ме навежда на мисълта, че те са направени с цел. Питам се защо ли никой досега не обърна внимание на Паисиевите думи? " В Охрид светият крал Тривелия/Тервел/приел светото кръщение със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години...И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие/Преслав/, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години."
От Паисиевата история разбираме, че след Тривелий, който станал монах и бил известен и под името Теоктист първо се възкачил големият му син на престола.Той обаче следвал християнската вяра за малко и отново се обърнал към езичеството. Баща му го ослепил, задето върнал народа към езичество и предал царството на по-младия си син, но и той го предава като бил развратен във вярата и непоносим за българите. Затова го изгонили от кралския престол и поставили за свой крал Асен Велики.Този Асен Първи бил пръв български цар и е превзел Персия, помагайки на гръцкия цар Лъв, който пък му обещава с клетва, че ще му даде царска титла. Написано е:" Така и Асен, първият български цар, бил знаменит, славен и благополучен в битките, както се казва. Победил и разбил толкова хиляди арапи, покорил толкова земя от гръцкото царство и получил венец (корона) и царска титла. Преживял щастливо и спокойно много години на българския престол в град Охрид и починал в мир."
След него е бил цар Добрица, за който Паисий казва:"И вторият български цар Добрица бил славен и непобедим в битките. Произхождал от дунавските страни, затова пренесъл българския престол от Охрид в Преслав, обградил Преслав със стени и поставил тук българския престол и крепост. Затова охридските българи го възневидели, понеже пренесъл престола от Охрид в своята дунавска страна, въстанали срещу него и го убили с всички князе и господари, които управлявали българското царство." Виждаме, че това е направо преврат, който се прави явно от езичниците, които поставят техен цар- Телезвий/Телец от именника на българските владетели/. Трябва да отбележа, че цар Добрица е споменат само от Паисий и го няма в Именника на българските владетели, т.нар.ханове.
Паисий пък не споменава следващите четирима владетели/ Телезвий, Сабин, Таган и Телерик/в главата от своята история, именуваща се "Колко знаменити били българските крале и царе". Но в началото на историята си за Телезвий казва, че бил на тридесет години, но нямал сполука. Вижда се от Именника, че е царувал само три години. След него се възкачва Сабин, който също царува три години. Явно обаче се уплашва и избягва при византийския император иконоборец Копроним, като Паисий отбелязва, че там престава да се покланя на иконите. След това на престола се възкачва Таган, а в именника е наречен Паган, който царува една година. Поради таен съюз с Копроним, българите го изгонили и възкачили на престола Телерик. За него Паисий казва: "Телерик разбрал, че българите искали да поставят друг цар, писал на цар Копроним, заявил, че иска да избяга в Цариград, и го молел да му прати хора тайно да го заведат до Цариград... Паисий ясно посочва, че връщането към езичество в България става по времето на император Копроним иконоборец. Неговата политика на враждебност и насилие към част от Църквата му спечелва ругателното прозвище „Копроним“ (от kopros „фекалии“, и onoma „име“; букв. „Лайнозвани“) измислено от религиозните му противници. Ето какво казва Паисий: "В 777 година умрял Копроним, окаяният иконоборец. Царувал 35 години и избил много светци заради светите икони и бил много жесток и за гърците, и за българите. През неговото царуване българите пак отстъпили от християнството и се обърнали към предишното езичество, защото нямало в това време славянско писмо, но българите четели и пишели по латински.Затова слабо разбирали християнския закон, който преди това държели 78 години. А в това време Телерик бил неверник. Гърците покръстили и Телерика." От книгата на архимандрит Кирил Рилски разбираме, че "църковният език в древната българска църква е бил латинския богослужебен език. Той е бил и писмен език на старите илирийски българи, които считали себе си за Римляни. Тази древна българска църква в Илирия е била подчинена на църковната власт до 535 година на Римския папа. Цели 10 години Римският папа е протестирал и не е искал да признае самостоятелността на тази древна Българска църква, която отсетне е била наречена с името на Първа Юстиниания от V Всел. Събор по името на византийския император Юстиниан Великий. Древната Българска църква, която е била основана в Илирия непосредствено от св. апостола Павла от древните коренни жители на Балканския полуостров илирийските българи под църковната власт на Римския папа до 535 г., тя се уважавала много за нейната древност и апостолско достойнство, както на запад, така и на изток. Една част от камскитe българи, единоплеменици на илирийскитe българи, които са се изселили из Стара България от Македония преди Христа като езичници от древното тяхно отечество Стара България и са отишли на север в Русия, където си основали своето Камско българско царство, под предводителството на Аспаруха, дохождат на Балканския полуостров и се заселяват в провинцията Горна Мизия, като основават новото българско царство на Балканския полуостров, като обединяват постепенно тexнитe единоплеменици илирийски българи християни; така се тури основата на първото българско царство.."
За Кардам, който се възкачва след Телерик в Паисиевата история се казва: "С какво бил знаменит цар Кардам? Понеже преди него четирима царе били неблагополучни и през тяхното време гърците за малко не покорили под своя власт българското царство, но тоя Кардам бил храбър и благополучен, имал много войни с гърците, разбил много техни войски и поробил много генерали. Гърците не могли по никакъв начин да го победят във война."
