четвъртък, 18 май 2017 г.

Охрид - древната българска столица

До 30-те години на 7 век областта е изцяло колонизирана от българското племе берзити. Името Охрид се появява тогава за пръв път. Буквално означаващо - Червен или Красив. Най-интересни за нас и в този случай, са малко известните засега сведения от сборника с исторически летописи на волжките българи. За родословието на рода Билиг от който е осиновеният брат на Аспарух - Кубер, Кызил - Кубар. Сын Билига. Получил от Аспаруха в качестве удела область Турун(Македония), главная река которой получила его имя - Кубардара("Река Кубара", современая река Вардар)..." Джагфар тарихи,том 3,1997 г., стр.99.  "Кизил" означава - червен, хубав, така българите са наричали Охрид. Така се наричал и братът на Аспарух Кубер- Кызил, чийто гроб бил в Охрид. Като едноименник на Охрид възниква гр.Червен в Североизточна България на р. Р. Лом около замъка "Червен", който си построил Петър Делян там..
Не само Северната, но и Западната част на Балканите е влязла в състава на новосъздадената българска държава, както пише и Паисий в своята история, а Охрид станал главен град: "Батоя/Аспарух/, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град... В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък....Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латински летописи показват в кое време българският крал свети Тривелий приел кръщенето със своя български народ – в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години... Като нямали книги на своя език, чели и писали по латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на Петия събор самостоятелен епископ, защото цар Юстиниян бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания, на Петия вселенски събор цар Юстиниян помолил светите отци и поставили самостоятелен архиепископ – никой патриарх да не му заповяда. И обградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия приел светото кръщение. И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години."
В "История на България" от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. в глава 3-та /"За по-достойните за споменаване градове на Българи"/, пише: "Измежду всички градове на царство България заслужено първо място се отдава на Охрид, както поради изключителната похвала от страна на географите, която се отдава на тоя град поради това, че е бил престолнина на българското царство в продължение на много години, така също и затова, че някога е бил за гърците най-страшният измежду другите градове на царството. Наричал се е някога този град Пребелис и Юстиниана, по името на родения в него император Юстиниан, от чието рождение [градът] е започнал да се слави с това име."
В историята на Петър Богдан Бакшев- български политик и историк от XVII век пише: " Град Акрида, наричан на славянски Окрида или Охрид, е (разположен) до езерото наречено Лихнида, на славянски блато Охридско. Построен е от император Юстиниан и е наречен от него Юстиниана Прима – тя (е) негов роден град. /Новела 119, книга 108/. Мнозина казват, че е в провинция Македония, Епир и Дардания, но в Свещената география (е поставен) в Източен Илирик, /на фолио 200/, понеже Никифор разполага споменатото Лихнидско езеро в Нови Епир, според Зонара е при Дардан в България, а (според) Юстиниан във втора Панония, но с това име (Юстиниан) постоянно нарича Далмация, понеже Панония в широк смисъл без съмнение включва тази (област Превалитания, която е част от Далмация). Аз съм чел за споменатата Превалитания в стар ръкопис на кралската библиотека. В същата Свещена География на абат Фулий в Източен Илирик, по-точно при разделянето на Провинциите, фолио 210, (четем): “Провинция Превалитана Акрида; в новела IX на император Юстиниан е наречена Превалис; в един много стар гръцки кодекс на кралската библиотека се чете: “първо беше епископия, след това митрополия”. Но днес е в царство България и е негова столица, днес всички, които живеят в града, са българи и управляват и обслужват сами този град – това им е позволено от турчина, когато превзел гореспоменатия град."
Дори македонският проф.д-р Иван Микулчич в своята книга „Средновековни градове и твърдини в Македония казва, че първите заселници в Македония били прабългарите на Кубер – брат на Аспарух. „Това прабългарско племе“, заселило Битолското и Прилепското поле, създало полунезависима държава и след време – твърди Микулчич – заело територията до Корча и Елбасан /днес в Албания/. Това означава, че с прабългари били населени и полетата на Ресен и Охрид, т.е. около 1/3 от днешна Македония. Тезите на проф. д-р Микулчич са закономерен резултат от изключително прецизното изследване на наличните до момента извори и са в пълно противоречие с официалните македонски възгледи. Това означава, че ние, българите не знаем истинската българска история, която започва именно от Охрид, най-българският град. Като отидете в Охрид първото нещо, което ще ви направи впечатление, е че много си прилича с Търново, което явно е наследило архитектурата на древната ни столица.
Източници: Паисиева история, "История на България" от Блазиус Клайнер, Историята на Петър Богдан Бакшев, http://atil.blog.
Стари снимки на Охрид- http://whereismacedonia.org/…/…/637-old-ohrid-photo-gallery…
Грета Костова- Бабулкова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Темнишкият девически манастир и мощите на св. Филотея

В житието на св. Филотея св. патриарх Евтимий Търновски пише: "И веднага взеха тялото и го пренесоха в славния град Търново, и го по...