четвъртък, 6 април 2017 г.

Великаните, основали Търново са гети/готи- българи

Според старо българско предание Търново е било построено от великани. Славейков, когато разказва тази легенда ги нарича "житове, народ гети, живеел от другата страна, отдясно на Янтра, минувал отсам реката тука, да прави измама на житата...”. Тези исполини от земите на Тракия били горди и честолюбиви. Днес някои изследователи предполагат, че гигантите са били всъщност местни, балкански племена, които са впечатлили гърците с огромният си ръст. П. Славейков съобщава за изкопани “Джидови кости” от “гробове с извънмерна височина” край Болярската черква “Успение Богородично” в Търново. Паисий пише в своята история: "Тъй писали за Уалент/Валент в неговите деяния: „Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях.“ Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия, а по онова време именували ги готи поради татарите. Така българите се вдигнали в това време и завладели много място от гърците – цялата Търновска, Видинска и Нишка епархия, – станали независими и се заселили нашироко по тия епархии." Гети е единният етноним на древните трако-илирийски народи, с който те са обозначавани от всички древни историци. Фердо Шишич, сръбски историк обръща внимание, че през средните векове сърбите идентифицирали българите с готите и че в средновековна Сърбия името "гот" означава "българин". Великият жупан на Рашка Стефан Неманя (1176-1228) пише: "същото готско племе, наречено и българско....". Д-р Ганчо Ценов в своя труд „Готи или българи“ доказва, че готите са наследници на гетите и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия,... че българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ, не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия. Готите/гетите са фундаментален етнообразуващ компонент в българския етногенезис и предшественици на днешните българи. Топоними с елемент –дева са типични за земите на гетите: Ита-дева, Дане-дева, Мури-дева, Зисну-дева. Въз основа на един надпис намерен при разкопките на патриаршеският комплекс в Търново е установено, че средновековното име на града е било Девинград. Множество данни има за добрата организация на обществения живот на Девинград. Гетска е и река Янтра, позната в древността като Аtrus, Ieterus. Д-р Ганчо Ценов установява и доказва, че древните народи готи и гети по нашите земи са един и същ народ и това сме ние - българите. Древните летописци (най-вече гръцките) наричат едно и също население на Балканите ту готи и гети, ту българи и славяни. Следи от тракийско селище от края на ХIII в. пр. н. е. са разкрити при археологическото проучване на хълма Царевец, в Асенова махала и на Трапезица. Животът в него е прекратен малко след римското нашествие. Знае се, че под Патриаршеската църква на Царевец има готска църква. Уникален глинен калъп за отливане на бижута от злато и сребро, датиран от 4 в. след Христа, е открит при проучванията в археологическия резерват "Никополис ад Иструм" край Велико Търново 2011г. Според археолога Иван Църов, директор на РИМ, находката е свидетелство за присъствието тогава на готските племена по сегашните български земи през този период, защото бижутата, произведени от глинени калъпи, са характерни за традициите на готите. Според историческите извори през 4 в. сл. Хр. в римския град Никополис ад Иструм е била резиденцията на готския епископ Улфила, създал писмеността на готите/траки-българи и превел Библията от гръцки. Оригиналната Улфилова азбука най-вероятно е глаголицата. Улфила се ползва с изключително висок авторитет пред византийските императори и не случайно той е смятан за една от най-великите фигури на тогавашния свят през ІV век. Той е наричан “Апостол на готите”. Ганчо Ценов го нарича основател на българската църква. Така че Търново е основано през ІV век като град, селище именно от готите на епископ Улфила. И трите хълма в Търново – Трапезица, Момина крепост, Царевец са основани именно тогава, през ІV век. Археологическите разкопки при църквата "Св. 40 мъченици" пък разкриха, че църква, обслужваща населението на късноантично селище с неизвестно име, най-вероятно готско, е имало още в IV-V век. Днес вече има категорични археологически доказателства, че гетите/готи, нашите прадеди са обитавали търновските земи. Източноримският историк от 5-6 в. илириецът комес Марцелин нарича "българи" жителите около р. Янтра - а това са Урфиловите "никополци"- " Marcellini Comitis Chronico, edit. Th. Mommsen – Monumenta Germaniae Historiae, AA, XI, I, Berolini 1893, c. 104, 107, 108; ЛИБИ І, 1958, стр. 318- http://www.promacedonia.org/libi/1/gal/1_318.html Че населението на Никополис не се е променило през това време научаваме от Йордан - "Гетика" - около 550 г.: "... те имаха за свой епископ и примас Урфила... До ден днешен те живеят в Мизия, в областта около Никопол в подножието на Хемуса. При везеготите преселени в Септимания също се говори за българи. Между писаните около 610 г. везеготски писма има и подписани от "Bulgar comes Septimaniae" - български комес на Септимания. Комес - обществена длъжност, вероятно латинизирано от "комит". Monumenta Germaniae historica, Bd. 3, c. 677.
Животът в Търново не е прекъсвал в продължение на хилядолетия, доказателство за това са разкритията край църквата “Свети 40 мъченици”. Археологическите разкопки разкриха, че църква, обслужваща населението на късноантично селище с неизвестно име, най-вероятно готско, е имало още в IV-V век. Има също така извори, от които се съди, че династията на Асеневци е с готски произход. Това са най-вече извори от Западна Европа (в това време преминават последните Кръстоносни походи). В сведенията на един от кралете, който само преминава през българска територия, се говори за династията на Асеневци. Това е точно, когато избухва въстанието в края на ХІІ век, и се казва “ето, тук готската династия, заедно с българи и власи, са вдигнали това въстание и са отхвърлили византийското господство”.
Източници: Ганчо Ценов „Готи или българи“ Историята на св. Паисий Хилендарски
Статии от Димитър Николов, Росен Милев
Грета Костова- Бабулкова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Кога българите са били езичници и кога християни според Паисий Хилендарски

В Паисиевата история ясно се описва отстъплението на българите от християнството и връщането им към езичеството. В Именника на българскит...