След него на престола се възкачва Крум, за който Паисий казва:"С какво бил знаменит цар Крун? Понеже и той бил много славен и благополучен във войните, отнел от гърците град София, Самоков, Филибе, Щип, Струмица, Едрене и заселил по тия земи българско население. Пленил много гърци и ги избил заради християнската им вяра. Бил езичник, но по божията воля вършел много пакости на гърците, убил цар Никифора, както се каза. Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол." Може би Крум като езичник преместил престола си в Търново, защото именно там от Аспарухово време се намирало явно старо езическо светилище, както пише във волжските ръкописи. Той бил много жесток езичник и неговото име се свързва с много убийства на християни. Паисий казва, че "той убил епископ Маноил с много християнски народ, със свещениците, клириците и монасите – всички, защото не се отказвали от Христа. В пролога пише това за месец [юни]. Един гръцки свещеник знаел български език, помолил цар Круна да го освободи. Той заповядал да го убият. Свещеникът го проклел пред всички." И така стигаме до Мортагон/Омуртаг/, неговият брат. За него Паисий казва: "Вторият търновския цар, блаженият и достопаметен Михаил или Иоан. Така се наричал – Михаил-Иоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Иоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било името, след това Иоан, т.е. Иоанович. Така българските царе държали титлата и почитта на своя прародител Михаил-Иоан, от който имали своя царски род и православната си вяра; у тях от него се почнало. После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия. В 845 г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил България от големия божи гняв, както се пише за него у Бароний във втората част, на лист 950. Преживял щастливо и мирно на българския престол 45 години и преминал във вечния живот."
И ето какво казва конкретно за преминаването от езичество към християнство: "Когато по едно време дунавските българи пак отстъпили от православието в езичеството, Бог изпратил на българския народ тоя блажен цар Михаил, просветил го със свето кръщение, показал чудеса със светия кръст в неговата ръка и скоро чул неговата молитва, както се казва в началото. И тоя втори просветител на българския народ свършил своя свет и богоугоден живот в голям мир и благочестие, наречен Иоан-Михаил, праотец на всички български царе. Ония, които царували след него, поддържали неговото благочестие, били от неговото племе и род и се подписвали с неговата титла. В зографските грамоти го наричат: Иоан-Михаил, наш велик праотец между българските царе, не можем да пристъпим неговата заповед; което е изпърво заповядал, и ние го потвърждаваме. Така българските царе имали на велика почит тоя блажен цар Иоан-Михаил."
Накрая Паисий завършва: "За този цар Михаил има несъгласие в летописите. Маврибур пише: "Мургатон прие кръщението." А Барон пише: "Богарис, но това име по гръцки е Воргарос." Не отгатнали как било името му преди кръщението, но просто писали Богарис. Затова в летописите стои различно." В “Зографска българска история”е написано:“По Круна наста брат его Муртагон, что зоват греци Вулгарис, а латини – Богарис и Борис." Навсякъде в летописите Покръстителят е написан Михаил. В съчиненията на А. Библиотекар е написано : "...Dominus Michael princeps Bulgarius...". Разчетено от М. Соколов в съчинението му " Изъ древней истории болгаръ" като: "Господин наш Михаил, прежде Борис..." В посланието на патриарх Фотий е казано:„Отъ посланието на Фотия, светейшия цариградски патриарх, до Михаила, княза на България, - Кое е работа на един князъ.” Български Старини, книга V. От заглавието до последна страница на паметника, име БОРИС няма в текста. Липсата на такова, се компенсира от преводача Митрополит Симеон, явно под въздействието на историка Златарски, като шеф на катедра по това време. В „Похвалното слово” на папа Климент също е упоменат княз Михаил. Колкото до Балшенския надпис той е една от генералните измами в Българската история, свързан с едни и същи имена на историци, манипулирали българската история още след Освобождението. Няма да изброявам всичките манипулации, защото са много, а целта винаги е била една- да се изкара, че българите сме били езичници, дошли от степите и приели късно християнството. И ето какво казва пак Паисий: "Между гърците и римляните имало голяма разпра и прение поради българите, кой да ги има под своя власт. И затова гърците и римляните съвсем се проклели и разделили и българите останали няколко време под Цариградската патриаршия. Но гърците искали от търновските царе много злато и дарове за назначава не на търновски архиепископ. Но Симеон Лабас/син на Михаил-Иоан/ водил голяма борба и жестока война с гърците дълго време за това светопекунство, което взимали за поставяне на архиерей. И поради друг гняв, който имал към гърците, той отстъпил от Цариградската патриаршия и искал да се присъедини към римляните. Ето защо всички четирима гръцки патриарси, едно, за да създадат с българите мир и съгласие, и друго, да не ги изоставят в римската ерес благословили и поставили в Търново самостоятелен патриарх на българите."
Трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура. Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и това даваше основание да се твърди, че днешните българи (в това число и македонците) нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров. И така траките изчезват дори и от учебниците на българските деца, които не знаят, че те първи са приели християнството на Балканите и са били първите мъченици за вярата, а най-важното, че са били нашите предци. А народ, който не познава миналото си, няма бъдеще! И народ без история не е народ!
Източници: Паисиева история, Книги на архимандрит Кирил Рилски
На изображението -Паисий, рисуван от Цанко Лавренов в края на 20-те години
Грета Костова- Бабулкова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Софийните храмове свидетелстват за автохтонния произход на българите

Защо ли пренебрегват историците историята на българските възрожденци, като точно там е указана истината за произхода на българите. Имен...